Проектът “Набуко” става “все по-актуален” за България

Проектът “Набуко” за доставка на нефт от Средна Азия през Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия става все по-актуален, е заявил на срещата на върха на ЕС в Брюксел българският премиер Сергей Станишев.

На приключилата в петък среща лидерите на ЕС се съгласиха да работят заедно за общата енергийна сигурност на съюза, но конкретни решения не бяха приети.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който настояваше енергийната политика да стане център на общата външна политика на ЕС, заяви, че на срещата си в Брюксел външните министри са изразили подкрепа за обща енергийна политика.

Темата стана особено актуална в началото на тази година, когато Русия спря временно подаването на газ за Украйна, притискайки я за по-високи цени. Това предизвика проблеми в газовите доставки за цяла Европа, която се опитва да намери изход от енергийната зависимост от Русия.

Сред страните членки обаче възникнаха остри противоречия за това доколко могат да бъдат либерализирани енергийните пазари и какъв тип регулация е нужна. Така споровете за протекционизма са на път да засенчат дискусиите по темата, отбелязва ББС.

Разнообразие на източниците

Българският премиер е изложил нашата позиция по общата европейска енергийна стратегия, като е акцентирал върху три основни аспекта: диверсификация на източниците на доставки, разнообразяване на източниците на енергия и политика на енергийна ефективност. С оглед на всичко това проектът “Набуко” става по-актуален, посочи премиерът, цитиран от БТА.

Ширак се засегна на тема френски език По време на срещата на върха в Брюксел възникна конфузия, когато един от участниците, френски представител, реши да се изкаже на английски. Това възмути президента Жак Ширак, който напусна залата на срещата в четвъртък, последван от външния министър Филип Дуст - Блази. още

Позицията на българското правителство по тази приоритетна за ЕС тема не е дискутирано в София. Само преди месец в Будапеща се състоя среща на седем страни от Централна и Източна Европа, които дискутираха възможностите за преодоляване на енергийната зависимост от Русия, на която България не изпрати свой представител. Вместо това българският министър на икономиката и енергетиката избра да посети Москва и след това заяви, че в български интерес е да се помисли за нов дългосрочен договор с руския държавен монополист “Газпром”, който освен това пак е поискал собствеността върху българската газопреносна система. Ако София сключи нов дългосрочен договор с руснаците, това ще обезсмисли участието ни в проекта “Набуко”.

На срещата е било акцентирано върху потенциала на атомната енергия, а Сергей Станишев е отбелязал, че е необходимо да се търси обща европейска законодателна рамка в сферата на енергетиката. "България пострада от липсата на такава рамка, защото затварянето на блоковете в АЕЦ "Козлодуй" беше политическо, а не експертно решение. Въпреки това страната ни ще изпълни поетите ангажименти по отношение на АЕЦ "Козлодуй", подчерта Станишев, цитиран от БТА.

България ще трябва да произвежда до 15% от електроенергията си от възобновяеми източници до 2015 година, а процентът на биогоривата да бъде минимум 8%, което означава сериозни инвестиции и ясна енергийна стратегия на страната ни.

Разногласията в ЕС

Разногласията в ЕС са по въпроса до каква степен може да се разреши на властите да защитават ключови сектори от икономиката си (като енергетиката), които могат да преминат под контрола на чужди компании.

Франция и Италия са в конфликт около подкрепяна от френското правителство сделка по сливането на две френски енергийни фирми - Gaz de France и Suez, макар че интерес към последната проявява италианската Enel. По този повод Европейската комисия проучва дали Франция е нарушила европейското законодателство.

Въпреки всичко Барозу изрази удовлетворение от подкрепата на страните членки за обща енергийна политика. Трябва да използваме мощта на нашия пазар, за да се справим с енергийните предизвикателства, добави той.

Към момента обаче няма индикации как 25-те страни членки планират да се справят със специфични проблеми като повишението на газовите цени, зависимостта на ЕС от вноса на петрол и газ, както и действията за осигуряване на енергия от чисти източници.

Противоречия възникнаха по въпроса дали е нужно да има единна енергийна регулация.

“Разработването на единна за Европа енергийна политика не може да се ограничава до либерализацията на пазарите”, заяви на срещата френският президент Жак Ширак.

Германският канцлер Ангела Меркел обаче посочи, че единният пазар на ЕС може да работи само тогава, “електроенергията се доставя свободно, а всички ние мислим в общоевропейски, а не в тясно-национални категории”.

Изпълнение на Лисабонската стратегия

Срещата на върха в Брюксел очерта няколко задачи пред ЕС, които в стратегически план ще имат изключително значение за България. Освен с енергетиката, те са свързани с изпълнението на Лисабонската стратегия.

Решено е било да се създаде фонд за гарантиране на риска в малките и средни предприятия, които работят с нови технологии, и да се либерализира още повече пазарът на научни работници в Европа. До 2007 година всички европейски страни трябва да преминат към работа на едно гише с фирмите, до края на същата година за регистрация на фирма трябва да са нужни максимум 7 дни, предаде БТА.

На второ място, е било решено до 2010 година процентът на децата, които напускат преждевременно училище, да не надхвърля 10, а от онези, които навършват 22 години, минимум 80% да са със средно образование. Държавата пък трябва да гарантира работа на всеки, който не е завършил училище.