Проектозаконът на ДПС за лобизма без подкрепа от коалиционните партньори

БСП и НДСВ не подкрепят закона на ДПС за лобизма. Това  стана ясно във вторник по време на дискусия за проектозакона, организирана от партията на Ахмед Доган. Въпреки че БСП присъства чрез председателя на парламентарната група Михаил Миков и заместника му Татяна Дончева, а НДСВ - чрез зам.-председателя на Народното събрание Камелия Касабова и юриста Яни Янев, никой от тях не подкрепи предложения от Камен Костадинов проект.

Пред Mediapool член на Изпълнителното бюро на социалистическата партия коментира, че БСП не подкрепя законопроекта, защото няма изискване за него от страна на Европейската комисия и освен това ще продължи даването на пари под масата.

Мотивите на НДСВ срещу проектозакона за лобизма обаче не станаха ясни.

Според Камен Костадинов една от целите на проекта е той да бъде приет до 7 септември и да се отчете като напредък за членството на България в ЕС. Законопроектът е замислен като либерален, а не като рестриктивен. След приемането му трябва да се изготви  етичен кодекс за дейността на лобистите, заяви Костадинов.

Въпреки че дискусията беше първоначално обявена като обсъждане с бизнеса, на срещата не присъстваха негови представители.Форумът бе уважен от министъра на финансите Пламен Орешарски и вицепремиера Емел Етем, както и от председателя на Сметната палата Валери Димитров.

В коментар върху проекта Валери Димитров обясни, че той налага на Сметната палата разследващи функции, които тя няма по закон. Той даде за пример предложенията на коалиционните партньори за законопроекти за изменение на законите за публичността на имуществото на висшите длъжности и за политическите партии, в които заедно със Сметната палата в проверките се включва и орган с квазиразследващи функции, каквато е Националната агенция по приходите (НАП).

Със законопроекта за лобизма обаче се възлага на Сметната палата да прави проверка и да разследва дали съществуват така наречените “черни лобисти”, тоест хора, които не са се регистрирали. Санкцията за такива лица ще е от 5000 до 10 000 лева, а когато става въпрос за фирма  имуществената санкция ще бъде от 20 000 до 50 000 лева, предвижда проектодокументът.

Списъци на лобистите предвижда и друг подготвян проектозакон за лобизма, който ден по-рано бе обсъден от междуведомствена група от представители на антикорупционните комисии на парламента, правителството и Висшия съдебен съвет.

Законопроектът на Камен Костадинов предвижда Сметната палата да е орган, който да регистрира публично лобистите, които са в България, и това трябва да бъде задължително.

В изказването си пред форума министърът на финансите Пламен Орешарски запази неутралитет по проектозакона за лобизма, акцентирайки върху корекциите в Закона за политическите партии, искани от Европейския съюз,. Според сега действащите разпоредби на този документ, издръжката на цялата политическа система е 5.8 млн. лева. Това е по-малко от издръжката на малка агенция с ограничени секторни функции, сравни Орешарски.

Ако бъде прието предложението за двойно увеличение на субсидията за политическите партии, така че тя да стане два процента от минималната работна заплата, сумата ще е около 11 млн. Това ще бъде под издръжката на едно министерство, коментира Орешарски.

Той изрази надежда, че през следващите години взискателността на гражданите към прозрачността и публичния сектор ще расте и това ще бъде резултат от по-дълбокото осъзнаване, че всички сме данъкоплатци. 

Заместник-председателят на ДПС Лютви Местан каза, че публичност и отчетност са водещи в съвременната система на лобизма и заради тях "лобизъм" днес вече не е мръсна дума в САЩ и някои други развити демокрации. В България обаче тази дума има злощастната битност, посочи той. Според Местан изразът "финансиране на политически партии" отключва асоциации с привкус на корупционни схеми. По думите му има шанс за освобождаване на политиката от тежестта на съмнението, че лобизмът е мръсна дейност, ако се извади на светло финансирането на партиите.

Разработеният от ДПС законопроект има всички основания да бъде разгледан в цялата му сериозност, заяви на дискусията омбудсманът Гиньо Ганев.

Между бизнеса  и политиката и в момента съществуват недостатъчно ясни и здрави отношения, коментира Татяна Дончева, която също се въздържа от коментари върху проектозакона за лобизма. По думите ѝ, с промените в Закона за политическите партии се прави опит за крачка напред по отношение на прозрачността по този въпрос.