Проектозаконът за отбраната нагоден към президента, той пак не е доволен

Президентът Георги Първанов не е доволен и от редактирания вариант на новия закон за отбраната, който остава заплашен от негово вето, научи Mediapool oт отлично осведомени източници. Taка на практика държавният глава стопира опитите за реформа в отбранителния сектор в рамките на мандата на тройната коалиция.

В понеделник ревизираният след забележките на Първанов проект бе обсъден на кръгла маса с участието на военния министър Николай Цонев, началника на Генералния щаб ген. Златан Стойков, съветника на президента по военната сигурност контраадмирал Николай Николов, експерти по сигурността, депутати и др.

Първоначалният проект, изготвен от екипа на военния министър Цонев, въвежда интегрирания модел на Министерството на отбраната (МО), в който ще се избегне дублирането на функции между политическото и военното ръководство на армията, но и орязва част от правомощията на президента като главнокомандващ.

Макар да приветства "духа и насоката" на закона, Първанов заплаши с налагане на вето, ако той бъде приет в този му вид, който принизявал Генералния щаб до един "апендикс".

И след редакцията президентът не е променил мнението си. Същността на забележките остава към регламентирането на интегрирания модел. Има и резерви и по отношение на социалната част в законопроекта, която била олекнала в сравнение със заложената в предишните варианти

Генералите отново на ход

Макар че от три години е член на НАТО, България не е успяла да интегрира политическото и военното ръководство на обраната и така да прекрати дублирането на структури и функции. Това е най-вече заради съпротивата на “генералитета”, който пък се ползва с протекциите на президента и върховен главнокомандващ. Интегрираният модел е бил заложен още в управленската програма на правителството на НДСВ от 2002 г., но заради съпротивата на тогавашния началник на Генщаба и сегашен шеф на кабинета на Първанов - Никола Колев, това се е отложило във времето.

В края на септември ген. Никола Колев разкритикува "цялостната философия" на проектозакона за отбрана. В МО също отдават някои от критиките на Първанов на влиянието на генералите в екипа му.

Въпреки че Цонев миналата седмица каза, че проектът ще бъде внесен в МС до две седмици, в понеделник стана ясно, че този срок няма да бъде спазен. Към момента Цонев може да разчита единствено на подкрепата на НДСВ и ДПС, за да прокара закона през пленарна зала. От БСП вече застанаха зад вижданията на президента. Опозицията пък настоява за ревизия на проектозакона в посока, обратна на президентските виждания.

Конституционен проблем

Според бившия зам.-министър на отбраната и настоящ депутат от БНД Илко Димитров законът дава много правомощия на президента, които са в противоречие с конституцията. Цонев обаче уточни, че що се отнася до правомощията на президента, той е върнал старите разпореждания, които са в сила и в сегашния закон. Това е направено в частта, която се отнася до подчинението на началника на Генералния щаб и на президента. Има обаче добавени и нови текстове.

В последния вариант, поместен и на интернет-страницата на МО, член 17 и член 21 регламентират правомощия на държавния глава, които той няма по конституция.

Според член 17 “президентът във взаимодействие с другите държавни органи осъществява дейност за създаване на стабилна среда за сигурност и за проявление на България като демократична държава.”

Освен това президентът съдейства за формирането и осъществяването на националните цели и за участието на България в осигуряването на стабилността на НАТО и ЕС.

Според член 21 президентът може да отправя послания и препоръки към всички държавни органи.

Илко Димитров смята, че тези членове дават възможност президентът да се намесва в работата на МС и във формирането на политика, каквито права той няма по конституция.

Според основния закон президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, удостоява с висши военни звания по предложение на МС, и оглавява Консултативния съвет за национална сигурност. Президентът обявява мобилизация и обявява положение на война.

"Членовете за президента са абсурдни. Не може тихомълком да се правят предложения за промени в конституцията", посочи Димитров.

Зам.-председателят на парламентарната комисия по отбрана и депутат от ДСБ Асен Агов също отбеляза, че членовете, третиращи функциите на президента като главнокомандващ, създават конституционен проблем.

Контрол върху милиардите в отбраната

Според Велизар Шаламанов, бивш зам.-министър на отбраната и директор на сдружение “Джордж Маршал – България”, през следващите 10 години в отбраната ще се завъртят 15 млрд. лева – средства от продажбата на излишно имущество и такива необходими за големите сделки в модернизацията на армията.

Шаламанов посочи, че при добро управление на средствата нормално се губят 10% от общата сума, а при лошо може и 60%. От тази гледна точка в новия закон трябва да бъде ясно регламентиран контролът и правилата за тяхното изразходване, както и случаите на конфликт на интереси. Шаламанов отбеляза още, че в закона трябва да залегне и форма на граждански контрол доколко ефективно се изразходват средствата за отбрана.

Аню Ангелов, председател на фондация ''Център за изследване на националната сигурност”, посочи, че в проектозакона не се разбира правилно същността на интегрирания модел, която не е в даването на правомощия на политическото ръководство, а в баланса между цивилната и военната експертиза. В случая се прави механично преместване на ГЩ в МО.

Ген. Ангелов каза също така, че не може да се говори за приемането на нов закон за отбраната, преди да има одобрена национална стратегия за сигурност. По думите му в проекта за такава стратегия е включено наличието на закон за национална сигурност, където се уреждат правомощията и функциите на отделните институции, ангажирани с националната сигурност. Това, според него, ще бъде причина за нови промени в закона за отбраната, веднага след неговото приемане, а това не е в интерес за закона.