Производители на хляб отричат картел

Поради поскъпването на брашното, енергоносителите и т.н., цената на хляба ще продължи да расте и до нова реколта не се очертава движение в обратна посока, заяви в неделя пред БНР Георги Попов, шеф на асоциацията на хлебарите и сладкарите "Хляб за България".

В отговор на въпрос той каза, че може да се посочи "таван" на цената, "защото не се знае колко ще пораснат цените на суровините". "Мога да ви кажа например, че брашното за последните 2 седмици се увеличи с още 40 лв. на тон, което не е никак малко", отбеляза Попов.

"Освен цените на брашното, които скочиха със 100 процента от една година насам, горивата скочиха с близо 40 процента, другите суровини, които формират цената на хляба, скочиха с близо 20 процента. Така че всеки нормален човек, който разбира малко от математика, ще може да си направи сметката до каква степен това нещо се отразява върху цената на хляба", поясни той.

Според него коментираната цена от 1.40 за килограм хляб е производствена цена, на която фурната продава на магазина.

Освен поскъпването на суровините, като проблем той изтъкна и сивата икономика в бранша. По думите му тя е "над 60 процента".

"Този процент е огромен и той оказва едно изкривяващо влияние върху логиката на пазара....Но пък за потребителя това е добре, защото тази сива икономика всъщност натиска цената на хляба надолу и не му позволява да поскъпне...Колкото и парадоксално да звучи, за потребителя е добре наличието на сива икономика, защото продуктът е по-евтин", коментира Георги Попов.

Картелиране няма

Според него картелиране в бранша няма, това били просто приказки и оказване на натиск да не поскъпва хлябът. По повод обвиненията на земеделския министър Мирослав Найденов той призова да се потърси първо картел в цената на суровините, на зърното. "След като по тази логиката зърното се увеличава два пъти и отгоре, а там няма картел."

"Винаги, когато стане въпрос за цената на хляба, винаги се намесва политиката и изкривява нещата...винаги е имало опити да бъде натискан хлебопроизводителят да не променя цените си, тъй като това влияе върху политическите рейтинги. И сезирането на Комисията за защита на конкуренцията е единият от тези способи. Жалкото е, че когато една държава започне да се бори с производители и с браншови организации, нещата не отиват никога на добре. Това е нещо, което се е доказало през годините. Честно казано, не вярвах, че и сегашното може ще го направи, т.е. по-скоро надявах се да не го направи, но фактите сочат друго. Пак ще ни проверяват, пак ще си загубим 1 година време в спорове и в разходи по съдебни зали, накрая пак ще докажем, че пазарът е бил прав да си действа по своята логика и в случая няма нищо нередно", заяви Георги Попов.

КЗК събира информация, МЗХ наблюдава

КЗК събира информация, за да прецени дали да се самосезира и само тя може да каже има ли или няма картел, каза от своя страна зам.-министърът на земеделието Светла Боянова.

"Ние следим като министерство пазара, т.е. наблюдаваме го, следим това, което се случва и на международните пазари, това, което става на ниво ЕС, защото ние нямаме друг избор, освен да наблюдаваме", добави тя.

Повишение на цените има и в световен мащаб, но "ние като член на ЕС няма как да говорим за зърнена криза, при положение че запасите в ЕС са достатъчни", каза зам.-министърът.

Тя посочи, че "пазарът в България се регулира и в рамките на ЕС и би могъл да се регулира".

"На ниво ЕС последната информация, с която разполагаме е, че Европейската комисия няма да предприеме никакви мерки за намеса на пазара по отношение високите цени", каза Боянова.

По думите ѝ на вътрешния пазар има предлагане на хлебна пшеница. "Все още разполагаме дори с пшеница, която би могла да се търгува и в рамките на страната, и извън нея, така че, около 415 хил. тона. Това е, което ни е необходимо, и това е всъщност, което остава, след като се отчете това, което ни е необходимо до нова реколта", заяви зам.-министърът.

"Произведеното количество пшеница у нас е 3.900 млн. тона, преходният остатък от реколта 2009 г. по данни на службата за зърното е 288 хиляди тона. Влезлите количества в страната са 24 255 тона, от които 21 000 са като пшеница, а останалите 3100 са под формата на брашно, информира тя.

Боянова не можа да каже на какви цени се внася. "Ние следим количествата, не цените", отбеляза Боянова.

Няма обяснение защо скача олиото

Тя каза, че България има и достатъчни количества слънчоглед.

Повишените цени на олиото тя коментира така: "Всъщност следвайки естествено увеличаването на цените на слънчогледа в международен мащаб, е логично увеличение, но такова драстично увеличение не можа да бъде обяснено от представителите на този бранш. Така че същата е ситуацията, каквато е и с вдигането цената на хляба. Дори тук нямаме нужда от някакви преходни остатъци, може да се търгуват количествата като крайни наличности, 609 хиляди тона, и въпреки това виждате, че има поскъпване на крайния продукт олиото."

По повод предложението на Синята коалиция да се възстанови стратегическият резерв от зърно (300 хиляди тона хлебна, 250 хиляди тона фуражна пшеница), зам.-министърът повтори, че такава защитна мярка на пазара не е регламентирана от ЕС.

Единствената възможност, по думите ѝ, е интервенция на пазара и изкупуване на по-ниски цени.

"Други начини на влияние върху пазара не съществуват и аз затова бих искала да преценим, още малко време имаме нужда, да видим доколко е съотносима към тези правила идеята за стратегически резерв, който действително е съществувал преди присъединяването", каза в заключение Светла Боянова.

БСП предупреди, че сме в зърнена криза

"В момента сме в критичен зърнен баланс, защото в Министерството на земеделието и храните объркаха сметките колко зърно ще се произведе в България и колко ще е годно за производството на хляб. В България има пшеница за максимум 4 месеца“, заяви пред БНР Явор Гечев, член на Националния съвет на БСП.

Гечев съобщи, че в момента на пристанище Варна има кораб, който разтоварва пшеница, и заключи: "Това означава, че вече сме в зърнена криза“. Социалистът каза още, че в момента хлябът струва 1.35 лв. за килограм, и прогнозира, че цената ще стигне до нива от 2 лв. за килограм.

Според Гечев земеделското министерство се държи страхотно неадекватно. "В Агенцията по храните например няма нито един технолог. Април месец ще има масови стачки на земеделски производители. Дотогава ще се натрупат още много проблеми. Директните плащания няма да тръгнат. Тютюнопроизводителите няма да бъдат оправени толкова лесно“, каза Явор Гечев.

До момента земеделският министър Мирослав Найденов категорично отрича, че България е изправена пред зърнена криза. Преди дни той заяви, че зърненият резерв надвишава нуждите от зърно, и обвини търговците и производителите в картелно споразумение и спекула с цените.