Прокуратурата призна спад в разкриваемостта на престъпленията

С близо 8 процента е спаднала разкриваемостта на престъпленията от 2005 г. досега, сочи докладът на прокуратурата за работата на разследващите органи, внесен в Народното събрание. Статистиката на държавното обвинение показва явните манипулации в данните, които са представяли бившият вътрешен министър Румен Петков и неговият екип по време на престоя им в МВР.

В началото на септември 2007 г. бившият директор на полицията Валентин Петров обяви, че "след дълга и упорита работа" престъпността е сведена до нивата от преди 1990 г. Петков също редовно отчиташе пред обществото и ЕС голям спад на криминалните прояви и постоянно увеличение на разкриваемостта.

В края на 2008 г. данните на прокуратурата показват спад в успеваемостта при разплитането на криминалните прояви от 60% до 53% през 2006 г. Разкриваемостта спада още до 52% през 2007 г. Намаляват с 3 на сто и разгледаните от съда наказателни дела. Осъдените и санкционираните лица са общо 50 714 или 91 % от всички предадени на съд.

В абсолютни числа обаче това представлява намаление на броя осъдени с 10 процента. Високият процент на осъдените лица не отчита огромния брой досъдебни производства, които приключват без обвинителен акт.

Корупцията не е водеща причина

Главният прокурор Борис Велчев определи данните като "тревожни". Въпреки това обясни, че не само в България, "но и навсякъде по света има тежки и леки престъпления, които остават неразкрити".

"Това е тенденция, която е много слабо изразена през тази година и има едно много малко намаляване на броя на разкритите престъпления, но то все пак е тревожно и трябва да се отчете, както от ръководството на МВР, така и от нас", заяви ръководителят на държавното обвинение.

Според него корупцията не бива да се сочи като водеща причина, а по-скоро да се отчете, че полицията работи със сравнително ограничен ресурс и не винаги успява да разкрие всичко.

Намаляване на бързите производства

Друга негативна тенденция е и намаляването на бързите производства с 19 процента спрямо 2006 г. и 43 на сто спрямо 2005 г. Това води и до общо намаление на внесените обвинителни актове с 11 процента.

Пред народните представители Велчев отново изкара и печалната статистика за прекратените по давност 275 000 дела през 2007 г. Общо 8030 от тях са водени срещу вече известен извършител, което означава, че тези лица са били незаконно амнистирани от правоохранителните органи. Главният прокурор обясни, че в голяма част от случаите се касае за производства, започнали през 70-те, 80-те и 90-те години.

Делата за тежки престъпления са 4.35 % от общия брой новообразувани дела. В тази графа преобладават трафика на наркотици, организирана престъпност, корупция и престъпления срещу данъчната система.

През 2007 г. са водени производства срещу 9 народни представители и 31 магистрати. До съда са достигнали 5 дела срещу депутати и 11 срещу магистрати. Единственият осъден депутат до този момент си остава Владимир Кузов, но неговата присъда все още не е влязла в сила.

Велчев обърна специално внимание върху данните за образувани над 80 досъдебни производства за престъпления, свързани с еврофондовете. По думите му вече има много внесени обвинителни актове, както и първи произнесени присъди. Той обясни, че статистика за този род прояви се води в отделен регистър в прокуратурата. "Тепърва трупаме опит в това по-ефективно да се противопоставяме на престъпленията, свързани с еврофондове", добави той.

В последните два месеца от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) постоянно изтъкват, че българската съдебна система страда от липса на капацитет да разглежда подобен род престъпни прояви.