Прокурорите без право да искат разваляне на сделки

Управляващото мнозинство в парламента днес окончателно отхвърли идеята на БСП да се възстанови правото на прокуратурата да участва в гражданското правораздаване, под формата на защита на държавния интерес. Практиката прокурорите да се явяват като страна в гражданския процес бе прекратена през 1997 г.

В началото на това лято, предложената от Любен Корнезов промяна в Гражданския процесуален кодекс мина на първо четене през парламента. Освен от БСП, тогава тя бе подкрепена и от голяма част от юристите в НДСВ, което предизвика сблъсък с мнението на техните колеги - икономисти. Днес същите юристи от царското движение обясниха, че предлаганите разширени правомощия на прокурорите да се намесват в граждански дела крие съмнение за противоконституционност.

Както преди месеци, така и днес Корнезов обоснова исканата промяна с мотива, че трябва да се развържат ръцете на прокурорите, като им се даде възможност да завеждат искове в защита на държавните интереси. От левицата не скриха, че основната причина за исканата промяна е невъзможността прокуратурата да поиска разваляне на приватизационни сделки. Това е в правомощията на органите - продавачи, които са съответните министерства, агенцията за приватизация и новата агенция за следприватизационен контрол.

Още през лятото предложението на БСП, добило популярност като поправката "Корнезов", бе коментирано еднозначно отрицателно както от страна на бизнеса, така и от анализаторите. Общото мнение бе, че ако се допусне намесата на прокуратурата в гражданския процес, това ще влоши бизнессредата в България и ще предизвика отрицателен ефект не само сред българските, но и в чуждите инвеститори. И работодатели, и анализатори обясняваха икономическата логика, че при една сделка има две страни и ако една от тях наруши договореностите, единствено другата има право да я съди. Правилото, което важи за сделки между частни лица, не може да се променя, когато става дума за отношения между държавата и частен купувач, защото по конституция всички видове собственост са равни, бяха аргументите на противниците на поправката "Корнезов".

При промоцирането на това предложение, част от юристите в НДСВ, включително и шефката на правната комисия Анелия Мингова, показаха склонност да приемат промяната. Днес обаче, от името на управляващите Мингова защити аргументите срещу намесата на прокурорите в гражданските дела. Промяната в позицията бе повод БСП да обвини царските юристи, че икономическото лоби в движението е наложило на управляващата партия да се ограничат правата на прокуратурата. По думите на Татяна Дончева, НДСВ следвал логиката на СДС и се страхувал да не би с участието на прокурорите в гражданските дела да се преразгледат определени приватизационни сделки. На това обвинение Анелия Мингова отговори, че явно съображенията на лявата опозиция да се разширят действията на прокуратурата не са правни, а политически, което е недопустимо. По време на дебатите СДС не взе отношение.

Преди окончателното гласуване, при което поправката "Корнезов" бе подкрепена от 48 депутати и отхвърлена от двойно повече - 110, вносителят предложи да се изчака, за да се чуе какво мисли правосъдния министър по евентуално възстановяване на това правомощие на прокуратурата. От НДСВ обаче отхвърлиха предложението на Корнезов с мотива, че това не е предложение на правителството.

Спорове в парламента предизвика и въвеждането на възможността ответник по гражданско дело да се призовава чрез Държавен вестник. Според приетата поправка в ГПК, ако постоянният адрес на ответника е неизвестен или той не може да бъде намерен на него в продължение на месец, ще се призовава чрез Държавен вестник. Ако въпреки публикацията в Държавен вестник ответникът не се яви при разглеждане на делото, съдът назначава негов представител и на делото се дава ход, решиха депутатите.

Срещу призоваването чрез Държавен вестник остро възразиха депутати-юристи и от ОДС, и от Коалиция за България. Според тях този текст наистина ще ускори приключването на делата, но пък ще се пренебрегне справедливостта. Според юристите и от ляво, и от дясно може да се стигне дотам някой, който отсъства за месец от постоянния си адрес, да научава от Държавен вестник, че срещу него се води дело и дори, че е осъден.

Председателят на правната комисия Анелия Мингова от НДСВ обясни, че целта е да се създаде гаранция срещу укриване на ответника и да се спре безкрайното бавене на делата.

С промените в ГПК депутатите решиха, че само решенията по трудови спорове за незаконно уволнение или обезщетение за повече от 5000 лв. могат да се обжалват пред Върховния касационен съд. Всички останали решения на съдилищата по трудови спорове няма да се обжалват пред ВКС. Анелия Мингова обясни, че целта е да се въведе разумно ограничаване на касационната защита, без да се лишават изцяло страните в трудови спорове от нея. Затова се определяла и долна граница на цената по исковете за обезщетение, които подлежат на касационно обжалване.

Депутатите отхвърлиха предложението призовки да могат да се изпращат и по Интернет. Работата по окончателното приемане на кодекса продължава и утре.