Прокурорите все още смятат, че началникът трябва да им реши делото

Г-н Велчев, може ли вече да се твърди, че прокурори от Софийска районна прокуратура (СРП) са извършили престъпления по служба и какви мерки ще бъдат предприети?

Предстои да се запозная с този доклад в окончателния му вид. Ще го редактираме и ще го направим в два варианта – единият за вътрешно ползване с цялата информация, а другият за публично разпространение. Единствената разлика ще е, че във втория ще са заличени имената на хората, споменати в прокурорските актове. Има данни за сериозни нарушения на прокурори. Очаквам да прочета в него препоръките на районния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу прокурори, както и да препоръки за налагането на дисциплинарни наказания.

Проблемът обаче не е в това да се върнем назад във времето и да констатираме нередности извършени от пет, шест или десет прокурори. Проблемът е да видим дали тези доклади ни позволяват да стъпим на някаква база, която да осигури липсата на повторяемост в бъдеще. Аз не съм убеден в това все още. Не съм убеден, че знаем истинските мащаби на проблема в СРП. Убеден съм обаче в едно – новото ръководство на СРП има намерение да преустанови всички практики, които са будели съмнение в миналото. Те се ползват с пълната подкрепа на ръководството на прокуратурата и се надявам този доклад да им бъдат полезен на тях. Те трябва да направят система за разпределение на делата, която дори и да не позволява възникването на съмнение за корупционни практики.

Нерешените проблеми обаче си остават – трудно можем да искаме качество на работа от хора, които работят с още четирима свои колеги в една стая. Когато работиш при такива условия – с деловодна система, която не е на ниво, със стари компютри, се създава обстановка, в която иначе оправданите претенции към СРП трябва да бъдат отчетени наред с възможностите ѝ. Въпреки всичко мисля, че и в тежки условия прокурорите от СРП се справят добре.

Какви са мащабите на проблема в СРП?

Нямам конкретно предположение. Знам само, че липсата на постоянен контрол през всичките тези години е позволила да се разраснат практики, които аз намирам за дълбоко неприемливи. Една част от тях са споменати в доклада, който вие ще видите. Нужен е контрол. Именно за това мисля да изградим инспекторати към Апелативните прокуратури, за да имаме постоянен контрол върху тяхната работа. Не бива чакаме проблемите да се задълбочат. Голям проблем е и материалната база. В крайна сметка сега правителството взе решение за изграждане на нова съдебна палата, където да се настани СРП и СРС. Това е можело да стане преди 10 години, но не е било направено.

Не веднъж сте казвал, че за да “прочисти” страната от организираната престъпност, трябва да се прочисти първо прокуратурата. Какви пречки срещате досега при положение, че бяхте избран с безпрецедентната подкрепа и на ВСС, и на политиците?

Досега не съм търсил подкрепа от политиците за каквото и да е било. Политическата подкрепа бихме търсили само ако има текстове, които да затрудняват съществено нашата работа. До този момент такива не сме забелязали. Солидарни сме с исканията на МВР за някои корекции в НПК. Що се отнася до подкрепата на ВСС, тепърва ще я видим. Аз съм внесъл някои предложения до ВСС за дисциплинарни санкции, но на този етап няма решение. Надявам се, че то ще е в духа на моите предложения. Направих опит да предложа някои свои колеги за поощрения, които нямат материален характер и срещнах известно неразбиране.

Пречките за промяната на самата прокуратурата са изцяло вътрешни. Те са в нагласата на самите прокурори. Аз мисля, че продължава да бъде пречка нагласата на прокурора началникът му да реши делото, по което той работи. Аз искам да внуша на всички, че те са професионално свободни и трябва да си решават делата самостоятелно. Не съм си позволявал да давам указания на никой прокурор и няма да си позволя подобно нещо. Ще искам те спазват сроковете, да предприемат целия обем от процесуални механизми за установяване на обективната истина и ще искам, когато са готови със своя акт, да излязат публично и да го защитят.

Вече бе обявено, че срещу шест прокурори е образувано досъдебно производство. Как обяснявате факта, че въпреки изключително централизираната структура на прокуратурата и наличната практика на злоупотреби с власт и устни разпореждания, проверките установяват груби нарушение, “достойни” за досъдебно производство само извън Върховна касационна прокуратура (ВКП)?

Това са били данните, с които сме разполагали. Ако получим данни, че прокурори от ВКП не само са нарушили служебните си задължения, а са извършили и престъпления по служба, ще подходим към тях по същия начин. Не можем да отговорим на очаквания за мигновено възмездие. Прокуратурата трябва да действа всеки път, когато има данни, а не да обещаем, че всички прокурори, които са нарушавали правилата на службата ще бъдат отстранени в един и същи ден. Това просто не може да стане.

Колко време трябва, за да се изчисти прокуратурата и да се промени нагласата на прокурорите?

Нагласата зависи от всеки един отделен човек. Някъде ще бъде лесно, другаде трудно. Консервативните нагласи в съдебната система са факт и прокуратурата като част от нея е се различава. Аз не бих бил краен оптимист. Бях на среща с по-младите колеги от СГП и в разговорите си с тях аз усетих едно мислене, което ми дава надежда. Очевидно младите ще трябва да променят тази институция, а не по-старите колеги. Казвам това без да подценявам техния опит.

До този момент ВКП има временна структура. Какви идеи имате за структурата на тази прокуратура?

Временният характер на структурата на ВКП е въпрос на броени седмици. В четвъртък имаме заседание на колегиума на прокуратурата – това е един съвещателен орган, който създадох, за да обсъждаме всички проблеми в най-широк състав. Една от точките е структурата на прокуратурата и на нейната администрация.

Структурата на ВКП трябва да отговаря на нейните функции. Това е преди всичко осъществяване на методически контрол. Това не е първоинстанционна прокуратура и от нея не бива да се очаква да работи по конкретни дела. От нея трябва да се очаква да контролира работата на по-долустоящите прокуратури и да спуска методически указания за уеднаквяване на практиката. Това са основните ѝ задачи, както и да поддържа обвиненията пред Върховния касационен съд, разбира се.

Едва ли по-рано от Нова година ще имаме нова структура. Аз лично не виждам необходимост създаването на нови структурни звена. Тези, които имаме, са добри и трябва да уточним техните функции и вътрешното разпределение на секторите. Разбира се, трябва да потърсим най-подходящите хора, които да работят в тях.

Могат ли да се очакват мащабни кадрови промени?

Не. Мащабни кадрови промени не трябва да се очакват.

Как си представяте институцията, която да проверява дейността на съдебната система? Кой трябва да я избира и до къде трябва да стигат правомощията ѝ?

Аз съм привърженик на подобен тип институция, защото тя много би помогнала моята лична работа. Ние виждаме дефицит на контрол на прокуратурата и от това са се породили неприемливи практики. Наличието на контрол от две места във всеки случай е за предпочитане. Това не означава, че ние сами няма да проверяваме сроковете на работа или качеството на тяхната работа. Но когато има един външен орган, който да следи за това жалбите на гражданите, на бизнеса, на обществените организации да бъдат проверявани и да се констатират нередностите в работата на прокуратура, това може да е само в нейна полза. Ние нямаме какво да крием, а и не искаме да крием.

Искаме да покажем прокуратурата такава, каквато е, въпреки тя да не се харесва често пъти на обществото, а и на нас самите. В този смисъл, ако този орган ще ни помогне да открием повече слабости, а и да ги отстраним – това ще е добре.

Но така ще се създаде един парламентарно избран орган, който да контролира актовете на съдебната система...

Контролът няма да е по съществото на актовете – той ще оценява актовете само косвено – срокове, брой на извършени процесуални действия и т.н.н.

Т.е. ще създаде един орган, който ще дава само оценки?

Да, той няма да има решаващи функции. Този орган само ще констатира слабостите и ще ги отнася до онези институции, които има правомощия – до ВСС, в органите на прокуратурата...

Това не го ли прави малко безсмислен?

Трудно ми е кажа. Може би ако през годините си гледахме работата много по-добре, отколкото по начина, по-който сме го правили, такъв орган щеше да е безсмислен. Специално в съдебната власт малко повече контрол няма да е излишен.

Заедно с директора на НСлС внесохте проект за създаване на Национално бюро за разследване. Защо предложенията, идващи от съдебната власт, в повечето случаи не срещат “благословията” на политиците?

Ние само можем да препоръчаме едно решение, което според нас е по-добро и ще доведе до това потенциална на система да се използва по-добре. Дали политиците ще прочетат е друг въпрос.

Не ви вярват ли?

Може би са преценили, че на този етап такава промяна не е наложителна. Може би ще го отчетат при създаването на нов Закон за съдебната власт. Във всеки случай в момента не виждам особен ентусиазъм.

Преди няколко дни се случи поредното убийство на човек от криминалния контингент, срещу който има задвижени наказателни процедури. Преди месец се случи същото. Защо тези хора, след като всички и МВР, и прокуратурата знаят, че са престъпници, не са в затвора и чия е вината?

Съвършено сте прав. Аз няма да се произнеса по въпроса за вината, защото все още в анализа си не съм стигнал до там, за да разбера къде е тя. Във всеки случай пропускът е в липсата на комуникация между различните правозащитни органи. Това лице, което беше убито преди няколко дни, има само едно следствие от 1994-та година за кражба. Нищо чудно то вече да е погасено по давност. По-важното обаче е, че има един кръг от лица, които представляват онази хранителна среда, в която се набират и извършителите на показните убийства и техните жертви. Аз не се съмнявам в подхода на МВР да търси превенция спрямо тези лица и да мотивира и нас, и дознанието и следствието да си свършим работата и колкото се може по-бързо тези лица да постъпят в затвора и да облекчим малко обстановката в страната.

Някъде сме си свършили работата. Другаде обаче работата е занемарена с години. Това лице има следствие от 94-та година. То ни е подадено в онази информация, което министър Петков ни предаде през месец май. Но сами разбирате, че дело от 94-та година да се приключи сега е много трудно. Системата е претоварена. Имало е едно много дълго забавяне. Опитваме се да го компенсираме с по-енергични действия, но и те имат предел.

Не допускате ли, че липсата на комуникацията е програмирана?

Не бих искал да мисля така. Поне от последните седем месеца опитът ми не е такъв. Имаме много добро оперативно взаимодействия с МВР. Нямам усещането за програма, която сега се променила. По-скоро трябва по-друг начин да формулираме приоритетите на работата си. Трябва да се преборим с това да гледаме ведомствения интерес и да погледнем към общия интерес, защото целта е обща.

Когато стана дума за погасяване по давност на дела, не виси ли същият риск и към делата за поръчковите убийства, които са във фокуса на вниманието на българското общество, а и на ЕС?

Има една степен на несправедлив упрек към държавата в тази посока. Не знам точната статистика на тези убийства, но има един факт – много малко са осъдените с влязла в сила присъда от 90-та година насам. Иначе една голяма част от тях са разкрити, но бавният наказателен процес в България води до там, че присъдите идват след много години, когато обществото вече е притръпнало. За съжаление бавното правосъдие не е нещо, с което можем да се справим от днес за утре.

Голяма актуалност придобива въпроса с усвояването на средства от европейските фондове. Има ли прокуратурата някакво отношение към този процес и има ли случаи на сезиране или самосезиране на институцията по конкретни случаи? Премиерът Станишев обяви за 54 случая на злоупотреби по ИСПА и САПАРД?

Част от тези злоупотреби вероятно не съставляват престъпление и затова не знаем за тях. Вероятно по една част прокуратурата е работила, но за точни цифри трябва да направя справка. По-важното е да разберем предизвикателствата за запазването на финансовите интереси на ЕС в една друга реалност.

От 1 януари ще имаме достъп до много по-широк кръг фондове и до много по-мащабно финансиране и оттук нататък мерките, които трябва да вземем за опазването на тези общностни интереси са много по-строги. Ние още през август създадохме звено към ВКП за защита на общностните интереси на ЕС. Това не е само, за да създадем поредната структура. Тя е малка структура - от четирима прокурори, те трябва да изучат опита в ЕС, да типизират нарушенията и престъпленията, да изготвят методики, чрез които ще бъдат обучени прокурорите в страната, за да не бъде изненадана системата.

Може ли да се смята, че голяма част от бизнеса на силовите групировки вече е легализирал своите капитали и няма за какво да бъдат преследвани? Има ли през 2006 година за какво да се хване прокуратурата?

Иска ми се да има. Сигурно една част от бизнеса на тези престъпни групировки вече е формално легален. Аз искам да подчертая думата – формално. Много е възможно престъпните групировки или техни представители да са изпрали парите си или поне част от тях. Аз обаче силно се съмнявам, че те са изпрали методите си. Дори и да са създали привидно автентични бизнес структури, те продължават да работят по старите методите. Не вярвам тези хора, натрупали пари от началото на 90-те чрез контрабанда, рекет, кражби на коли, изведнъж да са станали почтени бизнесмени.

Може и да се окаже невъзможно да докажем престъпленията, извършени от тях в началото на 90-те години. В наказателния процес е много важно доказателствата да бъдат своевременно събирани. 10-15 години по-късно тяхното събиране може да се окаже невъзможно. Аз съм сигурен обаче, че тези хора ще правят грешки и ако се концентрираме върху тяхната дейност и ги хванем за нещо, което сега са извършили, убеден съм, че тогава ще ги накажем и за предходните престъпления.

Тази ваша вяра подплатена ли е с конкретни данни и прокуратурата работили по такива случаи?

И прокуратурата, и МВР работят по структури, за които се знае, че са легализирали парите си. Те са под много строго наблюдение. Не мога обаче да се ангажирам със срокове. Аз не съм привърженик на бърза работа, която обаче след две години ще доведе до оправдателни присъди.

Има ли прокуратурата кураж и капацитет да се справи с по-перфидни прояви на “силовия” бизнес? Има очевидни случаи, в които след като определени групировки се явят на приватизационни търгове или конкурси обикновено няма конкуренция?

Дефицит на кураж в прокуратурата не съм усетил. Не съм много убеден обаче, че имаме достатъчно професионален опит. Казвам това без нотка критичност към колегите. Постоянно се появяват нови престъпления, които не са били типични нито за българското общество, нито за нашето образование в юридическия факултет. За да се подготвим по тях изисква време, изисква дори да сбъркаме някъде. Прокуратурата има капацитет. Огромната част са почтени хора и добри професионалисти, но трябва време да се подготвим.