Промените в конституцията не помагат за борбата с корупцията и застрашават съдебната власт

Предлаганите промени в конституцията няма да спомогнат за по-ефективно противодействие в борбата с корупцията и организираната престъпност, а едновременно с това ще застрашат сериозно независимостта на съдебната власт, сочи анкета, проведена сред 56 действащи съдии, прокурори, следователи и адвокати в София.

Резултатите от изследването бяха обявени в петък от председателя на фондация “Институт по нормотворчество” адвокат Даниела Доковска.

Въпреки негативното си становище по отношение на така направените предложения, 73% процента от магистратите заявяват, че промени в конституционната уредба на съдебната власт са необходими като в най-голяма степен това мнение се застъпва от съдии и адвокати. Но според 63% от тях, ако бъдат приети в този им вид, промените няма да подобрят взаимодействието между трите власти и да допринесат за по-добра зашита на гражданите.

Според 75% от магистратите промените ще бъдат абсолютно неефективни по отношение на борбата с корупцията и организираната престъпност като негативното становище се споделя в равна степен и от четирите правни общности.

В същото време 64% от магистратите и адвокатите отчитат, че в конституционните промени сериозно ще застрашат независимостта на съдебната власт.

“Според нас, притеснителна за юридическата общност е най-вече параграф 5 от чл. 130 ал.6, в който се споменава за контрол върху решаване на делата”, обясни адв. Доковска.

От гледна точка на използваната законодателна техника и стил магистратите и адвокатурата са разделени по равно в оценките си за направените предложения.

Още при приемането на първо четене на промените в конституцията голяма част от членовете на Висшия съдебен съвет, бивши конституционни съдии и депутати отправиха критики именно към неяснотите в направения проект за промени на основния закон.

Според съдиите е безсмислено длъжността на омбудсмана да бъде уредена в конституцията, докато прокурорите, следователите и адвокатите смятат, че това предложение на законодателя е добро.

Юридическата общност в София счита за по-скоро удачно предложението председателите на Върховния административен и Върховните касационен съд да се отчитат пред Народното събрание. Съдиите и следователите обаче са разделени по този въпрос. В същото време въвеждането на отчетност и парламентарен контрол върху дейността на главния прокурор се приема много по-радушно. Изследването сочи, че 80% от съдиите, 70% от прокурорите, 60% от следователите и близо 90% от адвокатите одобряват въвеждането на годишен отчет пред парламента за главния прокурор.

Въвеждането на процедура по импийчмънт на тримата висши магистрати от страна на Народното събрание също се приема противоречиво от участниците в изследването. Според 85% от съдиите, 75% от прокурорите и 65% от адвокатите въвеждането на такава възможност ще доведе до пряк политически контрол върху председателите на ВКС и ВАС. В същото време 70% от магистратите и адвокатите такъв контрол е нежелан.

Данните при аналогично проучване относно главния прокурор показват обратна зависимост. 70% от участвалите в изследването считат, че въвеждането на процедура по импийчмънт на ръководителя на ВКП ще доведе до контрол над дейността му, а 50% от всички смятат, че този контрол е необходим. Интересно е, че прокурорите са защитили в най-голяма степен тази поправка в конституцията, като според 60% от тях това ще е за добро.

Въпреки това като цяло въвеждането на възможност тримата висши да бъдат отстранявани от парламента се възприема като заплаха за независимостта на съдебната власт. Близо 90% от съдиите считат, че тази норма не дава достатъчно гаранции за тяхната независимост.

Магистратите и адвокатурата се обявяват против предвиденото право на првавосъдния министър да определя бюджета и имуществото на съдебната власт, да организира квалификацията на магистратите и да упражнява контрол върху “реда на образуване, движение и решаване на делата”.