Простите уравнения едва ли важат в атомната енергетика

Иванка Мичева е гневна. Студентката от София ругае Европейския съюз. "Карат ни да затворим атомната централа в Козлодуй, въпреки че според оценката на експертите технически тя е в изправност", казва бъдещата инженерка, която следва в Техническия университет в българската столица. "Нали я пригодихме към изискванията за безопасност на ЕС и въпреки това от Брюксел сочат палец надолу." Защо ли? "Защото от това ще спечелят електроконцерните в Западна Европа, най-вече френските", убедена е Мичева. За нейната страна последствията от затварянето на Козлодуй ще са драматични, смята 23-годишната българка. "Страната ни е много бедна, преживяваме труден период, хората гладуват и ако дойде и това, ще станем още по-бедни. Колко слаби още иска да бъдем Европейския съюз?" Козлодуй е на Дунава. Тук има шест ядрени реактора от руски модел. Най-старият е на 28, а най-новият на 11 години. Козлодуй осигурява близо половината от произвеждания ток в страната и то във време, когато себестойността на реакторите отдавна е изплатена, а разходите за горивото са сравнително ниски, по-ниски от тези за другите електроцентрали. И въпреки това експерти на Запад клатят замислено глава, когато чуят името на централата. Защото се смята, че реакторите на Козлодуй, които привлякоха вниманието със серия аварии в началото на 90-те години, по принцип не можело да бъдат доведени до приемливо равнище на безопасност чрез дооборудване. Но Козлодуй е така да се каже кандидат за присъединяване към ЕС, тъй като България иска да стане член на ЕС най-късно до 2007 година. Това поставя още по-остро въпроса за ядрената сигурност не само на Козлодуй, но и на останалите 24 реактора в другите страни-кандидатки за присъединяване от Централна и Източна Европа.

Козлодуй беше първата от атомните електроцентрали в Източна Европа, в която след промяната от 1989 г. бяха направени интензивни проверки от инспектори на Международната агенция за атомна енергия във Виена. Те установиха, че четирите най-стари енергоблока нямат дори отделна система за аварийно охлаждане, която при тежка авария да предотврати най-лошото - стапяне на реакторното ядро. Няма и предпазен похлупак, който да задържа изтичаща радиоактивност. Недостатъчни бяха аварийната система за енергозахранване и противопожарната безопасност като цяло. С помощ от Запада най-лошите проблеми бяха отстранени, но недостатъците в конструкцията остават.

Но не само старите български реактори са повод за безпокойство. В седем от 12-те страни-кандидатки за присъединяване, които имат атомни електроцентрали, реакторите също са предимно от съветски тип. Изключение са Румъния с един канадски реактор и Словения - с един американски. Наред с първото поколение водо-водни реактори от типа ВВЕР 430/230, каквито има в Козлодуй /но също така и в централата на Словакия/ за особено опасни се смятат каналните реактори с голяма мощност РМБК, като този в Чернобил, при които за забавител на неутроните се използва графит, който е запалителен. В бившия Съветски съюз този модел реактори беше създаден въпреки рисковите му страни заради предимството, че позволяваше паралелно с производството на енергия да се добива и плутоний. Двата реактора на АЕЦ Игналина в Литва, които работят и досега, са тъкмо от този тип.

Въпреки всичко за осемте особено опасни реактора в страните-кандидатки за ЕС - Литва, България и Словакия - междувременно са договорени срокове за спиране от експлоатация.

Реакторите 1 и 2 на Козлодуй трябва да бъдат изключени от мрежата до 2003 г., а 3 и 4 - през 2006 година.

За Игналина датите за изключването са съответно 2004 г. за единия и 2008 г. за другия реактор.

Словашката АЕЦ Бохунице трябва да спре окончателно между 2006 и 2008 година.

Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген си спечели известен респект с това, че успя да изтръгне от кандидатките за ЕС отстъпки за срока за закриване на "ръждивите реактори" още в самото начало на преговорите за присъединяване. Междувременно радостта от това вече видимо помръкна. Словакия наскоро обяви, че няма да изключи първия реактор на Бохунице през 2006 г., а и в другите две страни има силни политически обусловени стремежи да се отлага закриването на реакторите.

В България например се обмисля референдум за Козлодуй. От германското министерство на околната среда предупредиха, че така се развързва "целият пакет на присъеднияването". Политически наблюдатели обаче не могат да си представят, че кандидатурата на една страна за членство в ЕС би могла да се провали от това, че тя продължава да експлоатира стари ядрени реактори.Още повече че сегашните 15 страни-членки разглеждат енергийната политика като национален въпрос и няма да допуснат Европейската комисия да им влияе.

Предвид трудността да бъде наложено изключването дори на особено опасните стари енергоблокове, съдбата на "по-модерните" източни реактори, като изключим чешката АЕЦ Темелин, в момента почти не вълнува западната общественост. Експерти от германската Служба за реакторна сигурност са на мнение, че повишаване на безопасността до западните стандарти чрез дооборудване е възможно- както при по-новите 440 мегаватови, така и при 1000-мегаватовите водо-водни реактори. Като удачен пример Петер Келм от берлинското бюро на Службата за ядрена сигурност посочва включените през 1998 и 2000 г. в мрежата реактори в словашката АЕЦ Моховце, които бяха дооборудвани за 500 000 евро от Сименс с техника за управление и безопасност. Други като Михаел Зайлер от института по екология в Дармщат предупреждават, че тъкмо съчетанието на източна и западна техника крие големи рискове.

Изток = лошо, Запад = добро /или поне по-добро/ - тези прости уравнения сигурно едва ли важат в атомната енергетика.

В края на миналата година австрийският Институт по екология във Виена разбуни духовете с това, че постави силно оспорваната в страната на Хайдер и дооборудвана с американска техника чешка атомна централа Темелин на предно място в една класация за безопасност на атомните централи в Европа. Това не е реклама на Темелин, каза в отговор на протестите институтът. "Само че трябва да се признае: германски, британски или швейцарски атомни централи имат отчасти по-лоши показатели за сигурност от централи в Източна Европа". Стари централи като Библис А, Мюлеберг /Швейцария/ или престарелите реактори Магнокс във Великобритания са по-опасни от Темелин, смята институтът.

Което ще рече - на всеки, който сочи с пръст източна атомна централа, ще му посочат четири други на Запад.

По БТА