Протестът срещу БФС през погледа на един фен журналист

"Напред", "Бягай бързо, бягай" и стотици бягащи назад. Тичаш бързо и не обръщаш поглед. В един момент си припомняш, че днес си на протеста в качеството си на журналист и изваждаш баджа си навреме, за да се спасиш от стоящите пред теб жандармеристи.

Вечерта на 16 ноември видях най-красивото и най-грозното от българския футбол. Посещавам активно мачове от 7 години насам. От 7 години пътувам нащрек в градския транспорт, следя зорко дали някой не гледа със злоба или гняв артикулите на любимия ми отбор. Във вечерта на 16 ноември за първи път изпитах облекчението, че не си "чужд", не сме "тези" и "онези", а ние. Заедно с обща кауза.

И не, между агитките нямаше агресия. За първи път в живота си виждах привърженици на ЦСКА и "Левски" рамо до рамо, видях как левскари посрещнаха цесекари с викове "Българи, юнаци!"

На протеста срещу Борислав Михайлов имаше хиляди. Фенове от фракциите, неутрални любители на футбола, унгарци, жени, възрастни хора, деца. Плакати с "Оставка!", карикатури, освирквания, нецензурни квалификации.

За съжаление, колкото по-тъмно ставаше навън, толкова повече растеше напрежението. Няколко димки, бомби, пиратки и ракети и след няколко минути водното оръдие на полицията бе включено.

Сн. БГНЕС

Но феновете не отстъпваха до онази команда "Напред", последвана от викове "Бягай, бягай".

Трудно ми беше да осъзная какво се случи след това. Хвърляне на предмети, блъскане на кофи за боклук, няколко малки пожара, изкъртена ограда и пътен знак, разбит и горящ полицейски бус.

Още по темата

"Мирният" протест срещу Боби Михайлов подпали центъра на София

16 ноември 2023 20:39

30 минути преди тези събития си представях как ще разкажа за това безпрецедентно обединение. За визията на феновете на ЦСКА, "Левски", Локомотив Пловдив и Берое.

Тъжно ми е за това, което се случи в четвъртък вечерта след 18:15. За хората, които са пострадали. Вероятно с част от тях сме били рамо до рамо на стадиона някога. Обвиненията към феновете ще бъдат много, но страстта към този спорт е трудно обяснима.

Ултрас културата е сложна субкултура, в която освен красиви хореографии, песни и задружност, има и хулиганство, вандализъм, насилие, агресия, опасност и рискове.

И въпреки всичко, което се случи между 18:15 и 19:30 на 16 ноември, се радвам за онова, което видях преди това. Защото през първия час на протеста разговарях с хора, които искаха да защитят футбола, който обичат.

"Има една причина да не съм по стадионите от години и това е същата причина, поради която съм тук днес – Борислав Михайлов", каза ми един мъж на средна възраст.

"Днес не сме Берое, Локо, Левски или ЦСКА, днес сме националния отбор - такъв, какъвто искаме да бъде", ми отговориха няколко мъже от различни отбори, събрани на едно място.

Посланията, които ще останат нечути: "Уникално е, че днес не сме цесекари и левскари, а българи срещу продажници."

"Не съм футболен фен, но знам от приятели, че футболът е в критично състояние. Той е важен за толкова много хора, включително и приятели, затова съм тук. Мисля, че трябва да се започне промяна, за да може футболът ни да има по-добро бъдеще. Достатъчно добър пример е, че всички фенове са заедно тук", ми каза момче на около 20 години, когато го попитах защо е на протеста.

"Крайно време беше да бъдем заедно. Българският футбол не върви добре. На всички нас ни писна. Искам да имаме нови и модерни стадиони, защото много са в покъртително състояние. Да, клубовете носят вина, че българи не играят в отборите, но БФС има тежката дума, а те не предприеха нищо за 18 години."

"Трябва феновете на Левски и ЦСКА да се обединим, за да свалим това ръководство, което ни доведе до 90-то място в ранглистата на ФИФА. Искам управление без корупция, честност и истински спорт."

"Футболът е любимият ми спорт. От малък съм фен на Левски и посещавам стадионите. Искам да можем да се радваме на най-голямата ни страст. Това, което се случва с футбола отблъсква всички. Хората са отвратени от националния отбор. Те го разглеждат като срам и посмешище, а не като гордост. Това, което показваме с това обединение, е, че ние израстваме като общество, защото загърбваме личното и се борим за общ идеал. Щастлив съм от този факт."

Това заявиха трима привърженици на Левски.

"Никога не съм виждял България на голям форум. 18 години бяха достатъчни и се вижда, че резултати няма. Затова днес пътувах от Пловдив до столицата. Това обединение, което показахме феновете, трябва да се случи и между собствениците, а след това трябва да има и външен натиск спрямо ръководството на БФС, защото те няма да си тръгнат сами. Първо този натиск трябва да дойде от клубовете и Министерството на спорта, а след това и от УЕФА. Те си играят с нас привържениците, но не осъзнаха, че ни помогнаха да бъдем заедно и обединени", разказа 20-годишен запалянко на Локомотив Пловдив.

"Искам да видя национален отбор, който да подкрепя на стадиона, а не да се срамувам от него. Искам да виждам качествени школи, пълни и модерни стадиони. Надявам се протестът да е мирен, това е най-разумният начин. Не трябва да има ексцесии. Искам да гледам футбол, изпълнен с уважение, спортсменство, а искам да виждам и млади български играчи."

"Срамът, който управлението на БФС докара на България. Заради това протестирам. Ние сме на 18 години и никога не сме виждали България на голям форум. Тяхната позиция е позорна и граничи с престъпление. Уникално е, че днес не сме цесекари и левскари, а българи срещу продажниците от БФС."

Така коментираха събитието част от привържениците на ЦСКА.

Освен с българските привърженици, успях да разговарям и с част от унграските фенове, които бяха на протеста. Те споделиха с мен, че в София са дошли около 200 души, а 30-40 са решили да бъдат сред българските фенове.

"Дойдох да гледам мач, твърде късно разбрах, че ще бъде без публика. Вече бях резервирал и организирал всичко. Разочаорован съм. Не знам достатъчно за проблемите с футболното ръководтво в България, но щом има толкова много хора днес, значи е важно за вас. Затова решихме и ние да ви подкрепим", заяви унгарски привърженик.

"Искаме да подкрепим каузата на българите срещу корумпираното ръководство. Не става въпрос за националност, а за обща кауза. Когато едно управление е зле, трябва да се борим. И ние сме имали подобни проблеми в миналото, но не и сега. Когато трябваше да се борим, ние също бяхме на улицата като вас. Затова сега искаме да ви подкрепим. Това се случи през 2006 г. Ние сме тук да покрепим една достойна кауза. Искаме да защитим играта, която обичаме. Футболът е на феновете. Ние трябва и искаме да бъдем заедно с вас в това ваше дело", каза друг унгарец, който се бе сдружил с част от феновете на ЦСКА.

Датата 16 ноември ще бъде помнена дълго в историята на българския футбол. Вечерта, която ще остави кърваво петно върху едно срамно управление. Част от героите от 94-та вече ги няма. Други пък се превърнаха в злодеи. А последствията и резултатите от всички тези събития тепърва предстоят. За феновете надеждата остава една – да видят футбола, за който мечтаят.