Протоколът от Киото влезе в сила за 39 държави

За 39 индустриални държави в света, сред които и България, от днес до 2012 г. няма мърдане по задълженията им да намалят с 8 на сто въглеродните си емисии, изхвърляни от промишлеността, спрямо количествата парникови газове от 1988 г.

На 16 февруари 2005 г. влиза в сила Протокола от Киото, който е част от Рамковата конвенция на ООН за промените на климата. В японския град Киото, където през 1997 г. документът бе одобрен от министрите на екологията на 140 държави, в сряда официална церемония стартира неговото действие.

В свое обръщение към страните-участнички в споразумението по повод влизането в сила на Протокола генералният секретар на ООН Кофи Анан заяви: "Това е огромна крачка напред в борбата с една от основните опасности на ХХІ век. Изменението на климата е глобален проблем, на който трябва да се отвърне с глобални и координирани действия".

Реалното прилагане на механизма, който ще важи за периода 2008-2012 г., стана възможно след като миналата есен Русия се съгласи да ратифицира Протокола. Прилагането на документа, чиято цел е да ограничи глобалното затопляне на планетата и парниковия ефект върху атмосферата, бе на път да се провали след като най-големият емитент на парникови газове САЩ отказа да се присъедини към международната инициатина.

Президентът Джордж Буш аргументира неучастието на американската държава с големия удар, който подобен ангажимент би нанесъл на икономиката ѝ, и съответно отражението му в социален аспект. Преди Щатите от Протокола от Киото се отказаха и Китай и Индия, който също са сред големите замърсители на въздуха, но също така с темпа си на икономически растеж представляват сериозна заплаха за американския бизнес. От Вашингтон не пропускат да изразят недоволството си от липсата на ограничения за разширяващите се икономики на Китай и Индия. Двата азиатски лъва на икономиката от своя страна заявяват, че няма да се присъединят към документа от Киото, ако САЩ не го ратифицират.

В сряда администрацията на Буш отново подчерта своето мнение, че дълтосрочните изгоди от прилагането на Прокотола от Киото не оправдават разходите, които ще трябва да направи американската икономика, ако се присъедини към договора, предаде MSNBC. В Белия дом са убедени, че изпълнението на заложените в документа мерки ще доведе до загубата на милиони работни места, основно в страните от Третия свят.

Ратификацията от Русия, чийто дял в изхвърляните парникови емисии в световен мащаб е 17,4 процента, спаси документа. И сложи началото на рестрикциите, които самите държави трябва да налагат на своите промишлени производства, за да постигнат намалението на емесиите. Или пък да купят от други държави, ратифицирали Протокола от Които, техните спестени в повече парникови газове.

Такава е и България, която е икономисала с 45 на сто повече от наложените ѝ ограничения и може да излезе на новия пазар на нетрадиционния вид стока годишно с 40-50 млн. т еквивалетни на въглеродния двуокис емсии. Което за целия период на действие на Протокола може да ѝ донесе между 1 и 1,75 млрд. долара при сегашните цени от 4-7 долара на тон, ако продаде настоящите си количества. Приходите ѝ обаче може и да са по-големи, ако скочи търсенето на парниковите газове от богатите индустриални и замърсяващи много над изискваните от тях норми.

Именно възможността за продажба на икономисаните емисии по механизмите на Протокола - "Съвместно изпълнение" и "Международна търговия с емисии", породиха доста спорове сред привържениците и противниците на документа от Киото. Последните смятат, че новият вид търговия просто ще позволи на богатите държави да си напазаруват емисии, с които да приспаднат своите вредни газове. Първите обаче твърдят, че пазарът на свободните количества няма да е чак толкова голям, че замърсителките да могат да си позволят да не инвестират в пречистващи инсталации. А за всеки тон над индивидуалните ангажименти на всяка държава глобата в момента е 40 евро. В периода на действие на Протокола от Киото - 2008-2012 г., размерът на санкцията нараства на 100 евро за всеки тон над нормата.

Ефектът от прилагането на Протокола от Киото върху ограничаването на глобалното затопляне като цяло може да бъде поставен под съмнение. Дори привържениците на документа признават, че мерките, налагани от него, ще доведат до намаление на температурата в световен мащаб с не повече от 0,1 градуса през 2100 г. Те обаче са категорични, че това е само първото от серията международни споразумения, чиято цел ще е да предотвратят глобалните катакризми, свързани с изменението на климата.

Освен това еколозите не са се отказали от опитите си да убедят САЩ да се присъединят в движение към Протокола. Като се има предвид колко усилия костваше включването на Русия, със сигурност задачата им е тежка.

В Кремъл дори и сега има скептици за ползите, които ще донесе документа от Киото. Според президентския съветник Андрей Илларионов, заради ограниченията, които налага споразумението, Русия няма да може да удвои брутния си вътрешен продукт през следващите десет години. В свое интервю за всекидневника "Известия" той отбелязва, че заради мерките по Киото Русия ще трябва да намали икономическия си потенциал със 70-80 процента в сравнение с 1990 г.

По мнението на началника на Росхидромет Александър Бедрицки, цитиран от Лента.ру, обаче влизането в сила на Протокола ще е стимул за внедряването на нови технологии, които освен пречистващи, ще са и енергоефективни. По негова оценка само в Русия следствие на рестрикциите в следващите пет години могат да влязат инвестиции в порядъке на 50 млрд. долара.