Путин и променящата се геополитическа роля на Русия

Посещението на китайския президент Цзян Цзъмин в Русия тази седмица, непосредствено след визитата на американския президент Джордж Буш, и конференцията за регионална сигурност в Алмати показаха степента, до която Русия, Западът и Китай сега са свързани чрез страха от ислямския екстремизъм. Фактът, че Москва и Пекин приеха американско военно присъствие в Централна Азия, е доказателство за безпокойството им. Такива доказателства са самото съществуване на Шанхайската организация за сътрудничество, включваща Китай, Русия и централноазиатските държави, както и посещението на Цзян Цзъмин.

Тази загриженост досега е дала само краткосрочни дивиденти: за Запада тя донесе напредък по въпроса за съкращаването на ядрените оръжия, съгласието на Русия, макар и неохотно, за разширяване на НАТО и ЕС на изток и изтеглянето на Вашингтон от Договора за противоракетна отбрана от 1972 г.; на Русия тя спечели търпимостта на Запада към военните репресии в Чечения; на централноазиатските държави - толериране на деспотичните им режими; а на Пекин - разреждане на силните антикитайски настроения в САЩ. Но тази връзка, отрицателна по своя знак, вече се намира под силен натиск, тъй като регионалният фокус се премества от Афганистан към Кашмир.

От гледна точка на Русия връзката с Китай и Запада трябва да бъде заместена от нещо по-градивно, за да се избегне вътрешнополитическа реакция срещу договореностите, постигнати от руския президент Владимир Путин със Запада. Такава реакция би имала съществени отрицателни последици за вътрешната икономическа реформа, както и за състоянието на международните отношения.

Досега успехите на Путин на вътрешнополитическата сцена му дадоха възможност да води външна политика, която е особено непопулярна. Чувството за унижение на руските интереси в балтийските републики и Централна Азия и негодуванието от американския натиск над Иран, приятелска съседна държава въпреки религиозните различия, засега са засенчени от подобряващите се стандарти на управление, обуздаването на новите олигарси, създадени от приватизацията, съживяващата се икономика и имиджа на Путин като държавник, който може да отстоява позициите си пред Буш и пред Цзян.

Накратко, Путин все още се радва на доверието на мнозинството руснаци, че макар и с малко козове, защитава руските интереси. Засега обаче той е получил малко от Запада за услугите, които слабостта на Русия го принуди да направи. Путин изглежда признава, че политическото му бъдеще зависи в голяма степен от способността му да поддържа възстановяването на руската икономика. До този момент той имаше късмета да се радва на ползите от девалвацията на рублата през 1998 г., отлепването от дъното на икономиката след постсъветския срив и повишаването на цените на петрола. В периода 1999 - 2001 г. руската икономика отбеляза среден годишен прираст от 6 на сто.

Темпът на икономически растеж обаче се забавя. За да поддържа икономическото възстановяване, Русия се нуждае от много повече инвестиции и по-активна търговия. Миналата седмица Европейският съюз предприе малка стъпка, за да насърчи търговските отношения с Русия, като я призна за пазарна икономика. Така тя няма толкова лесно да бъде подлагана на антидъмпингови мерки. Вашингтон обаче очебийно не направи същото. Приемането на Русия в Световната търговска организация /СТО/ все още е далечна перспектива. Китай вероятно подмолно работи срещу руското членство в СТО, подозирайки, че то ще заздрави връзките на Русия със Запада и ще отслаби другата връзка между Китай и Русия - негодуванието срещу САЩ.

Размерът на инвестициите в страната се е възстановил само отчасти въпреки огромния потенциал от ресурси и потребителски стоки. По оценки на Световната банка икономически реформи биха генерирали инвестиции, благодарение на които икономиката да расте между 4 и 6 процента годишно дори и при по-ниски цени на петрола. В противен случай икономическият ръст ще падне до 1-2 процента, което е едно твърде нищожно равнище предвид на изключително ниските доходи за тази богата на ресурси и добре образована нация.

Инвестициите нарастват, когато условията се отличават със стабилност. Налице е рязък спад в отлива на капитали. Част от 130-те милиарда долара, които по приблизителни оценки, руснаците са вложили в офшорни дружества, могат да се върнат в страната. Но бюрокрацията, борбите за власт в административните области и интересите на новите олигарси все още отблъскват инвестициите и пречат на създаването на конкурентоспособна в международен план промишленост.

Неуспех в модернизирането на икономиката ще направи отношенията с просперираща Европа още по-трудни. Неуспех да се разработят ресурсите и да се развие инфраструктурата на Далечния изток ще има последици по отношение на Китай, чиято териториална експанзия исторически се предвожда от търсещите работа заселници. При все това Русия сега е в ситуация, при която тя може да започне да расте с бързи темпове, настигайки Европа по същия начин, по който бедна Европа достигна богата Европа чрез стимулите на търговията и капиталовите потоци в рамките на ЕС.

Горда, отделена, объркана за собственото си бъдеще, негодуваща срещу успехите на другите, Русия не е лесен партньор. Но повече внимание към икономическите въпроси за сметка на ислямските и стратегическите проблеми са най-добрата инвестиция, която Западът може да направи в бъдещето на Русия, а в крайна сметка и в бъдещето на самата Европа.

По БТА