Путин като огледало на нацията

Почти четири години вече Русия обича Путин. Рейтингът му изглежда завиден за мнозина държавни глави. С какво е заслужил авторитета си този човек? Какво е направил за страната си, та му прощават и Чечения, и потъващите подводници, и атентатите? Защо повечето хора изпитват доверие към президента, поддават се отново и отново на неговия чар и мекия му хумор? Кои са поклонниците и кои - критиците на Путин?

Институтът по социология към Руската академия на науките се опита да изясни това чрез допитване под наслов "Путинският елит". Анкетирани бяха хора от осем социално-професионални групи - чиновници, политици, бизнесмени, офицери, интелигенция, младеж, неработещи жени и пенсионери. Те отговориха на въпроса "Какво мислите за Путин и политиката му?". Установено бе, че 58 на сто от запитаните спадат към "критиците", а 42 на сто - към "поклонниците".

Нормалността на Путин се смята за постижение

Когато Путин дойде на власт през 2000 г., руснаците явно изпитаха дълбоко задоволство от самия факт, че президентът им е нормален. Нито танцуваше при пътувания в чужбина, нито пееше, нито дирижираше оркестри - просто спокойно си вършеше работата. Това "подкупваше" хората. Будеше гордост. Нормален президент в една държава, свикнала да се смята за ненормална, свикнала с въртоглави вождове - какъв късмет, нали? Огромното мнозинство от хората (80 на сто от анкетираните) и досега изтъкват като постижение на Путин именно неговата нормалност.

Основни поклонници на президента са чиновниците - сред тях положителните мнения са 76 процента. Те ценят най-вече неговата предпазливост в действията и умението да работи с хора.

Друга група за подкрепа са неработещите жени - домакините, очаровани от това "обикновено, добро момче", издигнато от магична случайност на президентския пост. Нещо като приказката за Пепеляшка, само че в мъжка версия - принц е станал един скромен труженик, същият като нас. Путин изглежда донейде стеснителен и според някои това е недостатък. Жените обаче съзират в тази свенливост обаяние, възхищават се дори, че президентът "не е нахал".

Путин има привърженици и сред младежта - тя харесва неговата честност, порядъчност, некорумпираност. Младото поколение най-много цени у държавния лидер високите морални качества.

Спецслужбите срещу Путин

Президентът има не само поклонници, но и взискателни критици. Сред тях са главно бизнесмените и неработещите жени, сочи анкетата. Критичното отношение на предприемачите е обяснимо - те смятат, че икономиката се потиска, че навлизането на военни във властта е заплаха за частната собственост, че страната е заплашена от нова подялба на собствеността в полза на любимци олигарси.

Бизнесмените подозират, че Путин е изгубил своята самостоятелност и всички негови действия са обусловени от натиска на спецслужбите, чийто заложник е станал.

Колкото и да е парадоксално, още по-критични спрямо президента са самите офицери от тайните служби. Според проучването техният списък с претенции към президента е най-дълъг. Идването му на власт пробуди най-големи надежди тъкмо у бившите колеги на Путин - оттам иде и тяхното разочарование.

Еуфорията на другарите му по оръжие постепенно се смени със скептицизъм, а сетне и с горчивото усещане, че са измамени. През 1999-2000 г. мнозина офицери след дълги колебания решиха да променят избора си и да гласуват не за комунистите, а за един "свой" президент, но сега проличава завръщането им на старите позиции.

Ето и претенциите им в обобщен вид:

1. Провал в кадровата политика. Най-рязка критика от страна на военните предизвикват фигурите на вътрешния министър Борис Гризлов и военния - Сергей Иванов, които според тях рушат собствените си ведомства. Според офицерите от спецслужбите Путин предпочита онези, които са му предани, пред доказаните професионалисти. Затова обкръжението му представлява "екип от слабаци и подмазвачи", докато в тайните служби креят непотърсени хора с най-висока квалификация, смятат те. Според обикновените хора около президента има твърде много чекисти; те самите пък твърдят, че са твърде малко.

2. Загърбват се въпросите на сигурността. Всичко, което става, е само много пропаганден шум и празни приказки, докато националната сигурност буди всъщност сериозна тревога. Военните все още тънат в мизерия. Ако Путин продължава да протака нещата, армията и спецслужбите ще се отметнат от него, смятат офицерите.

3. Офицерите от тайните служби са крайно обезпокоени от това, че реално дори не е започнала борба с корупцията в страната. Те обвиняват Путин, че знае за материалите по многобройните икономически престъпления от 90-те години, пазени в сейфовете на Федералната служба за сигурност, но не разрешава масово наказателно преследване по тези случаи. През всичките години от управлението на Елцин чекистите са чакали да настъпи часът за разплата, безчинствата и кражбите да бъдат наказани. Вярвали са, че държавата не може да опрости на новобогаташите и бандитите толкова много престъпления. И ето сега, когато победата изглежда тъй близка, президентът им връзва ръцете.

Нищо чудно, че някому не харесва един президент, който е на поста почти от четири години насам. Чудно е друго нещо - престанаха да го харесват онези, които доскоро го подкрепяха.

Критиката от спецслужбите поставя въпроса иначе - не означава ли тя, че колкото повече военни има във властта, толкова по-силен е натискът им върху президента и са готови вярно да му служат, само ако защитава интересите им? А те са прости: Русия да си възвърне статута на велика военна държава /съответно да се засили военнопромишленият комплекс/; спецслужбите да получат картбланш за борба с корупцията и икономическите престъпления; да се проведе реална военна реформа; да се вдигнат заплатите на всички военнослужещи и да им се върне статутът на привилегирована, уважавана част от обществото.

Путин като огледало на нацията

Въпреки всичко хората в Русия продължават да харесват младия и енергичен президент. Той върна стабилността на страната. Не ни е срам от него пред света. Дори недостатъците му са тъй близки и разбираеми, че е лесно да бъдат простени. Политиците и интелигенцията упрекват Путин, че му липсва идеология - но и народът няма никаква идеология, нали? Никой не измисли и никаква национална идея, макар че се хвърлиха много усилия за това.

Страната се чуди - дали Путин е ляв или десен? Комунистите са убедени, че е демократ, а демократите - че е скрит комунист, който се прикрива с модната либерална фразеология, за да се хареса на Запада.

Един от запитаните политици каза: "Путин не е червен и не е син. Той е безцветен". И това допада на мнозина. Ако се обвърже с някаква идеология, това веднага ще отблъсне нейните противници.

А един неопределен президент може да спечели всички на своя страна. Мечтаещите за "силна ръка" виждат в него един осъществен Андропов. Руснаците с носталгия по статута на световна държава се радват на успехите му в международен план.

Западът смята Путин за демократ и радетел на пазарната икономика. За бедните той е борец с олигархията. За чекистите - "наше момче".

Всъщност Путин не е никакъв, той е човек с маска. Той е огледало, в което всеки вижда своя собствен образ.

*Авторката е ръководител на сектора за изследване на елита в Руската академия на науките; публикуваме статията от БТА, със съкращения