Путин отдаде дължимото на помиряването с Германия, без да се интересува от Полша и Прибалтика

Президентът на Русия Владимир Путин в речта си на Червения площад отдаде дължимото на историческото помиряване с Германия като урок от Втората световна война и като ярък пример за международно сътрудничество. Това е щедър жест, който немците – отчитайки мъката, която преди повече от 60 години по време на Втората световна война донесоха на руския народ и другите народи на Съветския съюз, - трябва да приемат с покорност и благодарност.

Тези дни в Полша и в прибалтийските държави също очакваха този жест от Москва. Но не дочакаха. Полските политици със сигурност са обърнали внимание, че Путин уважи германците, но не счете за необходимо да подчертае участието на поляците в победата над фашизма. Все пак две полски армии рамо до рамо са се били заедно със съветските войски – и заедно с тях са превземали Берлин. За полската съпротива не беше казана нито дума. А в Прибалтика забелязаха, че руският президент отново отказа да поиска прошка за окупацията на трите прибалтийски републики и последвалите репресии над значителна част от тяхното население.

Тези западни съседи на Русия се разочароваха още повече от речта на Путин, защото в нея напълно се потвърдиха отдавна зародили се у тях опасения. В изказването наистина се чу, че Путин се е заклел във вярност на борбата за свобода и демокрация. Обаче заради горчивия исторически опит на тези страни, началото на който е бил поставен много преди съветската епоха, там му вярват по-малко, отколкото в Берлин или Париж. В Полша и Прибалтика веднага си спомниха за друго изказване, което Путин направи едва преди месец. Разпадането на Съветския съюз, каза президентът, е най-голямата геополитическа катастрофа на миналото столетие.

На Червения площад отново стана очевидно, как Путин възприема съветското наследство: не под критичен ъгъл и даже не като противоречив исторически опит, а изключително като фундамент на съвременното руско съзнание и основа за националната идентичност. Нито за Полша, нито за прибалтийските държави този регрес, естествено, не означава реална опасност отново да се окажат в сферата на влияние на Москва. Историята е необратима. Политиците на тези страни просто още веднъж се убедиха, че те са били съвършено прави, когато през 1990 година така усърдно се стремяха към НАТО и ЕС.

На срещата на върха Русия – ЕС, която се проведе непосредствено след юбилейните тържества в Москва, този момент, естествено, не се обсъждаше открито. Там ставаше дума за достигане на съгласие относно обсъждания вече две години принципен документ за задълбочаване на сътрудничеството. Определянето на срещата като голям успех би било, разбира се, огромно преувеличение.

В Москва и представителите на ЕС и руската страна се стараеха да подчертаят постиженията по пътя към “стратегическо партньорство”. Всъщност сближаването през последните години стана по-трудно. Сътрудничество е възможно там, където се касае за икономическа целесъобразност. И то винаги се спъва на мястото, където е необходимо истинско доверие. Проблемът тук е не само в историята, но и в нея също. Ако Путин в действителност иска стратегическо партньорство с ЕС, не е достатъчно само да отдаде дължимото на помиряването с Германия, членка на ЕС и да го посочи като пример за подражание. В този случай той трябва сериозно да се погрижи за помирение със своите съседи в Прибалтика и Полша.