Путин отхвърля обществено разследване на трагедията в Беслан

Руският президент Владимир Путин отхвърли обществено разследване на трагедията със заложниците в Беслан, съобщава във вторник британският в. Гардиан. В интервю за вестника и други чужди медии Путин заявил, че ако руският парламент иска независимо разследване, той няма да се противопостави, но предупредил, че то няма да бъде твърде продуктивно и ще се политизира. Вместо това руският лидер ще разпореди вътрешно разследване на трагедията за откриване на виновниците и наказването им.

Дни след трагедията в северноосетинския град, при която загинаха над 350 души, половината от които деца, журналисти и представители на медийни организации съобщиха за няколко инцидента, които според тях са попречили на пълното отразяване на драматичните събития.

Спор сред похитителите предшествал експлозивите в училището Ню Йорк таймс пише, че похитителите ожесточено спорели дали да изоставят училището малко преди да започнат експлозиите и стрелбата, при които загинаха стотици деца и възрастни. Според високопоставен служител в Кремъл руските специални сили разполагат със видеозапис, на който се вижда как екстремистите се карат, малко преди да експлодират поставените от тях бомби във физкултурния салон. Вестникът цитира също специалистка от института Брукингс във Вашингтон, според която трагедията в Беслан е опит да се разпали конфликтът между Ингушетия и Северна Осетия, за да може регионът да потъне в хаос. още

Вчера главният редактор на в."Известия" Рав Шакиров каза, че е бил принуден на подаде оставка, защото репортажите на изданието били прекалено емоционални. Арабската телевизия "Ал Арабия" заяви, че московският ѝ кореспондент е бил арестуван на връщане от Беслан. Международната неправителствена организация "Репортери без граница" пък твърди, че на двама руски журналисти е било попречено да се качат на самолети за Беслан.

Под заглавие "Медийната цензура на Путин" британският в. Дейли Телеграф се спира на отразяването на кризата в руските медии. Двете основни държавни телевизии Канал 1 и Русия дори не прекъснаха редовната си програма, когато започна обсадата на училището в Беслан миналия петък. НТВ, която е собственост на държавната компания Газпром, започна да предава на живо от Беслан, но след това се върна към редовната си програма и по-късно пак се включи на живо. За да следят кризата непрекъснато, руснаците трябваше да превключват на чужди канали като Си Ен Ен и Би Би Си, пише вестникът. Според изданието отразяването на кризата показва, че старите навици на дезинформация умират трудно.

Русия недоволства от отношението на Запада към Чечня

В интервю за Индипендънт руският президент обвинява западните страни, че следват двоен стандарт по отношение на тероризма и пита защо наричат чеченските сепаратисти "бунтовници", а онези, които извършиха атаките от 11 септември в САЩ - "терористи". В същото време обаче Путин казва, че е възможна по-помирителна политика към Чечения, като хвали чеченските традиции и отбелязва възможността за произвеждането там на парламентарни избори на широка основа.

"Никой не може да ни нарежда да преговаряме с такива хора. Аз не ви съветвам да се срещнете с Бин Ладен и да го поканите в Брюксел, НАТО или Белия дом, а вие ни казвате, че трябва да преговоряме с всички, дори с детеубийци", заявява Путин, цитиран от Индипендънт.

Продължава международната помощ за пострадалите в Беслан Тази сутрин в Беслан кацна самолет с хуманитарна помощ от Франция - медикаменти и санитарни материали, съобщи ИТАР-ТАСС. През нощта на летището в Москва кацна самолет с помощи от Австрия. Френският президент Жак Ширак предложи деца, пострадали при терористичния акт, да се възстановяват във Франция. Подобно предложение отправи и испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро. Пред радио Пунто той изтъкна, че е дълг на Мадрид да направи всичко възможно, за да облекчи страданията на бившите заложници.

Газета критикува терминологията на световните медии, отразяващи събитията в Северен Кавказ. За американците и британците терористите си остават "въстаници" и "бойци", за французите - "хората, превзели училището", и само за израелците - убийци. Ню Йорк таймс пък нарича бандитския интернационал, действал в Беслан, "руски въстаници". Какви ли още злодеяния трябва да извършат "въстаниците", за да престане най-сетне Западът да говори съчувствено за тяхната "борба за независимост", пита се Газета.

Американският Интернешънъл хералд трибюн обаче отбелязва, че след като преди шест месеца бе на върха на своята популярност, която му донесе втори мандат, сега руският лидер е изправен пред най-директната критика в своето управление. Вестникът цитира руски издания и коментатори, според които правителството не е успяло да защити гражданите си от засилващата се терористична кампания и честно да признае причините за дългогодишната война в сепаратистката република Чечения.

Според правозащитни групи има опасения, че заявената от Путин необходимост от реорганизиране на отбранителните сили на страната може да е сигнал за допълнително ограничаване на гражданските свободи.

Френският Либерасион също отбелязва, че солидарността с руския и осетински народи не трябва да бъде претекст за подкрепа на действията на президента Путин в Чечня, както и че стремежът към независимост на чеченците не може да оправдае престъпленията на терористите. Политиката на Франция и Германия, които не без основание критикуват политиката на Буш в Ирак, мълчат пред Путин за въпроса с Чечения. Как друго освен като върховен цинизъм, основаващ се на грешни сметки, може да се определи това мълчание, завършва статията.

В уводна статия, озаглавена "Фиаското на Путин", Либерасион пише, че в една нормална страна речта, произнесена от Путин след драмата в училището, би била тълкувана като признание за безсилие. Той повторя отново и отново, че ударът срещу Русия е нанесен от същата ръка, която заплашва САЩ и Западния свят, като изобщо не е споменава Чечения и мръсната война, която от години руската армия води там. Путин прикрива неуспеха си отправяйки призиви към патриотизма на руснаците. След самоубийствения атентат в Москва и трагедията в Беслан тази карта не изглежда печеливша. Въпреки че не иска да покаже никаква слабост, за пръв път руският президент изглежда сам. Упоритото му нежелание да се изправи пред истинските причини на тероризма, срещу който се бори, накрая ще му струва скъпо, заключава статията.

Таймс обаче отбелязва, че природата на сегашния чеченски терор има много повече общи черти с фундаментализма, отколкото с историческата съпротива в района на Кавказ. Да се смята, че сегашният чеченски тероризъм е просто борба за национално самоопределение, на която може да се сложи край с подходяща автономия, значи сляпо да се пренебрегва природата на онова, което се случи в Беслан, отбелязва изданието, цитирано от Би Би Си. Според вестника националните аспирации са само част от авторитарна идеология, която "намира пълно удовлетворение в клане".

Критиките към руските спецслужби се засилват

И руските, и западните медии подробно се спират на действията на руските спецчасти по време на кризата

Независимая газета повдига въпрос, "който многократно са си задавали и Западът, и опозицията срещу президента Путин в Русия" - защо в една страна, "където на власт са спецслужбите", те не се занимават с пряката си дейност, а именно с борбата срещу тероризма и гарантирането на националната сигурност.

Спецслужбите трябва да си вземат поуки от трагедията и някои от тях са вече очевидни, пише Известия. Стихийно възникналото в Беслан "опълчение" срещу бандитите би трябвало да се използва разумно; събитията показаха, че полевите болници са по-ефикасни от бързата медицинска помощ; в подобна ситуация гражданите трябва да направят опит за бягство от опасната зона веднага, докато самите терористи още не контролират ситуацията, изрежда вестникът изводите си. Руските спецслужби се нуждаят от нова тактика и от качествено нови въоръжения, допълва Известия.

Проблемът в Русия е заложен по-надълбоко, пише Файненшъл таймс - Германия, цитиран от Дойче веле. Полицията, военните, но също така и ФСС, от която произхожда самият Путин, са податливи на корупция. Низшите членове са зле платени и лошо обучени. Освен това правомощията между специалните части на вътрешното министерство, ФСС и военните не са ясно разграничени. В Беслан тези недостатъци доведоха до катастрофа, заключава изданието. Ако се окаже вярно, че щурмуването на училището в Беслан е било само реакция спрямо експлозиите в сградата, то тогава специалните части очевидно съвсем не са били готови за спонтанни действия, се казва в статията.

По БТА