Путин се кандидатира като независим за нов президентски мандат

Руският президент Владимир Путин заяви, че ще участва в предстоящите през март избори за държавен глава като независим кандидат, а не от името на политическа партия, предаде ИТАР-ТАСС.

Путин обяви решението си, което се очакваше от обществеността, по време на телевизионно предаване, в което отговаряше на зрителски въпроси.

Той получи повече от един милион въпроси в телефонни обаждания в Кремъл, по Интернет и чрез сателитна връзка.

След края на телевизионния диалог Путин каза пред журналисти, че на президентските избори през 2004 г. няма да бъде кандидат на политическа партия. Ще събирам 2 милиона подписа, заяви той, цитиран от ИТАР - ТАСС.

Запитан преди това за възможността през 2008 г. да бъде преизбран за трети президентски мандат, Путин отговори, че е против това да се нарушава конституцията. Основният закон на Руската федерация не разрешава един политик да има три последователни президентски мандата.

Първо да доживеем до март 2004, пък после вече да говорим за следващите избори през 2008 г., каза Путин. "Но още сега мога да кажа: аз съм против това който и да било и от каквито и добри подбуди да се ръководи, да нарушава конституцията на нашата страна", заяви той.

След като про- Кръмълските партии спечелиха голямо мнозинство в държавната Дума на изборите по-рано този месец, повечето наблюдатели коментираха, че Путин ще прокара промени в Конституцията, които да му дадат възможност да бъде избран за още един мандат. По -късно той обяви, че няма да нужда от промени в основния закон.

На въпрос за Ирак Путин повтори виждането си, че войната в Ирак е била неоснователна и отправи предупреждение към Вашингтон.

"Историята познава много империи и велики държави, които залязват когато започнат да вярват, че са непобедими" - заяви руският президент.

Интересите на руснаците в Балтийските страни

На избирателите той каза още, че действащите в Западна Европа стандарти за живеещите там граждани трябва да важат и за рускоезичното население на Балтийските страни.

ОССЕ и Европейският съюз са на мнение, че в Македония в органите на властта и в полицията албанците трябва да бъдат представени така, че това да отговаря на процентния им дял в състава на населението, припомни президентът в отговор на зрителски въпрос. Защо същият принцип да не важи и за рускоезичното население, по специално в Латвия, заяви Путин. "Не разбираме защо в разни части на Европа се въвеждат различни стандарти", подчерта той и обеща, че Русия ще се бори с това.

Путин допълни, че тази борба трябва да се води цивилизовано, за да не се навреди на рускоезичното население, за което Москва трябва да се грижи навсякъде, включително в балтийските страни.

Путин заяви, че засега не може да се говори за "пълно гарантиране на правата и свободите" на руснаците в чужбина.

Русия ще зачита териториалната цялост на Грузия

Русия ще зачита териториалната цялост на Грузия и е готова да стане гарант за решаване на междунационалните конфликти в съседните страни, заяви още руският президент.

На въпрос дали е възможно да бъде предотвратен конфликт в Абхазия и Южна Осетия чрез доброволно присъединяване на двете грузински републики към Русия, Путин отговори, че "договореностите трябва да се постигат от участниците в конфликта, а Русия е готова да бъде гарант на процеса".

Днешният телевизионен и радио диалог на Путин продължи почти 2 и 50 минути. Президентът успя да отговори на 68 от множеството зададени му въпроси.

Рублата - "стабилна валута"

Той определи рублата като "една от най-стабилните валути, доверието в която расте" и призова гражданите на Русия да държат спестяванията си в руски рубли в банкови депозити. Освен това, руският президент изрази надежда, че в кратки срокове ще бъде постигната пълна конвертируемост на рублата.

Владимир Путин обеща в същия разговор да не убива "кокошката, която снася златни яйца", имайки предвид руската петролна индустрия, въпреки че се обяви за облагането на петролните компании с по-високи данъци, предаде Франс прес.

Миналата година петролният сектор получи "свръхпечалби" благодарение на високите цени на петрола. Правителството предложи те да бъдат преразпределени, както правят всички големи световни икономики. На Запад тези печалби се преразпределят при съотношение 20 процента за петролните фирми и 80 на сто за държавата, а в Русия съотношението е 50 на 50 процента, подчерта Путин.

Освен това, руският президент изрази увереност, че при сегашната икономическа политика повече мораториуми няма да има. През тази година Русия е изплатила 17 млрд. долара по външния си дълг, без това да се усети. В резултат съотношението между външен дълг и БВП в Русия е по-добро, отколкото в някои западноевропейски страни, добави Владимир Путин. Той припомни, че златно-валутните резерви на Русия през тази година са се увеличили с 20 млрд. долара и са достигнали 70 млрд. долара.

Според него е необходимо е да се подобри ръководството на приватизираните предприятия, а не да се завършва процеса на приватизация. Владимир Путин смята, че затрудненията при приватизацията се дължат на водената през 90-те години икономическа политика.