"";Браво, Ваше величество!"",N

Думите на френския президент Жак Ширак, който предупреди източноевропейските страни да мълчат по въпроса за Ирак, предизвикаха вълна от нови дебати и реакции навсякъде в Източна Европа и до голяма степен втвърдиха позициите им в подкрепа на американската твърда позиция, твърди авторитетното британско издание "Оксфорд аналитика".

Повечето западноевропейски анализатори са категорични, че разривът, получил се след твърденията и нападките на Жак Ширак, ще бъдат повече в полза на източноевропейските страни, в това число и на България.

България и Румъния имат различен подход към иракската криза.

Българската дипломация следва по-широк модел на трудно балансиране и съчетаване между фундаменталното сътрудничество със САЩ, необходимо на страната като един от бъдещите членове на НАТО и, от друга страна, на внимателно поддържане на вече топлите традиционно отношения с Русия и арабския свят. Желанието на България да поддържа работещи отношения и с критиците на американската политика спрямо Ирак е в пълен контраст с едностранчивата проамериканска позиция на правителството в Букурещ. В сравнение с Румъния например общественото мнение и политическият елит в България бяха много повече разделени по въпроса за Ирак.

"Оксфорд аналитика" посочва, че президентът

Георги Първанов е бил много по-склонен да подкрепя френско-германската позиция

по въпроса и това се забелязвало както в проучванията на общественото мнение, така и в официалните изявления. Именно затова нападките на Жак Ширак спрямо България и Румъния за сляпо следвана проамериканска позиция са раздразнили много повече хора в България, защото те не отразяват реалността и дори се разминават рязко с нея. Това било старата фиксация на българската дипломация, която винаги се чувствала несправедливо обвързана с Румъния по пътя си към ЕС.

Скандалът освен това показва според "Оксфорд аналитика" и още нещо - силните чувства на неприязън от страна на българите спрямо французите, защото България възприема Франция като най-силния адвокат на груповото присъединяване към ЕС.

Парадоксално е още, че публичните нападки на Ширак

правят изключително трудно за Франция да наказва България в бъдеще,

тъй като реакциите на Франция ще бъдат внимателно наблюдавани от останалите страни - членки на ЕС. Именно заради спора около Ирак авторитетът на България беше издигнат вътре в ЕС и вероятно българските интереси ще бъдат подкрепени от много други вътре в съюза, които се противопоставят на френската позиция по много въпроси, свързани с НАТО и ЕС.

Нападките на Ширак вероятно ще бъдат запомнени много по-дълго в България, отколкото във Франция, тъй като имперският тон на Ширак е събудил неприятни спомени за френската арогантност в миналото, отбелязват повечето коментатори.

За разлика от Румъния, която има по-скоро положителен образ за френското приятелство, в България Франция се свързва преди всичко с дребнавост и отмъстителност като главния адвокат на наказателния мирен договор, последвал загубата на България в Първата световна война.

Според извода на "Оксфорд аналитика" френските интереси в България са претърпели значително поражение в краткосрочен и средносрочен план.

В най-новия брой на друго британско издание - "Джейнс форин рипорт" - публикува анализ, озаглавен

"Браво, Ваше величество"

отново посветен на позицията на България и Румъния по иракската криза и критиките на Ширак. изключени от първата група поканени държави, пита публикацията.

Бедни и все още борещи се с вътрешно присъща корупция и с наследството на комунизма, и двете страни имат все още много да направят, преди да получат официална покана за членство в ЕС. Ако всичко върви добре, те могат да очакват да се присъединят през 2007 или 2008 г. Ако ли не, членството им в ЕС може да бъде отложено за по-далечно бъдеще, което ще бъде истинско предизвикателство за стабилността в двете страни, защото избирателите ще почувстват, че всички изтърпени трудности от реформата са били за нищо, прогнозира "Джейнс форин рипорт".

На пръв поглед перспективата е добра. В края на миналата година двете страни бяха възнаградени за силната им проамериканска външна политика с покана да се присъединят към НАТО. Макар реформите в тях да бяха бавни и да се прилагаха с променлив успех през годините, България и Румъния следват одобрена от МВФ политика и това, изглежда, работи. Като допълнение политическата опозиция в двете страни или подкрепя реформите, или е твърде слаба, за да пречи.

Специално България се представя много добре под ръководството на бившия цар Симеон Втори, станал премиер. Макар корупцията все още да предизвиква загриженост, а приватизацията да не се движи толкова бързо, колкото се очакваше, благодарение на съда, блокирал продажбата на БТК, реформите вървят. Очаква се приватизацията да продължи през тази година, когато блокираните от съда две големи сделки бъдат реализирани заедно с продажбата на ДСК.

Инфлацията и икономическият растеж са по-добри от планираните за миналата година - 3,8 процента инфлация и 4,5 процента икономически растеж с изгледи за подобни резултати и през 2003 г. Валутният борд, предопределящ икономическата стратегия, изглежда стабилен, а доверието в страната, измервано чрез преките чужди инвестиции и цените на българските държавни книжа, расте.

България се представя добре и в преговорите си с Брюксел.

Двадесет и три от 31 преговорни глави са подписани, което дава право на някои да предлагат отделяне на България от Румъния, която е приключила в преговорите с ЕС само със 17 от главите. Това обаче едва ли ще се случи, защото еврократите са решени да не позволят Румъния да бъде оставена сама извън ЕС.

Румъния също се придвижва в реформите, макар и по-бавно и по-непостоянно. Корупцията остава главният проблем за Румъния. Очаква се президентът Йон Илиеску да подпише нов антикорупционен закон през този месец. Брутният вътрешен продукт се увеличи с 4 процента през 2002 г., а инфлацията, макар и все още да е 18 процента на годишна база, продължава движението си надолу.

България и Румъния се представят по-добре от очакваното през 2002 г., като и в двете страни има, общо взето, силен консенсус, подкрепящ реформистките програми. Това дава основание за добра перспектива, казва Чарлз Робертсън от ING.

*Излъчено по Радио Свободна Европа