"";Сделките"" с Ирак - тънка червена линия

Обикновено дъждовните есенни месеци към края на годината се оказват идеалният момент някаква мъглява група хора да замесят името на България в поредния оръжеен скандал с режима на Саддам Хюсеин.

Най-прясната случка с редукторите на "Терем", изнесени за Сирия, пък хванати, преди иракчаните да си ги монтират на бойната техника, е само част от една поредица. През годините станахме свидетели на няколко подобни истории.

През октомври 1994 г. се появи една статия във в. "Уолстрийт джърнъл", където между другото се съобщаваше, че София е изтъргувала с Ирак резервни части за танкове в нарушение на ембаргото. Бойните машини били внесени от Русия и Китай, но чарковете за тях без съмнение били български.

През ноември 1997 г. в. "Вашингтон таймс" написа, че е осуетен опит на български и чешки търговци да продадат на Ирак няколко електронни радарни системи "Тамара".

И сега - отново през ноември 2002 г. гръмна скандалът с частите на фирма "Терем", изнесени през октомври за Сирия с посредничеството на две доста съмнителни фирми.

Какво е общото в тази поредица освен, разбира се, странното желание на тези хора да правят бизнес с ембаргов Ирак все по едно и също време на годината?

Най-голямото съвпадение е, че зад всяка от тези сделки накрая се оказва, че

стоят червени пари, фирми и хора.

Случайно ли е това? Според американските журналисти, разследвали аферите, това е напълно естествено. Търговците и посредниците, повечето от които функционери на бившата компартия или нейните структури за сигурност просто използват старите си контакти в Арабския свят.

Сделката "Тамара" беше най-явният опит да се обвържат незаконната търговия с оръжие и бившата компартия на България.

По онова време "Вашингтон таймс" публикува доста смущаващи факти, които замесиха в историята дори тогавашното ръководство на Българската социалистическа партия. Сред основните играчи по сделката "Тамара" бе цитиран и един съветник на премиера Виденов. Всички, чиито имена бяха споменати, заявиха, че нямат нищо общо с историята, а някои открито декларираха, че ще потърсят правата си в съда.

Сега може би е някакъв малшанс, че някои от цитираните тогава хора бяха в състава на

партийна делегация, която посети Сирия

само месец преди да бъде подписана сделката за редукторите. Вероятно през септември в Дамаск са се водили предимно политически разговори, които нямат нищо общо с търговията, но е факт, че в групата е имало и хора с интереси в бизнеса със специализирана продукция. Никой не може да бъде сигурен в детайлите, защото нишката е твърде тънка.

Освен това и никой не може да каже, че в тази работа има нещо незаконно.

Напротив. Обикновено, когато говорим за бизнес с оръжие или спецпродукция стоката излиза от България легално.

Ние продаваме на страна или фирма, която не е в забранителния списък. Оттам нататък следите се губят и други хора и държави би трябвало да носят отговорността как нашето оръжие се е появило в ръцете на ембаргови потребители. Ето случая с "Терем". Къде е престъплението? Изнесени са части за трактори в Сирия. Това може да е съвсем добронамерена сделка. Обаче западните ни партньори казват, че не е. Защото всъщност тия чаркове освен за трактори могат да служат и за военна техника. И пак според западните ни партньори тия части са не за военната техники от Сирия а за бетеерите на Саддам.

Друг е въпросът, че често пъти българските търговци или посредници всъщност имат идея кой е крайният получател на стоката, но в този бизнес моралните предразсъдъци не са най-голямата добродетел.

В поредицата от така наречените сделки с Ирак има още една закономерност. Оказва се, че при нито един от тези скандали няма държавно участие. Правителството винаги е "чисто" и разбира фактите от "външни източници".

Нито една от тези сделки не е минала през специалната комисия към кабинета, която дава тапиите, и съответно за нито една от тези сделки няма разрешение. Въпреки това в световните медии винаги е замесено името на България като държава.

Следващото общо между тези три скандала е, че при нито един от тях няма конкретни доказателства, че наши оръжия или части, или каквато и да е забранена стока са попаднали реално в ръцете на иракския режим. И трите са по-скоро опити за сделки,

осуетени от американските специални служби.

Разликата е в това, че правителството през 1994 г. отмина с мълчание слуха, че сме продали на Саддам части за танкове. Кабинетът през 1997 г. отрече да има държавно участие в сделката "Тамара" и прехвърли цялата отговорност на "частни интереси".

Сегашното правителство започна светкавично разследване, арестува няколко човека и обяви организаторите на сделката за провокатори срещу националните интереси на България. Действията са напълно разбираеми, особено като се има предвид този неприятен скандал избухва седмица преди срещата на НАТО в Прага.

Има ли наистина опит за провокация срещу националните интереси? Шефът на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев коментира, че в тази работа забелязва "симптоматиката на активно мероприятие".

Според него вниманието трябва да се фокусира върху генезиса на част от фирмите, търгуващи със спецпродукция, и "дали те не са прекалено политически обвързани в момента на тяхната регистрация".

С други думи, ако това е провокация срещу влизането ни в НАТО, то тогава лесно ще затворим кръга на заподозрените. Те са сред тези сили, които са срещу приемането ни в пакта.

*Публикуваме статията с незначителни съкращения, подзаглавието е на Mediapool