"";Синдромът Беров"" влезе в правителството с лицата на БСП

В неделя паднаха всички въпросителни около имената на министрите в правителството на Симеон Сакскобургготски.

Днес, в деня на гласуването на кабинета в парламента, паднаха и най-важните политически въпросителни.

ОДС запазиха физиономия и ще бъдат последователна и принципна опозиция на новото управление.

Към коалицията на НДСВ и ДПС тихомълком се присъедини социалистическата "За България". БСП получи много по-съществен периметър на влияние върху правителството, отколкото втория символ на двупартийната коалиция НДСВ - ДПС.

Появата на ярки социалистически лица в ключови правителствени позиции и двойнственото поведение на парламентарната група на "Коалиция за България" станаха още едно доказателство, че за приемственост между водената от досегашното правителство на ОДС политика и очакваната от правителството на Симеон Сакскобургготски линия изобщо не може да става и дума. Ако някъде и в нещо може да се търси символика и напомняне, то това не е правителството на ОДС и принципите, от които то се ръководеше. Кабинетът на Симеон Сакскобургготски и структурата на оказаната му парламентарна подкрепа върнаха в българската политика, макар и в ново качество, "синдромът Беров".

Правителството на Любен Беров - отпреди осем години, дори и за някого да изглежда неприложимо като аналогия с новия български кабинет, имаше няколко важни характеристики. Зад динамичната подкрепа на тогавашното подвижно мнозинство прозираше анонимност на политическите субекти. Основен носител на политическата анонимност на подкрепата за Беров бе раздвоеното и тогава поведение на БСП. От една страна - социалистите се възползваха от възможностите да влияят върху политиката на Беровото правителство като по-голяма партия от динамичното мнозинство. От друга страна - БСП с всякакви средства се опитваше да внуши, че нейната партийна програма няма нищо общо с програмата на кабинета. БСП обясняваше подкрепата си за Беров с "национално-отговорното си поведение", а за дистанцирането си от него - с левите си политически корени.

Участието, макар и полузавоалирано, в правителството на Беров за БСП беше шанс да бъдат постигнати няколко неща. Най-важното беше да се осигурят финансови източници за стабилизирането на социалистическата партия и за укрепването на нейните структури. Скритото завръщане на БСП във властта чрез правителството на Беров върна самочувствието на партийния ѝ апарат, свикнал да се възпроизвежда единствено чрез присъствието си във властта и поддържане на спомена за партията-държава. Активистите на социалистическата партия виждаха във възстановените властови позиции на БСП възможност за подкопаване на позициите на СДС, чието безкомпромисно опозиционно управление и непримиримост срещу анонимното разграбване бе охотно интерпретирано от БСП като "национално-безотговорно поведение".

Напомнянето на основните характеристики на правителството на Любен Беров не може да не ни отведе до правителствените сходства, които се откриват при вглеждането в основните характеристики на новото българско правителство. Зад същата, както и по времето на Беров, фразеология на "национално-отговорното" и "национално-безотговорното", в правителството на Симеон Сакскобургготски намери място същата типология на анонимност в политическо поведение и сенчести икономически интереси, каквито наблюдавахме и при Беров. Ако логиката на прякото ангажиране на ДПС с правителството може да се търси както в посока на апарата на ДПС, така и към интересите на Анкара от участието на партията на турското малцинство във властта, то логиката на влизането на БСП в управлението през "задния вход" е същата логика на клиентелизма., която мотивира и преди осем години социалистите да подкрепят Беров.

След провала на левицата - провала "Виденов", за БСП последваха четири мъчителни опозиционни години, през които "Позитано"20 нито можа да се докаже като смислова опозиция, нито успя да обясни на електората си защо след всяко спечелване на избори БСП панически бягаше от властта. Правителството на Симеон Сакскобургготски, колкото и да преследва свои собствени политически цели, все пак даде шанс на БСП да разчупи опозиционните си стереотипи в очите на левия електорат.

Инжектирането на малко власт във вените на БСП сигурно има за цел да я посъживи и да я върне към представите ѝ за отговорност. Но за социалистите БСП е всичко това, което не е СДС. За БСП има смисъл да бъде във властта заедно със Симеон дотолкова, доколкото това я прави контрапункт и я поддържа като обратен полюс на СДС. Образно казано, за БСП Симеон Сакскобургготски трябва да стане онази боксова ръкавица, с която най-удобно да се нанесат ударите по СДС. Точно толкова удобна, каквато боксова ръкавица срещу СДС бе правителството на Любен Беров.

Преди осем години БСП се оказа по-умела и успя - едновременно с подкрепата си за Беров, и да се разграничи от него. Днес социалистите се опитват да сторят същото - едновременно да подкрепят и да се дистанцират от Симеон. Доброто познаване на синдрома "Беров" е шанс този път политическата им двойнственост да не бъде толкова успешна.