Изпълнителната агенция "Медицински надзор“ проверява функционирането на спешната медицинска помощ. Предмет на проверката са кадровото обезпечаване, финансирането, наличието на линейки и апаратура, на спешни отделения, функционирането на националната система за спешни повиквания 112, спазването на медицинския стандарт по спешна медицина, достъпа до медицинска помощ в отдалечените населени места и др. Това съобщи директорът на агенция "Медицински надзор“ Иванка Динева по време на дискусия за състоянието на спешната медицинска помощ, организирана от Медицинската федерация на КТ "Подкрепа".
Анализ по поставената задача се очаква да бъде подготвен до 31 март. Проверката идва след скандалния случай от миналата седмица, при който жена почина в такси на път за болница след като ѝ беше отказана линейка от диспечер на Спешна помощ в Сливен.
Според Динева трябва да се утвърдят единни стандарти, за да е ясно в какви случаи пациентите могат да се обръщат към центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП).
По думите ѝ най-честите нарушения от стандарта за спешна медицинска помощ са неправилното провеждане на триаж от страна на диспечерския екип. Освен това се допуска да се обслужват неспешни състояния и има несвоевременно изпълнение на сигнали. Спешните центрове нямат актуална информация къде-какви свободни легла има в болниците и затова се случват фатални инциденти поради обикаляне на линейките. Друг пропуск е това, че прегледите на пациентите не се регистрират в журналите и не се попълват фишове.
Динева очерта като проблем и това, че автопаркът на Спешна помощ е в "доста окаяно състояние“ и голяма част е на над 300 000 км. с повече от 7 години експлоатационен период.
По време на форума спешните медици поставиха редица искания, сред които промяна на категорията труд, увеличение на заплатите, добавка за нощен труд, допълнителни ваучери за храна, подобряване на униформите и облеклото.
Според анкета в структурите на КТ "Подкрепа" в Спешна помощ в страната заплащането не отговаря на психическото и физическото натоварване. Неспешните повиквания и агресията срещу спешните медици са други проблеми в работата, които отбелязват работещите. Категоризацията на труда също е важен въпрос според спешните медици, тъй като те са навсякъде, където има неотложна ситуация.
"Когато отидем на катастрофа, заварваме пожарникари и полицаи, които са с добро облекло и са с първа категория труд. Само хората от Бърза помощ за с трета категория труд", коментира Георги Батакчиев от Центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив.
Като проблем Батакчиев изтъкна необходимостта шофьорът на линейката да се включва в извеждането на пациенти от домовете им. "Всеки втори и трети шофьор има дискова херния и когато се разболеят, обикновено си пишат молбата за напускане, твърди синдикалистът. При нас не се прилагат рехабилитационни програми при "прегаряне“. Пациенти търсят спешна помощ и за здравословни проблеми, които обикновено са за консултация с личен лекар",заяви още Батакчиев.
По думите му агресията над колегите му не се наказва подобаващо, което срива авторитета на лекарския труд и младите медици не желаят да са част от системата на Спешната помощ.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
