Ръмсфелд призна, че в Ирак може и да няма забранени оръжия

Джордж У. Буш, 30 януари 2002 г.:
Иракският режим планира да произвежда антракс и нервнопаралитичен газ и ядрени оръжия повече от десетилетие насам. Това е режим, който има какво да крие от цивилизования свят. Държави като тази и терористите-техни съюзници образуват ос на злото, те се въоръжават, за да застрашат мира в света.

Джордж У. Буш, 8 ноември 2002 г.:
Ако Ирак не изпълни изцяло изискванията, САЩ и други страни ще разоръжат Саддам Хюсеин.

Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН, 5 февруари 2003 г.:
Според най-скромните ни оценки Ирак има запаси от 100 до 500 тона вещества за химически оръжия. Дори долната предполагаема граница от 100 тона би дала на Саддам Хюсеин възможност да причини масова смърт на територия от над 100 квадратни мили - близо 5 пъти повече от площта на Манхатън.

Джордж У. Буш при обявяването на 48-часовия ултиматум към Саддам Хюсеин, 18 март 2003 г.:
Разузнавателните данни, събрани от нашето и от други правителства, не оставят никакво съмнение, че иракският режим продължава да притежава и укрива някои от най-смъртоносните оръжия.

Джордж У. Буш в речта, с която обяви началото на войната, 20 март 2003 г.:
В този час американски и коалиционни сили са в началните етапи на военни операции с цел да разоръжат Ирак, да освободят неговия народ и да защитят света от голяма опасност."

След седем седмици безрезултатно търсене правителството на Буш стигна най-близо до признанието, че в противоречие с неговите панически твърдения преди войната, Ирак може би не е имал никакви химически или биологични оръжия.

Няколко американски военни, участващи в търсенето в Ирак, допуснаха възможността незаконните оръжия да са били унищожени, но официалната теза на Вашингтон е, че Саддам Хюсеин умело ги е скрил и рано или късно те ще бъдат намерени.

Сега обаче Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната и един от отявлените "ястреби" по отношение на Ирак, призна, че оръжията може би не съществуват. "Не знаем какво е станало", каза той пред Съвета по международни отношения в Ню Йорк. "Възможно е и да са решили да ги унищожат преди конфликта."

Това, което Ръмсфелд премълча, бе кога може да са били унищожени тези оръжия - непосредствено преди войната или много по-рано /както твърдят иракски бегълци, които още през 1995 г. заявиха, че това е направено/. Експертите също се съмняват, че през последните няколко седмици или месеци Ирак е успял да се избави от химически и биологични оръжия в количества, за каквито твърдеше правителството на Буш, без да бъде засечен от разузнаванията на САЩ и Великобритания.

Служители от Пентагона настояват, че Ръмсфелд не е казал нещо ново и че разпитите на високопоставени дейци на партията Баас и на учени ще разкрият местонахождението на оръжията. Но изявленията на министъра може да изострят спора по въпроса дали американската общественост не е била подведена с фалшив предлог. Следвоенното възстановяване куца, американските войници продължават да загиват от снайперисти и нападатели от засада, така че започват да се задават въпроси.

На Капитолийския хълм по-специално скептицизмът расте, макар демократите да не проявяват охота да отправят предизвикателство към Буш по въпрос на националната сигурност, който поддържа популярността му. "Това би могло да се окаже най-голямата разузнавателна измама на всички времена", заяви госпожа Джейн Хармън от Демократическата партия, която е член на Комисията по разузнаването на Камарата на представителите.

Качеството на разузнавателната работа ще бъде подложено на оценка от екип, оглавяван от ЦРУ. Това бе предложено още миналия октомври с цел да се проследи процесът, водещ към война в Ирак, която вече се очертаваше като вероятна.

Интересното е, че главният инициатор на проверките бе именно Ръмсфелд. Разочарован от слабата информация, идваща от ЦРУ, той създаде в своето ведомство разузнавателна служба, която да преценява заплахата от Ирак. Известно е, че тази служба е разчитала изключително много на информацията, предоставяна от емигрантската организация Иракски национален конгрес начело с Ахмед Чалаби. Пентагонът и вицепрезидентът Дик Чейни отдавна имат предпочитания към Чалаби за поста ръководител на Ирак в периода след Саддам.

Дали проверките ще разкрият истината, остава да се види. Участието на Ръмсфелд в тях остроумно бе сравнено от Морийн Дауд в Ню Йорк таймс със заричането на О. Дж. Симпсън, че ще открие истинските убийци на съпругата си.

Дори и да е така, полемиката едва ли ще придобие измеренията, които има във Великобритания - освен ако Ирак не стигне до пълна арахия и загубите в жива сила на американската армия не станат значителни. Засега недоволството е свързано с недостатъците в следвоенното планиране на Пентагона и неадекватния за възстановяването на реда брой на американските войници в Ирак.

Твърди се, че в страната се намират над 100 000 военнослужещи. Най-малко двойно повече са необходими, смятат експерти. Седмици преди войната генерал Ерик Шинсеки - излизащият в оставка началник на щаба на сухопътните сили, заяви пред конгресна комисия, че ще са нужни няколкостотин хиляди войници за опазване на мира след войната. Становището на генерала бе отхвърлено от първия заместник-министър на отбраната Пол Улфовиц като "прекалено". Но Ерик Шинсеки може да е бил прав.

По БТА