Расмусен е новият генерален секретар на НАТО

Расмусен е новият генерален секретар на НАТО

Датският премиер Андерс Фог Расмусен очаквано бе посочен за нов генерален секретар на НАТО в събота. Страните членки достигнаха съгласие за кандидатурата на датчанина във втория ден на срещата на върха на алианса, която се провежда във френския град Страсбург и германските Кел и Баден Баден и е съпътствана от мащабни антинатовски протести.

Освен българският кандидат - председателят на парламентарната външна комисия и бивш външен министър Соломон Паси, за поста се спрягаха полският бивш министър на отбраната Радослав Шикорски, канадският министър на отбраната Питър Маккей, както и други известни европейски политически дейци.

Расмусен получи подкрепата на повечето страни членки и единственото неизвестно бе позицията на Турция, която заплашваше дори с вето заради скандала с поместването през 2005 г. на карикатури на пророка Мохамед в датски вестник и заради излъчването на прокюрдска телевизия от датска територия. Страните членки обаче са успели да преодолеят различията си през втория ден на срещата, след като в петък говорителят на НАТО Джеймс Апатурай съобщи, че не е достигнат компромис.

В последния момент Анкара се е съгласила да не налага вето. В дипломатическите совалки са участвали президентът на САЩ Барак Обама и италианският премиет Силвио Берлускони.

Според дипломатически източници, цитирани от световните агенции, следобед лидерите са се събрали на закрита среща, на която е бил оказан натиск върху турския премиер Реджеб Тайип Ердоган. По-късно той съобщи, че Турция е получила ”гаранции” от Обама, че един от заместниците на Расмусен ще бъде турчин, както и че турски висши военни ще участват в командването на алианса.

На работната вечеря в петък президентът Първанов е възразил срещу начина на номиниране на кандидатурите за генерален секретар и е предложил да се "помисли върху механизмите за номиниране", предадоха агенциите.

Мандатът на сегашния генерален секретар - холандецът Яп де Хоп Схефер, изтича на 31 юли. 56-годишният Расмусен ще бъде първият датчанин начело на Алианса. Той е премиер на страната си от 2001 г и сега ще трябва да напусне поста предсрочно.

Докато течаха преговорите по кандидатурата на Расмусен, антинатовските протести ескалираха в сблъсъци с полицията, която използва сълзотворен газ и халосни патрони. Десетки са ранени. Изпочупени са витрини на магазини, а активисти на крайното движение ’’Черен блок" подпалиха първия етаж от хотел в Страсбург. Арестувани са още 25 демонстранти, след като предните два дни бяха задържани други 400 души.

Според Франс прес в протестите са участвали между 10 хиляди и 30 хиляди души.

НАТО изпраща още 5000 военни в Афганистан

По време на форума страните членки са постигнали съгласие и за увеличаване на ангажиментите си в мисията в Афганистан. Германия, Испания и Великобритания са сред страните, които обявиха, че ще изпратят допълнителни военнослужещи за гарантиране на сигурността в периода около президентските избори в страната през август, предаде ББС.

Яп де Хоп Схефер съобщи, че съюзниците от НАТО са обещали да увеличат коалиционните сили в Афганистан с цел гарантиране на сигурността на президентските избори през август, да осигурят повече ресурси за обучение на местните сили за сигурност и да отделят средства за афганистанската армия.

“Нямаме право на загуба. В Афганистан е заложена част от свободата на света”, заяви френският президент Никола Саркози.

Към момента в мисията в Афганистан участват около 70 000 военнослужещи. Американският президент Барак Обама заяви, че страната му ще ипрати допълнително още 21 000 военни и очаква страните от Алианса да направят същото.

Очаква се съюзници от НАТО да изпратят допълнително до 5 000 войници в Афганистан в отговор на призива на американския президент Барак Обама за по-голяма ангажираност на Алианса. 3000 от тях ще гарантират сигурността по време на президентските избори. Допълнително до 2 000 войници ще участват в тренировъчни екипи за афганистанската армия.

Миналата седмица Обама обяви новата американска стратегия за Афганистан и поиска подкрепата на НАТО, за да се справи с нарастващото напрежение в средноазиатската страна. Новата стратегия включва и Пакистан, където главната цел е неутрализираното на Ал Каида, която, по думите на Обама, замисля нови нападения срещу САЩ.

Президентът Георги Първанов заяви, цитиран от Дарик радио, че България ще допринесе за мисията на НАТО в Афганистан според възможностите си и работи по подготовката за създаване на военнополева болница. В момента в Афганистан има около 460 български военнослужещи, дислоцирани в Кабул и Кандахар. По време на форума Първанов е разговарял с американския президент Барак Обама, с който са обсъдили ангажиментите на България в НАТО и енергийната сигурност.

Възобновява се работата на Съвета НАТО-Русия

Страните членки взеха решение още за възобновяване на работата на Съвета НАТО-Русия, която бе прекратена едностранно след войната в Грузия през август миналата година. Както се и очакваше, алиансът дипломатично отклони въпроса за ново разширяване на организацията въпреки надеждите на Украйна и Грузия и в полза на Кремъл.

НАТО съобщи, че възнамерява да приеме в структурите си Украйна и Грузия, когато те ще отговарят на стандартите на Северноатлантическия алианс. Докато стане това, ще продължи сътрудничеството в рамките на комисиите НАТО-Украйна и НАТО-Грузия.

В същото време НАТО отбеляза, че Русия все още не е изтеглила напълно войските си от територията на Грузия и призова Кремъл да преразгледа решението си за признаването на независимостта на Южна Осетия и Абхазия.

В рамките на срещата на върха официално бе отбелязано завръщането на Франция във военните структури на НАТО - 43 години след решението ѝ да ги напусне, и присъединяването на Албания и Хърватия. Бе обсъдена и нова концепция на алианса, която да осъвремени документа от 1999 година. В новата концепция се акцентира на заплахите от тероризма, пиратството, кибератаките и енергийната сигурност и други.

Споделяне
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?