Ръст на клиничните пътеки с 30% годишно препоръчват икономисти

Плавен среден общ ръст на цените на клиничните пътеки с 30% на годишна база. Това препоръчват икономистите от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) в своя анализ "Инфлация и цени в здравеопазването - Постигане на справедливо заплащане за извършени медицински дейности". При равни други условия това би се отразило финансово върху бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в размер на 327 млн. лв. на годишна база до достигане на "справедлива цена“ през 2027 г.

От ЕКИП препоръчват политики за повишаване събираемостта на здравни вноски от неосигурените лица. По техни изчисления загубите за бюджета през 2024 г. вследствие на несъбрани здравни вноски ще достигнат приблизително 323 млн. лв. Тази сума се равнява номинално приблизително на 30% "справедливо“ увеличение на цените на клиничните пътеки.

"По данни на Министерство на финансите от 2021 г. здравно неосигурените лица в България са 839 600. Това се равнява на дефицит от 203 млн. лв. в бюджета на НЗОК. През последните години се наблюдава плавна тенденция на увеличение на минималната работна заплата, като през 2021 г. тя е била 650 лв., а от януари 2024 г. е 933 лв. Командното покачване на минималния осигурителен доход носи със себе си приходи за бюджета на осигурителните дружества в т.ч. НОИ и НЗОК, но не адресира проблемите със събираемостта от лица, които са здравно неосигурени. Събираемостта се покачва само за българските граждани, които извършват трудова дейност", се посочва в анализа

Друга препоръка е целевото заделяне на средства от акцизи: "При целево заделяне на едва 10% от приходите от акцизи за 2023 г. биха могли да бъдат пренасочени приблизително средства в размер на 615 млн. лв., които да се използват за пропорционално финансиране на перата за извънболнична, болнична медицинска помощ и лекарства в бюджета на НЗОК".

Според анализа през 2023 г. инфлацията в здравеопазването отчетливо изпреварва общият ръст на цените. Това е най-ясно видимо при подиндекса за лекарствените продукти с 9.8% спрямо 4.4% за лекарските услуги. Т.е. цените на лекарските услуги изостават с малко спрямо общия ръст на цените през изминалата година.

Въпреки това все още няма достатъчна индексация на цените в здравеопазването спрямо общите цени в икономиката. Изоставането е с 10.6 процентни пункта. От Covid-19 пандемията-насам общият ръст на цените изпреварва значително увеличението на цените в здравеопазването. Общият ръст на цените за периода е 30.8% сравнено с тези в здравеопазването, които са се повишили с 20.2%.