Расте газовото напрежение между Русия и Туркменистан

Ако Русия не води "газова война" с Украйна, спор за скъпоценното гориво се разгаря с Туркменистан, пише в понеделник френският икономически всекидневник “Лез Еко“. Повод за публикацията е взривът на газопровод в бившата съветска централноазиатска република, който според изданието е напомнил до каква степен е неустойчиво положението с газа в Русия и колко сложни са взаимоотношенията ѝ със съседите.

Русия, основният производител на газ в света, по парадоксален начин се нуждае от газа на туркменския си съюзник, за да изпълнява широкомащабните си споразумения за износ на общо 200 млрд. куб.м. газ (особено с Европа, където една трета от общия обем на газовото потребление се доставя от Русия). Без това да включва обслужването на вътрешния пазар.

И обратно, Туркменистан, петият в света газов износител, може да излезе на западните пазари само през руските газопроводи, защото страната е "заключена" между Афганистан, Казахстан, Иран и Узбекистан. Именно това е причината дълги години Туркменистан да продава своя газ на ниски цени (100 долара за хиляда кубически метра, като за второто полугодие на миналата година тарифата достигна 150 долара).

Този принудителен съюз с Москва не пречи на Ашхабад да се оглежда към Европа, откъдето се чуват гласове за построяване на газопровод по дъното на Каспийско море, заобикаляйки Русия, или към САЩ и Китай, пише френският икономически всекидневник и добавя, че според прогнозите след осем години Пекин ще изпревари САЩ и ще стане най-големият вносител на въглеводороди в света.

Вероятно, именно за да привлече вниманието на своя руски клиент към тази нова ситуация, Туркменистан реши в петък да обвини монополиста "Газпром" в небрежност, предизвикала аварията.

Министерството на външните работи на Туркменистан твърди, че "Газпром" в сряда без предупреждение е съкратил с 90% обема на получавания от него туркменски газ, защото заради рецесията продажбите към Украйна рязко са намалели. Избухването на газопровода било причинено точно заради рязката промяна на налягането в газопровода и по технически причини, които Ашхабад не уточнява.

Туркменското правителство отбеляза, че подобно едностранно съкращаване е "нарушение" на условията по договора. В понеделник външното ведомство на Туркменистан даже заяви в нарочно комюнике, че може да поиска от Русия обезщетение за загубите. Ход, изключително необичаен за държава, която макар и да заема геостратегическо положение, няма истински съюзници с изключение на Москва, отбелязва “Лез Еко“.

Тази пустинна страна, наброяваща 5 милиона жители, е една от най-бедните в света и от момента, в който получи независимостта си през 1991 година, на практика съществуваше в изолация под строгото ръководство на Сапармурат Ниязов, който без никакво съмнение бе един от най-гротескните диктатори на планетата.

По негова заповед бяха закрити болниците в селските области, а продължителността на университетското образование беше намалена на две години. Той преименува един от месеците на годината в чест на майка си и забрани операта и балета.

След смъртта на Ниязов през 2006 г. режимът подаде око през процепа на плахо открехнатите врати на страната с надеждата да завоюва благоразположението на правителствата и инвеститорите на Запада, но с ясното съзнание, че е безсмислено да къса с Москва.

Това е причината повечето анализатори да сметнат, че взривът на газопровода няма да стане сериозен повод за разногласия, макар в седмичника "Комерсант" да се разглеждаше хипотезата за нова "газова война" на югоизточния фронт на Русия, която отново може да навреди на репутацията на страната като надежден доставчик на газ.

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че този "чисто технически" инцидент ще бъде бързо поправен. Несъмнено той намеква за ремонт на повредения газопровод.

Може обаче да се направи извода, че Москва се е върнала на масата за преговори с Ашхабад за обсъждане на строителството на газопровода през Каспийско море. Споразумението за този проект, за който гръмогласно и многократно се тръби последните две години, за пореден път не беше финализирано по време на състоялата се през март среща между президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов и руския му колега Дмитрий Медведев.

Проектът трябва да осигури износа на 30 милиарда куб.м. туркменски газ под контрола на "Газпром". Общият обем на износа на страната през тази година по прогнози на Ашхабад трябва да стигне 51 млрд. куб.м., пише в заключение “Лез Еко“.