Различните класни стаи

Интересни, забавни, впечатляващи, цветни, удобни, уютни, функционални. С нещо меко за сядане, със стена за катерене или с люлка, с място за йога. За всекиго по нещо.

Така изглеждат съвременните класни стаи в няколко училища в страната. Пространствата са всичко друго, но не и класическа стая с чинове, катедра и дъска. А зад тях стоят две млади архитектки и екипът им от студио Lusio. Мисията им е да създават пространства, които подтикват ползвателите им да извлекат най-доброто от себе си. Те поставят хората в центъра и затова измислят дизайна съвместно с тях. Проектите им са основно за публични пространства като училища, детски градини, университети.

В основата на Lusio са две добри приятелки – арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова или Мария и Лети.

Екипът на Lusio и двете основателки на архитектурното студио - Мария Стайнова (вдясно) и Виолетка Славова (вляво).

"Никога не сме си и мечтали, че един ден ще работим заедно", казва Мария. Студиото им за архитектура съществува официално от 4 години, но двете работят по проекти за обществени пространства от по-отдавна. В началото Lusio са само те двете. Днес във фирмата работят 8 души. Само жени. Мария и Лети казват, че в техния случай клишето с лошата атмосфера в един изцяло женски екип не работи. Започнали да се замислят за състава само от жени, след като все по-често им задавали въпроси от типа "И как работите така?!".

Част от STEM центъра в 90-о училище. Осветлението, естествените материали и възможността за трансформация на пространството са сред основните принципи на проектите на Lusio. Сн. Александър Тодоров

Тяхното официално пътешествие като екип започва от един конкурс – за трансформация на училища по проект на фондация "Америка за България". От всички училища, които участват в него, двете си избират едно – Първо основно училище "Никола Вапцаров" в Берковица. Спират се на него, тъй като училището търси финансиране и архитекти по конкурса не с формално предложение, а с нестандартен подход. Прилагат рисунки на учениците, на които те са изобразили как искат да изглеждат класните стаи. Част от идеите им впоследствие са реализирани на практика. Дори и странното желание на едно от децата да има бункер. "Всъщност в училището има доста голям бункер", смее се Мария. И допълва, че идеята за още едно укритие се материализирала в пещера.

От децата...

"Уж случайно се получи, но много ни хареса да трансформираме публични пространства като училища", казва Лети. Причината е, че така идеите им стигат до повече хора и то деца. А детската градина и училището са първите сгради, които малчуганите срещат след дома си. И впечатлението, което оставят, е важно, тъй като малко или много образователната среда формира малките личности и чувството им за естетика.

И както при проекта в Берковица, във всеки следващ, Мария и Лети черпят идеи и от ползвателите на средата – децата, учителите, директора, родителите. Задължително наблюдават на място средата, която предстои да се променя. "Отиваме за по една седмица и наблюдаваме като шпиони какво помага или пречи в средата", казва Лети. Срещат се и с учениците, родителите, учителите, за да чуят как те си представят "новото" си училище. Казват, че това им помага много в изкристализирането на проекта. Така например едно дете от 90-о училище "Ген. Хосе де Сан Мартин" в София искало на точно определено място да има две колони. И сега те действително са там.

Често сред желанията е някъде в класните стаи да има мекичко. И в проектите често има барбарони, мокет, възглавници. Дори и в по-малките като освежаването на няколко класни стаи. Наложило се да прикрият язви по пода, оставени от радиаторите. И двете предложили лента мокет под прозорците, а върху нея за разкош малко възглавници. Дефектът се превърнал в ефект и в любимо място на децата.

Други желания не са лесни за изпълнение. Като сифон в средата на класната стая, за да може войните с водни бомби в междучасието да станат "легални", а последствията от тях да се оттичат бързо в канализацията.

Третият етап от оформянето на проекта е да измислят решения на проблемите, които всички те срещат, докато са в училище.

Сцената в 90-о училище. Сн. Александър Тодоров

... за децата

Сред правилата им на работа е пространството да се трансформира така, че да се използва в няколко режима на работа. Класическият лекционен, при който учителят преподава и децата слушат. Работа на малки групи в екип и индивидуална работа. Задължително включват и възможности за движение, за да има къде децата да изразходват неизчерпаемата си енергия. Затова в проектите им има люлки, стени за катерене, както и мебели, които позволяват децата да се клатят на тях по време на час. А за това си има и научно обяснение – движението на тялото помага за оросяването на мозъка и подобрява концентрацията.

Време за тренировка, разговор или почивка в STEM центъра на 90-о училище. Сн. Александър Тодоров

Залагат и на различни по тип столове, на използването на пода като място за сядане, макар понякога това да среща неодобрението на възрастните.

Обръщат много внимание на намаляването на шума в помещенията с шумопоглъщащи тавани, завеси по прозорците. Казват, че изключително важно е и осветлението. "За да не се оплакват и деца, и учители от главоболие", пояснява Мария.

В практиката си архитектките са се убедили, че пространствата за деца не трябва да са "прекалено лъскави". Използват устойчиви, естествени материали, които остаряват добре и могат да бъдат възстановени лесно в първоначалния си вид. Целта е да не се налага мебелите да се сменят след година, подът да се издраска бързо или пък помещенията да седят заключени, "за да са новички".

Нов живот за коридора

Опитват се да оползотворят и коридорите на училищата. Те заемат много място, център са на социалния живот за учениците, но и са празни пространства, които често стоят неоползотворени. Основната пречка да бъдат изпълнени с функции и смисъл е наредбата за пожарната безопасност на сградите или както казва Мария "кошмарът на всеки архитект".

Трансформацията на коридора в STEM центъра на 10-о училище. Сн. Lusio

Проблемът е, че разпоредбите са остарели и изключително рестриктивни. Затова намесата в коридорите става след трудни преговори и одобрение от пожарната. Така в 10-о училище "Теодор Траянов" в столичния квартал "Младост" в коридора на STEM (от англ. – наука, технологии, инженерство, математика) центъра вече има стена за катерене и дюшеци под нея. Направена е от специални огнеупорни материали, включително и дюшекът, за да отговаря на изискванията за пожарна безопасност. Това обаче много ограничава идеите и оскъпява работата.

Трансформацията в 10-о училище. Сн. Lusio

Средата променя

Мария и Лети казват, че във всеки колектив има и учители, които първоначално не харесват драстичните промени, които предлагат, тъй като те трябва да променят и начина им на работа. В повечето случаи обаче различията се изглаждат. Двете архитектки често предлагат драстични промени като бутане на стени, обединяване на помещения, използване на нетипични за едно училище материали като текстил и мокет, които се посрещат с репликата "Ама кой ще го чисти това!".

Различна класна стая в STEM центъра на 10-о училище. Сн. Александър Тодоров

Но дори и да имат спорове с учители или директори и да се налага да правят компромиси, най-големият им сблъсък е с изпълнителите. "Те си мислят, че ще правят нещата, както си знаят. И не им харесва, че има едни архитекти, които им казват как да работят и ги карат да си поправят грешките, когато има такива", обобщава Мария.

Последните проекти на Мария и Лети са по създаване на STEM центрове в училища. Финансирането за тях идва по програма на Министерството на образованието и науката. Целта е създаване на пространства, в които да се изучават природни науки, технологии, инженерни науки и математика. Обратната връзка след реализирането им за момента е положителна. Учители казват, че вече не ги боли главата, тъй като акустиката в стаята е подобрена и тя не кънти, а осветлението е по-здравословно. Споделят и, че децата са станали по-тихи, докато са в обновените пространства. Дори типичният шум на голямото междучасие липсвал.

Място за работа в екип, както и за индивидуални занимания в STEM центъра на 10-о училище. Сн. Александър Тодоров

Учениците пък толкова харесвали новите пространства, създадени с мисъл за тях, че дори си въвеждали правила за това как да ги ползват, за да ги запазят по-дълго. Например в цветните класни стаи да се влиза само с пантофи. Като вкъщи.

И не на последно място мотивацията за учене се вдига, когато процесът се случва в цветно, приветливо и уютно място.

"Колко е яко"

Мария и Лети се затрудняват да отговорят на въпроса кой е любимият им проект. След кратък размисъл и двете са на мнение, че това вероятно е последният такъв.

Засега последният им реализиран от проект до реалност е STEM центърът в столичното 10-о училище. "Колко е яко!" С тази реплика повечето деца реагирали на направеното от Lusio, казва директорката Нели Филипова. И следва: "Ако можеше и в нашата класна стая!", което пък я мотивира да търси финансиране за обновяване на цялата сграда.

Част от STEM центъра в 10-о училище. Сн. Александър Тодоров

STEM центърът в 10-о училище работи от началото на февруари. Тъй като е открит по средата на учебната година, засега в него не се провеждат задължителните часове по природни науки, математика и технологии. Помещенията се ползвали за менторски програми като разговори за киберсигурността и за плюсовете и минусите на компютърните игри, както и за извънкласни дейности като роботика и математика.

Директорката обаче се надява, че от следващата година това ще се промени. "Първоначално учителите бяха резервирани и стресирани. Онлайн обучението ги измори и когато и центърът беше готов го посрещнаха със "Сега и това ли!?". Но тази нагласа се промени", разказва Филипова. Допълва, че част от колегите ѝ вече планирали да използват центъра и технологиите в него през лятото, за да подготвят програмата и уроците си за следващата учебна година. "Готови са да променят начина си на работа, тъй като средата се промени", разказва директорката на 10-о училище.

Допълва, че с екипа на Lusio са разработили дизайн стратегия за трансформация на училището. "Започнахме малко отзад напред, тъй като STEM центърът беше част от тази стратегия, но се реализира първи, тъй като междувременно Министерството на образованието и науката пусна националната програма за финансиране на такива пространства", разказва Филипова. Допълва, че осигуряването на средствата за реализирането на идеите е основната пречка, но с готови проекти нещата вероятно ще се случат по-лесно.

"Избрах Lusio, защото те искат децата да преживеят образованието. И освен това бяха тук от началото до края – дори при поставянето на щорите във вече готовите помещения", обобщава директорката на 10-о училище.