Разлики до 10 000 лева в декларациите за конфликт на интереси не се броят

Разлика до 10 000 лева между обявените доходи и реално установените след проверка на декларациите за конфликт на интереси на чиновниците, няма да счита за умишлено криене на доходи. Наличие на несъответствия до тази горна граница няма да предизвиква административно или наказателно преследване срещу декларатора. Това е записано в проектозакона за конфликта на интереси, който правителството ще приеме в спешен порядък заради критиките от страна на Брюксел за такива практики в България.

Законът ще задължава всички представители на централната, местната и съдебната власт да подават декларации. За лица заемащи висши държавни длъжности ще се считат няколко хиляди души, сред които президентът и вицепрезидентът, депутатите, целият кабинет заедно със зам.-министрите и членовете на политически кабинети, шефовете и зам.-шефовете на на агенции, ръководствата на областите управи, всички магистрати във двете върховни съдилища Върховна прокуратура, Националното следствие, Конституционният съд и ВСС, ръководства на БНБ, Сметната палата, НЗОК и РЗОК, държавните медии, ДАНС, шефовете и зам.-шефовете на структури в МВР и др..

При наличие на несъответствия за над 10 000 лева в подадените от тях декларации, Държавна агенция "Национална сигурност" ще бъде сезирана от Сметната палата и ще е задължена да проведе разследване. Освен проверките на делата, съдебният инспекторатът ще е задължен да проверява декларациите на всички съдии, които не заемат по определение "висша държавна длъжност".

В обхвата на закона попадат практически всички служители на създадените по конституцията органи на властта. Това означава, че всяка година до края на април ще трябва да бъдат подавани над 100 000 декларации за конфликт на интереси. Те ще бъдат проверявани от инспекторатите на съответната институция, към която принадлежи деклариращия чиновник.

Проектът определя като свързани лица всички роднини на служителя, включително тези по сватовство до втора линия. Изключват се съпругите и съпрузите, с които няма пряко съжителство. За свързани лица се считат и всички, с които служителят е свързан по бизнес линия. При заемане на държавна длъжност ще се искат декларации за това, че кандидатът не заема друга държавен пост, както и че не работи в частна фирма.

Изрично се забранява на чиновници да влизат в бордовете на фирми, били те и държавни. Сега това е масово разпространена практика, особено при зам.-министрите и шефовете на държавни агенции. Декларациите за конфликт на интереси ще бъдат публични, а лицата, които не са ги подали, също трябва да бъдат обявявани.

Законът предвижда защита на лицата, които подадат сигнал за конфликт на интереси срещу държавен служител. Те ще бъдат пазени в тайна и ще имат право на обезщетение, което ще се плаща от намерените за виновни чиновници. Въвежда се задължението подателите на сигнала да имат правен интерес в казуса.

Административните съдилища ще разглеждат казусите за налични конфликти на интереси. Ако съдът счете, че такъв конфликт има издадените в нарушение на закона актове могат да бъдат отменяни, а държавата може да иска от виновният ѝ служител обезщетение за нанесени вреди.

Управляващите форсират настоящия закон, въпреки че през последните месеци неколкократно отхвърляха исканията на дясната опозиция за разглеждане на такив проект, внесен от депутата от СДС Филип Димитров. Темата стана особено "акутна" след като в медиите изтече информация за това, че доскорошният шеф на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев е раздавал поръчки на фирма, управлявана от брат му, за 120 млн. лв. Правителството отричаше да има нещо нередно и конфликт на интереси, но след като Еврокомисията спря финансирането на програми, Георгиев бе отстранен с благодарности за добре свършена работа.