Разочаровани от демокрацията, българите искат "здрава ръка"

Двайсет години след падането на комунизма българите са най-разочаровани от смяната на тоталитарния режим с демокрация. Това сочи проучване на изследователския център "Пю" по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

С повече от 20 % е паднал делът на хората у нас, подкрепящи промяната. Ако през май 1991 г. 76 % са я одобрявали, то днес те са 52 %. Това превръща българите във втората най-разочарована нация от демократичните промени след украинците, които бележат срив от 72 % на 30 % подкрепа към промените.

Освен това у нас значително е намаляла подкрепата за преминаването към пазарна икономика. Докато през 1991 г. преминаването към пазарна икономика се е харесвало на 73 % от българите, днес техният дял е 53 %. Подобно разочарование има и в други страни с икономически проблеми като Унгария, където одобрението на пазарната икономика бележи спад от 34 %, Литва със спад от 26 % и Украйна със спад от 16 %.

Най-високо равнище на одобрение остава в Източна Германия – 82 %, Чехия – 79 %, Полша – 71 % и Словакия 66 %. Въпреки това и в четирите страни броят на привържениците на пазарните промени е спаднал в сравнение с 1991 година.

Източноевропейците смятат, че политиците са спечелили най-много от прехода

На въпрос кой е спечелил най-много от демократичните промени източноевропейците категорично сочат, че това са политиците. Между 90 и 97% от анкетираните посочват, че именно политиците са спечелили най-много от прехода, следвани от бизнесмените – 82-86 %.

Показателно е обаче, че в България едва 11 % от анкетираните смятат, че от прехода е имало полза и за обикновените хора. За сравнение в Полша и Чехия между четири и пет пъти повече хора вярват, че демократичните промени са донесли ползи за хората.

Проучването сочи още, че българите са и най-разочаровани от управлението. Докато през 1991 г. над половината анкетирани са смятали, че държавата се управлява за доброто на гражданите, то в момента само 16 % са на това мнение.

Българите също така смятат, че успехът в живота зависи от сили извън тях. На това мнение са 61 % от анкетираните в България. Така смятат още италианци (71 %), германци (66 %) и поляци (62 %).

Борисов - най-подкрепяният лидер в Европа, българите искат да ги управлява "здрава ръка"

Българският премиер Бойко Борисов има най-голяма подкрепа в родината си – 70 %, сочи проучването в раздела си за подкрепата, с която се ползват държавни и правителствени ръководители в 13 страни, от които 11 членки на ЕС. Веднага след Борисов се нарежда руският президент Дмитрий Медведев с 69 % подкрепа, а на трето място е германският канцлер Ангела Меркел с 66 %.

Чешкият премиер Ян Фишер събира 59 % одобрение, словашкият му колега

Роберт Фицо - 49 %, полският премиер Доналд Туск - 48 %, италианският премиер Силвио Берлускони – 45 %, френският президент Никола Саркози – 43 %, а британският премиер Гордън Браун – 31 % одобрение.

В дъното на класацията с еднакъв резултат от 17 на сто са правителствените ръководители на Унгария Гордон Байнаи и на Литва Андрюс Кубилюс, а последен е президентът на Украйна Виктор Юшченко с 9 на сто одобрение.

Авторите на изследването посочват, че в България е съвсем очевидно предпочитането на "силния лидер" пред демократичната форма на управление. 68% искат да ги управлява "здрава ръка", а 74% биха избрали икономическия просперитет пред "добрата демокрация". Същото е положението в Русия, Украйна, Литва и Унгария.

Само българите и украинците смятат влиянието на Русия за положително

Двайсет години след падането на Берлинската стена и последвалото рухване на комунизма мнозинството от източноевропейците гледат с неодобрение на влиянието на Русия. Само българите и украинците се отнасят положително към него.

Най-силно разтревожени от руското влияние са хората в Полша, където 59 % от анкетираните го разглеждат като нещо лошо. В Чехия 44 % от участниците в допитването имат отрицателно отношение към влиянието на Русия, в Унгария този процент е 42, а в Литва - 39.Единствено българите (45 %) и украинците (46 %) смятат, че ролята на Русия е положителна. В Словакия одобрението и неодобрението е горе-долу поравно. В бившата Източна Германия 41 процента одобряват ролята на Русия, а 40 процента се отнасят негативно към нея.

У нас хората, които смятат, че американското влияние е нещо добро, е намалял от 66 % през 1991 г. на 36 % през 2009 г, сочи още изследването.
Българите възприемат Русия като най-близкия си съюзник, а като най-голямата заплаха - Турция и САЩ, с които сме партньори в НАТО.

Младите хора са най-доволни от демокрацията и от живота си

Хората, родени малко преди или след събарянето на Берлинската стена, несъмнено повече одобряват преминаването към многопартийна система и пазарна икономика от по-възрастните поколения, сочи още проучването.

Най-младите и образовани на възраст между 18 и 29 години са най-доволни от живота си. Ако през пролетта на 1991 г. доволни са били едва 3 % от тях, днес те са станали 28 %. Сред 30-49-годишните доволните са 15 % при 3 % през 1991 г.. Сред 50-65-годишните доволните са 13 % при 3 % през 1991 година.

За сравнение промяната при българите, които днес са в пенсионна възраст е нищожна - доволните са се увеличили от 5 % на 8 %.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа

Трябва ли да се отворят ресторантите?