Разпокъсаният свят на руската икономика

Разпокъсването на руското стопанство е основната пречка пред икономическия растеж.

Има ли икономически растеж в Русия? Колкото и парадоксално да е, за да се отговори на този въпрос, преди това трябва да си отговорим на въпроса има ли в Русия пълноценен икономически живот.

Въпросът не е тривиален. Работата е там, че икономическият живот е системно явление. Без съмнение руската икономика функционира активно, при това през последната година оживление се наблюдава в редица отрасли, които дотогава пребивaваха в състояние нa дълбока кома, като например машиностроенето.

Привлича обаче внимание обстоятелството, че различните компоненти на икономиката се развиват с впечатляващо различна интензивност. Какъвто и разрез на икономиката да вземем - по отрасли, по територия, според формата на собственост или според размера на предприятията, навсякъде може да се забележи значителна разлика в темповете и в качеството на растежа, а на отделни места - и икономически спад.

Нарушена е и балансираността между отделните подсистеми на националното стопанство - иновационните процеси недопустимо изостават от производствените, нарастването на инвестициите - от нарастването на спестяванията на населението и т.н.

Има немалко примери за изключително небалансирано развитие. Така например, в микробиологичната индустрия за 10 месеца през 2001 г. е постигнато нарастване на производството със 188 %, което е най-високият показател сред всички индустрии. Заедно с това тази индустрия е водеща по дял работещи на загуба предприятия - над 65 %. На второ място по темпове на развитие е полиграфическата индустрия, където обаче делът на работещите на загуба предприятия е минимален - 10 %.

Във фармацевтичната индустрия, която завърши миналата година със спад от 5 %, делът на работещите на загуба предприятия също е сред най-ниските - 15 %. Може също така да се отбележи, че твърде голяма част от междуотраслевите потоци не отива направо в националното стопанство, а по обиколен път, като използва износно-вносни схеми.

Всичко това говори, че съществуващите сега в икономиката институционални механизми за осигуряване на балансирано развитие на отделните подсистеми - както пазарни, така и административни, все още не са достатъчно ефективни. За 10 години на пост-планово развитие на икономиката страната престана да бъде "единен народостопански комплекс" (става въпрос не за единното управление, а за системното функциониране) и придоби явни черти на несистемност и фрагментарност.

Икономиката фактически се разпадна на отделни компании и корпорации. Ако се вгледаме още по-внимателно, и в рамките на една корпорация или на консолидирана групировка от предприятия и организации ние ще открием предприятия, намиращи се на съвсем различно ниво и имащи различни темпове на развитие. Фрагментарността на икономиката допълва и подхранва фрагментарността на обществото.

Тази фрагментарност на икономиката е основното препятствие пред икономическото развитие. Всъщност, в условията на пазарна икономика истинският критерий за икономически растеж не са толкова темповете на нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП), колкото степента на вътрешна консолидация на икономиката.

Устойчивите темпове на растеж за разлика от икономическия спад са привилегия на цялостните и балансирани системи. Стратифицираната във всички посоки икономика е неустойчива, защото неблагоприятните промени във външните условия в един или друг сектор не могат да бъдат компенсирани за сметка на ресурси от други сектори. Вътрешното търсене и предлагане, които се превръщат в основен хребет на икономиката, не са ориентирани едно към друго, не са координирани и се развиват по собствени различни траектории. Фрагментарността на икономиката локализира конкуренцията и провокира инфлация , защото производителите се ориентират към максималната цена на търсенето.

Характерно за фрагментарната икономика е, че икономическите агенти си нямат доверие, както и че липсва интерес към дългосрочните инвестиции. При такава икономика е ниска ефективността при използване на всички видови ресурси, защото фрагментарността им пречи да достигнат до точката на най-високо търсене. Концепцията за "точки на растежа" като локомотив на икономическата динамика е неприложима по отношение на фрагментарната икономика.

Та къде точно минава предната линия на борбата за икономически растеж? За съжаление на нито една карта тази линия не е отбелязана с флагчета. Подобно на знаменитата непрекъсната крива на Пеано в математиката, която запълва целия квадрат, тази линия преминава едва ли не през всеки икономически субект, комплекс или система. Там, където се нарушава целостта, където отсъства балансираност, където едни или други институционални бариери пречат на установяването на връзки между агентите и между системите, точно там се намират и резервите за растеж.

Борбата се води на институционалното поле, а това е фронт без флангове.

Днес дефрагментирането на руската икономика е необходимо и достатъчно условие за икономически растеж. При това няма никаква нужда да се призовава за създаване на затворена икономика в условия на световна глобализация. Границите на националната икономика трябва да бъдат открити, но не толкова за внос на стоки, колкото за внос на самите глобализационни процеси, призовани да засилят вътрешната интегрираност на руската икономика.

* Авторът е заместник-директор на Централния икономико-математически институт на Руската академия на науките, доктор на икономическите науки, професор.