Разширяването на ЕС зависи от Ирландия

Ирландските гласоподаватели - единствените, които бяха призовани да гласуват за този договор, гласуваха с "Не"през юни 2001г. Целта на договора, приет декември 2000г., е да промени институциите на ЕС така, че да се справи максимум с 12 нови членове. Само при положение, че всички държави-членки ратифицират новия договор до края на тази година, Съюзът ще успее да осъществи плана за разширяване през 2004г.

Европейската комисия твърди, че не съществува "план Б" за разширяване, ако Ирландия отново гласува "Не". Съществува предположението, че частите от договора от Ница, уреждащи законите за гласуването, могат да бъдат включени в договора за разширяване на новите държави-членки и това да позволи разширяването да се осъществи навреме.

Въобще не е сигурно обаче, че тази хитрост ще проработи. Има голяма вероятност ирландското "Не" може да отложи разширяването с месеци, а вероятно и с години. С предстоящия референдум доверието в ЕС, в който е и Ирландия, може да бъде оспорено.

Повечето политически партии са “За”

Ирландското правителство, подобно на останалата част от Европа, беше изненадано от резултатите от референдума през 2001г. Но правителството може да вини единствено себе си - то проведе вяла предизборна кампания, която създаде впечатлението, че ирландските избиратели се възприемат като даденост. По-зле от самото съотношение на гласовете (54% “срещу”, 46% “за”) беше незначителният брой гласували избиратели - по-малко от 35%, което доказа, че управляващото мнозинство не е впечатлило с нищо електората.

Този път обаче задоволството няма да е реалната опция. Ирландският премиер Барти Ахерн избра предстоящия референдум за основен приоритет в политиката си и се отнася към втория вот като към генерални избори. Ирландското правителство възнамерява да посвети повече време и пари за една мощна кампания, целяща да спечели ирландския народ да гласува за Ница. Нещо повече, за разлика от предходния референдум, кабинетните министри са получили стриктни инструкции да изразят пълната си подкрепа за договора.

Двете основни опозиционни партии в опозиция, Файн Джийл и Лейбъристите, също подкрепят правителството "в името на националния интерес." Забележителното е, че "Да" кампанията има подкрепата на граждански организации като Ирландския съюз за Европа - финансов консорциум от про-Западни академици, бизнесмени, адвокати и фермери, които твърдят "Ница е прекалено важна, за да бъде оставена в ръцете на политиците."

"Не" опозицията - една необичайна коалиция от групи от двете страни на политическия спектър, които проведоха печеливша кампания през 2001г. като използваха прости послания, апелиращи към инстинктите на избирателите. Разочарованието от неспособността на управляващите да обясняват рисковите проблеми, слоганът "Ако не знаете, гласувайте Не" спечели много гласове. Подпомогнати от тази победа, анти-Ница партиите, по-специално Шин Фейн и Зелените, спечелиха впечатляващо много гласове в изборите от май 2001г.

Аргументите “За” и “Против”

Партиите от управляващата коалиция - Фиана Фейл и Прогресивните демократи, освежени от преизбирането си през лятото, насочиха веднага вниманието си към Ница. Първото сериозно препятствие, което управляващите трябва да преодолеят, е да убедят електората, че повторен референдум относно Ница е необходим. Без съмнение ще се намерят избиратели, които ще поставят въпроса "коя точно част от отговора "Не" не разбра правителството?". Барти Ахерн и външният му министър опонират с тезата, че контекстът вече е променен.

Въпросът на референдума ще съдържа допълнителна клауза, която твърди, че без втори референдум Ирландия няма да може да се присъедини към отбранителния пакт на ЕС. Тази уговорка гарантира, че Ница няма да повлияе на политиката на неутралитет на Ирландия. Участието на Ирландия в отбранителния пакт на ЕС беше основен елемент в предизборната кампания от 2001г.

В предизборната кампания на 2002г., точно както и през 2001г., лагерите про- и анти- Ница се борят по широк кръг проблеми.

Неутралитетът този път не е основният спор, отчасти поради предложените конституционни гаранции. Замести го проблемът с имиграцията. Този път част от лидерите на групата "Не на Ница" заплашват, че "шайките от Изток" ще залеят Ирландия и ще заемат много работни места, ако се одобри договора от Ница. Правителството бурно оспори тези противоречиви твърдения, като заяви, че няма свидетелства, доказващи такива изявления.

Правителството твърдо подкрепя идеята, че разширяването е необходимо, както и че ирландците не трябва да възпрепятстват държавите от Централна и Източна Европа от облагодетелстване чрез присъединяването им към ЕС, както се случи и с Ирландия от присъединяването ѝ през 1973г.

Отхвърлящите Ница са категорични, че разширяването може да се осъществи без договора от Ница, като се използва формулата, приета в Амстердамския договор през 1997г., която ще позволи 5 страни да се присъединят в рамките на съществуващите институции.

Шин Фейн и Зелените подкрепят разширението, но смятат, че Ница трябва да се отхвърли, тъй като според условията на договора Ирландия ще загуби влиянието си - губейки гласове в Съвета на министрите и в Европейския парламент, както и отстъпвайки автоматично правото на комисар. Правителството опонира с тезата, че Ирландия само ще спечели ако подкрепи договора от Ница.

Страната ще има същия брой гласове в Съвета на министрите какъвто имат и Дания и Финландия, които имат повече население от Ирландия. От 27 държави-членки в ЕС, Ирландия ще има с 1% по-малко от населението на ЕС, но и 2% от гласовете в Съвета; равното за всички членове право на комисар; два пъти повече членове на Европейския парламент на глава от населението в сравнение с Германия, Италия, Франция и Великобритания.

Нещо повече, Ирландия ще спечели от разширяването. Мнозинството от кандидатките са малки държави подобно на Ирландия; с сходен интерес в предотвратяването на директората на по-големите страни.

Про-Ница агитаторите изтъкват, че ако ирландските избиратели гласуват за втори път "Не", ще създадат впечатлението, че Ирландия вече не е вече заинтересована от европейския проект. Така Ирландия ще загуби чуждестранните инвестиции и работни места. Докато разширяването ще спомогне икономиката на Ирландия, движена основно от износ, да просперира в по-големите европейски пазари.

От своя страна кампанията "анти-Ница" отговаря с тезата, че Европа няма да изолира Ирландия заради повторното отхвърляне на договора от Ница, а Ирландия може да продължи да просперира независимо от този референдум.

Твърде рано е да се предвиди резултатът от референдума:

Редица външни наблюдатели смятат, че този път Ирландия ще подкрепи договора от Ница, но не е сигурно как ще се развие този вот. По последните статистически изчисления про-Ница позицията има преднина от 10%, но същото проучване сочи, че цели 44% не са решили как ще гласуват.

Вярно е, че в контраст с 2001г., подкрепящите Ница са много по-организирани и дисциплинирани и разполагат с повече финанси. Правителство има волята да ангажира електората и да успее да го убеди да подкрепи договора от Ница.

И все пак съществуват редица причини да предвидим и негативния изход от референдума. Първата причина е апатията на избирателите.

Друг фактор е рязкото покачване на цените за стоки от първа необходимост след въвеждането на еврото, което дразни консуматорите и оронва популярността на ЕС.

Някои групи, традиционно подкрепящи, не са толкова склонни да гласуват положително. Многото фермери са недоволни от скорошното предложение на Комисията за реформи в стопанска политика на ЕС и вероятно някои от тях ще използват като отдушник референдума и ще гласуват негативно.

Последната и може би най-важната причина за неуспех на положителния изход е недоволството от икономическата политика на правителството. Фиана Фейл спечели майските избори благодарение на обещанието си за се завърне към златните години от икономиката "Келтски тигър".

Работниците от публичния сектор очакваха увеличение на заплатите през есента. Но след изборите правителството обявяваше почти всяка седмица съкращения, като избягваше успешно увеличаването на заплатите.

Подкрепящите Ница опозиционни партии призоваха избирателите да не използват референдума като наказание за правителството, тъй като причината за неуспеха му се крие другаде - в управлението от страна на правителството на обществените средства. Но дали електората ще вземе предвид това предупреждение - не е ясно.

Възможен план “Б” на ЕС

В случай, че Ирландия гласува отрицателно за втори път - точно когато преговорите в ЕС по разширяването са към приключване, това ще бъде голяма загуба за народите от Централна и Източна Европа. Те очакват своето присъединяване от 12 години. Повторното ирландско "Не" означава, че те нямат гаранции, че ще успеят да се присъединят към ЕС и през 2004, и скоро след това.

Съществува и един възможен план "Б" , който да се изведе от договора в Ница - нормативите относно повторното изчисляване на гласовете в Съвета на министрите, относно броя на членовете на Европейския парламент и комисарите. Тези нормативи могат да се приложат в присъединителния договор за държавите-кандидатки (вероятно ще има само един договор за всички кандидати) . Останалата част от договора от Ница ще бъде изоставена. При това положение ЕС ще може да допусне 10 нови членки да се присъединят в съответствие с клаузите на Амстердам.

Но въпреки това, тази институционална хитрина едва ли може да гарантира безпрепятствен процес на присъединяване. Договорът от Ница бе подписан след редица политически трампи според правилата на гласуване, включващи и гласуване на квалифицирано мнозинство, както и нови процедури, позволяващи на групи от държави-членки да напредват в определени политики. Някои правителства вероятно няма да се съгласят да приемат промените относно гласуването от договора от Ница без останалата част от договора. В действителност националният парламент има правото да задържи една ратификация с месеци и дори с години поради неразбирането на ползата от одобрение на договора от Ница.

Другата алтернатива е да се отложи разширението и наново да се договарят условията на договора от Ница през следващата междуправителствена конференция. По ирония на съдбата, тази ревизия се очаква да стартира по време на ирландското председателство през първата половина на 2004г. Всеки нов договор, подписан през 2004г., няма да бъде ратифициран по рано от 2006г., а някои членове вероятно ще пожелаят да забавят провеждането на референдум. Очевидно съществува риска от отхвърлянето на договора поне от една страна-членка, която отново да обърка плановете на ЕС.

Повторното отхвърляне на договора от Ница няма да е от полза и за Ирландия. Това вероятно ще предизвика една от най-големите кризи във външната политика на Ирландия.

За малка държава като Ирландия, членството в ЕС е от жизнено важно значение за увеличаване нейното влияния в света. Повторното "Не на Ница" обаче ще хвърли сянка върху традиционната позиция на Ирландия в сърцето на Европа и ще влоши бъдещите отношения с държавите-кандидатки.

Нещо повече, колебанията относно европейската позиция на Ирландия няма да спомогне ни най-малко за привличането на чужди инвестиции и то точно когато Ирландия дава сигнали за забавяне на икономиката.

Бъдещето на ЕС е в ръцете на Ирландия, но какво бъдеще ще избере Ирландия е рано да се предвиди.