Разширяването на еврозоната: Новите страни членки и фискалната политика

Благоразумната фискална политика е основно изискване в Пакта за стабилност и растеж, защото без нея стабилността на еврозоната няма да издържи дълго (фискалните проблеми на Гърция само затвърдиха това схващане). Фискалната политика е също така сред най-важните от Маастрихтските критерии за приемане на еврото. Това ни дава основание да насочим погледа си към бюджетите на новите страни членки, особено тези които все още не са членове на еврозоната.

Изисквания на Пакта за стабилност и растеж и Маастрихт

Пактът за стабилност и растеж залага две ограничения на фискалната политика:

Бюджетният дефицит да е по-нисък от 3% от БВП

Държавният дълг да е под 60% от БВП

При неспазване на някое от горните изисквания, Европейската комисия започва процедура по свръхдефицит срещу съответната страна. Целта е да се подтикне страната да коригира ситуацията, като могат да се наложат и санкции .

Критериите от Маастрихт, които трябва да бъдат изпълнени, за да може една страна да се присъедини към еврозоната, са пет:

Максимален бюджетен дефицит от 3% от БВП

Максимално ниво на държавния дълг от 60% от БВП

Дългосрочен лихвен процент по държавния дълг – не повече от 2 процентни пункта по-висок от трите най-добри страни по ценова стабилност

Ценова стабилност

Стабилност на валутния курс

На практика, първите два критерия от Маастрихт са същите фискални изисквания като в Пакта за стабилност и растеж. Третият критерий – за лихвения процент по държавния дълг – е в голяма степен свързан с фискалната политика (по-благоразумната фискална политика води до по-ниски лихви и обратно).

Държавен дълг в новите страни членки

Новите страни членки заемат първите места в класацията, тъй като имат сравнително ниски нива на държавен дълг. От десетте страни с най-нисък дълг в ЕС, осем са нови страни членки. Естония, Люксембург и България имат най-нисък държавен дълг в целия Европейски съюз, а Естония и България са лидерите в класирането сред новите страни членки.

Държавният дълг в еврозоната е 2-3 пъти по-висок, отколкото в новите страни-членки. Единствено Унгария има висок държавен дълг, сравним със средните нива в еврозоната.

Държавен дълг, % от БВП, 2009 (Eurostat data)

По отношение на подобрение на дълговата позиция, отново една от новите страни членки е водач. България е безспорен рекордьор по най-голямо намаление на държавния дълг – от 1998 г. досега държавният дълг е спаднал с близо 70% от БВП. Това е особено голямо постижение като се има предвид, че повечето страни в ЕС са увеличили държавния си дълг за същия период. България е доказателство, че една страна с огромен държавен дълг може в рамките на десетилетие да се превърне страна с нисък държавен дълг. Ако се търси добър пример, който да се приложи в Гърция, то този пример не е в Западна Европа, а в съседна България.

Промяна в дълговата позиция, % от БВП, 1998-2009 (Eurostat data)

Бюджетен дефицит в новите страни членки

При бюджетния дефицит ситуацията през 2009 е по-шарена – половината от новите 10 страни членки имат дефицит по-нисък от средния за Еврозоната, а останалите имат дефицит, който е по-висок от средния. Естония има най-нисък дефицит сред новите страни членки и е на трето място в целия ЕС. Следваща от новите страни членки е България, а след това - Унгария. Само Естония изпълнява изискването за дефицит, по-нисък от 3% от БВП.

Бюджетен дефицит, % от БВП, 2009 (Eurostat data)

Тъй като 2009 г. е повлияна от кризата, нека погледнем по-дългосрочно към бюджетния дефицит в новите страни членки. Абсолютни шампиони в Източна Европа са България и Естония, които имат систематични бюджетни излишъци. Останалите страни в Източна Европа нямат особени постижения – в повечето страни бюджетните дефицити са по-високи отколкото са средните в Еврозоната. Унгария има най-лоша фискална история със среден бюджетен дефицит от над 6% от 1998 до 2008.

Бюджетен дефицит, средно за периода 1998-2008, % от БВП

Развитието на дефицитите, обаче, се променя с времето. До 2003 година новите страни членки (които тогава още не са били членки на ЕС) са имали постоянно и значително по-високи дефицити от членките на Еврозоната. От 2003 година насам, обаче, дефицитите се синхронизират и се движат в една посока – както при подобрението от 2003 до 2007, така и при влошаването през 2008 и 2009.

Бюджетен дефицит, Еврозона и 10-те нови членки

Процедура по свръхдефицит и споразумения с МВФ в новите страни членки

Естония е единствената страна сред новите страни членки, срещу която не е откривана процедура по свръхдефицит. В целия ЕС има само още една подобна страна – Швеция.

Унгария е в процедура по свръхдефицит още от 2004 година, а повечето от останалите нови страни членки влязоха в такава процедура през 2009 година. България влиза последна в процедура по свръхдефицит, през юли 2010 година заради неочаквано високия дефицит от 3.9% от БВП през 2009 и 3.8% от БВП през 2010 година. На България е даден най-кратък срок (една година) за премахване на свръхдефицита докато повечето от останалите нови страни членки имат 3-4 години, за да се справят със свръхдефицита.

Още в началото на кризата – през зимата на 2008 година – Унгария, Румъния и Латвия сключиха споразумение с МВФ и Европейската комисия. Полша сключи “гъвкаво” споразумение с МВФ през 2009. За разлика от Гърция и други страни в Еврозоната, новите страни членки нямат особени проблеми в работата с МВФ – напротив, те имат дълги и успешни традиции в работата с МВФ. Обаче, докато програмите с МВФ и процедурите по свръхдефицит не свършат, има много малък шанс някоя страна да влезе в ERMII или Еврозоната.

Съдбата на лидерите: Естония и България

По фискалните показатели, България и Естония са безспорните лидери на региона. Сред новите страни членки те имат най-нисък държавен дълг, те са единствените две страни, които имат систематични бюджетни излишъци, имат най-нисък дефицит дори в кризисната 2009, а България е рекордьор по най-голямо намаление на държавния дълг.

От тази гледна точка, приемането на Естония в еврозоната през 2010 година е съвсем естествен резултат от дългосрочната фискална стабилност на тази страна, подкрепена от мерки за бюджетна стабилност и в кризисната 2009 и 2010 година. Естонското правителство направи епохални усилия и намали бюджетния дефицит през 2009 година с почти 10% от БВП в рамките на една година (без фискалните мерки, Естония би имала двуцифрен бюджетен дефицит през 2009 – докато в края на годината беше отчетен дефицит от само 1.7% от БВП).

Гледайки дългосрочната фискална политика, би било също толкова естествено да се очаква и България да влезе в механизма ERMII (т.нар. чакалня за Еврозоната) през 2010 година. За съжаление, обаче, влизането в ERMII няма да се случи, защото българското правителство точно през 2010 година чрез серия от решения увеличи значително бюджетния дефицит. Така вместо да постигне балансиран бюджет, както беше планирано, правителството вече цели дефицит от 3.8% от БВП за 2010. По тази причина срещу страната беше стартирана процедура по свръхдефицит – а в сегашната ситуация е много малко вероятно страна, срещу която току-що е открита процедура по свръхдефицит, да бъде приета в ERMII. България не успя да капитализира дългосрочното си фискално благоразумие заради моментна слабост в бюджетната политика през 2010 година.