През седмицата стана ясно, че в Министерството на образованието и науката се обсъжда схема, според която компаниите ще подписват договор с университетите и ще си поръчват конкретно обучение. За това обучение ще заплащат фирмите, а министерството ще изпълнява ролята на гарант срещу корупционни схеми.
Идеята за подобни съвместни действия между бизнеса и университетите е добра, тъй като ситуацията в някои сектори на трудовия пазар показва, че уменията на завършилите висше образование хора често не отговарят на нуждите на работодателите. В подобни случаи не съществуват много варианти. Ако работодателят не може да намери подходящ служител, той взема човек, когото трябва да обучава. В рамките на няколко месеца работодателят инвестира в новия служител повече отколкото получава на практика от него. Стимулите за работодателя биха били по-големи, ако той може предварително да плати за обучението и да получи подготвен човек, който може да навлезе в същността на работата си за кратък срок. Известно е, че всяка нова работа изисква период на приспособяване независимо от опита и уменията на човека, който я заема.
Разходите за обучението биха могли да се оптимизират при участие на повече образователни институции на конкурентен принцип. При положение, че инициаторите на поръчката ще са реално работещи компании, чиято цел е да максимизират печалбата си, те ще имат стимули да получат най-високото качество срещу определените пари или съответно да определят един стандарт от знания и умения, които трябва да бъдат усвоени възможно най-евтино. Това от своя страна ще засили конкуренцията между университетите, тъй като ще имат възможност да реализират приходи извън държавната субсидия и да докажат, че на практика са по-добри в едно или друго отношение от съперниците си.
Класациите за качеството на отделните университети в страната, които се правят до момента, не дават добра представа за действителното състояние на висшето образование. Стартирането на подобни програми ще покаже действително какви са изискванията на пазара и кои университети са способни да ги изпълнят. Само тези институции, които предложат изгодни условия на фирмите и качествено образование, ще бъдат предпочетени, което ще представлява реална оценка за тях.
Възможно е наличието на тези програми да промени до известна степен стимулите в университетите. В случай, че те са по-добре платени отколкото държавната поръчка, може някои университети да минат изцяло на издръжка от бизнеса. Тоест - възможно е те да предпочетат да не са зависими от държавата чрез получаването на субсидия, а да могат със собствени средства да се издържат. Разбира се, това е по-скоро краен вариант, но той е непосредствено свързан с начина на финансиране на университетите и със собствеността върху тях.
Според наличната информация от Министерството на образованието в момента се обсъжда стратегия за висшето образование по подобие на тази за училищното и предучилищното. Основен елемент в такава програма трябва да бъде въвеждането на някаква форма на ваучери и по-голяма автономия на университетите, с което да се стимулира по-голяма конкуренция между тях. За съжаление в програмата за развитие на училищното образование липсват конкретни показатели, според които да може да се оцени евентуално подобрение на системата. Затова в стратегията за висшето образование трябва да се поставят по-точно количествени цели, които да спомогнат за това да се реализират някакви действителни резултати.
Що се отнася до собствеността на университетите може да се помисли за евентуално приватизиране на някои от тях, при възможност и в частните такива да се използват ваучерите от държавата. Законодателството, отнасящо се за висшето образование в момента, предвижда създаването на такава частна институция да става с решение на Народното събрание и изпълнението на ред други ограничения, което означава, че съществуват големи пречки за навлизане на нови участници на този пазар. Тази процедура също трябва да бъде облекчена, тъй като това представлява административна защита на съществуващите университети и висши училища срещу по-голяма конкуренция.
Участието на държавата при тези програми се обосновава като евентуална гаранция срещу корупционни схеми. С това вероятно се има предвид издаването на дипломи, срещу които не стои реално обучение. Тук трябва да се отчете фактът, че едва ли има фирма, която би платила, за да могат нейните работници да получат документ, без да са научили нищо. Стимулът на компаниите да плащат за обучение е работниците в тях да стават по-производителни и да могат да добавят повече стойност. Плащането за “куха” диплома би било напразен разход, който фирмата не би извършила.
Образователната институция от своя страна трябва да осигури действително покритие на дипломите си със съдържание, иначе фирмите просто няма я предпочитат и тя не би реализирала приходи. Следователно ролята на държавата тук би могла да се сведе до формално разрешение за подобно сътрудничество и след това като гарант, че всяка страна ще изпълни своите задължения по договора. За съжаление, до момента държавата не се справя с тази функция, което представлява проблем за икономиката на България като цяло, така че вероятно и в този случай няма да бъде по-различно.
Полза от подобни програми ще имат и хората, на които предстои да започнат работа или които имат желание да се преквалифицират. Участието в такава програма ще им даде информация какви качества са им необходими и ще ги насърчи да ги придобият.
Като цяло пътят за развитие на висшето образование в страната е либерализиране на режима на създаване на университети, по-слаба зависимост от държавата чрез финансирането и съответно по-голяма автономия на образователните институции. Това обхваща и възможността за въвеждане на изцяло или частично платено обучение, въвеждане на схеми, според които парите следват студента, по-тясно сътрудничество с бизнеса и адекватност на изискванията на трудовия пазар. Напоследък от Министерството на образованието и науката излизат някои добри идеи. Въпросът е обаче дали те ще бъдат реализирани във вид, който би подобрил в най-голяма степен състоянието на тази важна сфера или отново ще останат само като добри пожелания и медийни изяви на министъра и неговите подчинени.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
20 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
ako profesorite bjaha na nivo, te mnogo dobre shtjaha da znajat kakvo mu e nujno na biznesa i da si podgotvjat studentite po tozi nachin. Problemyt e che mejdu bylgarski universiteti i profesori njama konkurencija. Vse oshte systemata e zatlachena ot stari nomenklaturni kadri, koito po ne znam kakva prichina imat ogromna vlast kogato trjabva da se vzemat reshenija v universitetite i estestveno reshenijata sa takiva, che obrazovanieto ni otide v kanala, a bylgarskite firmi ne mogat da si namerjat …
kadri. Ot druga strana bylgarskite firmi kato ne mogat da si namerjat kadri i kato im e skypo da si obuchavat kadrite da bid-nat malko zaplatite i da si vzemat kachestveni hora ot kitaj i indija da im vyrshat rabotata bez nujda ot period za obuchenie. Togava prijatelite bylgari shte se usetjat, che obrazovatelnata sistema neshto ne e nared i che shte stojat gladni ako ne sa na nivo...Ako firmite prestanat da naemat nedostatychno kvalificirani hora, to tezi koito tyrsjat rabota sami shte se usetjat kak da se podgotvjat za pazara na trud. Vinata ne e samo v universitetite i profesorite, vypreki che mnogo ot profesorite, a i predi 10 godini, vyobshte si njamam ideja kak sa se nastanili na tazi rabota, i zashto ne se otteglajt dostoijno i da otidat da se zanimavat s neshto koeto im e po-po silite. Ili pyk da zapochnat da misljat kakvo pravjat, da se stresnat malko i da bachkat. Osven tova pravitelsvoto da se zamisli kak da stimulira tozi process, ne da mi stojat v sjanka veche 17 godini i samo da misljat za dalaveri. Bylgaria se prevryshta v pazar na nisko kvalificiran trud i v resultat na tova shte stanem smetishteto na evropa s industrii koito nikoj drug ne iska na sobstvenata si teritorija...Drug e vyporsyt che obrazovatelnata sistema ne trjabva da otgovarja samo na nujdite na businesa. Ako tova se sluchi, bavno shte se prevyrnem v narod s kultura v pecheneto na barbeque i gledane na amerikanski football...i nishto drugo...i taka bavno shte se zatriem kato nacija prevryshtajki se v amerikanci...
Не съм чувал в живота си за по-глупав проект. Неговото осъществяване ще сведе висшето образование до нивото на техникум. Не случайно никъде по света няма такава щуротия. Ако университетите произвеждат специалисти по поръчка на конкретна фирма, това означава, че тези нещастници няма да са годни за никакво друга работа и никога не ще помислят за смяна на фирмата в която да работят. Това е вариант на крепистничество. А какво ще стане ако фирмата, която е получила кадри по своя тясно специална поръчка …
фалира? В противоположност на това недомислие навсякъде по света образованието се стреми да създаде специалисти които са мобилни и които са в състояние да следват бързите промени в съвременните технологии.
Що за глупост.Нали който поръчва музиката той плаща.А този който плаща естествено ще плаща за неговите си хора няма да плаща за чуждите -съвсем се изродихте.То и без това децата нищо не знаят- учат ги неграмотни учители.Нека всеки учител да полага изпит всяка година преди да започне учебната година,такъв национален и всеки да знае неговия преподавател как се е представил - като този след 7 клас.Едно време беше чест да си учител, а сега най големите боклуци станаха учители, ако има някой кадърен то той е изключение.Не може така.
За да има качествено висше образование, трябва да се съкрати броят на Вузовете. Да се забрани използването на името "Университет" на тези които по същество не са. Университет означава висше учебно заведение където се преподават: Природни науки, Изкуства, Филологии, Някакво богословие и ,евемтуално, медицина. Добре е да се вземе немският модел, а там има един принцип: Никога доцента не става професор в същата катедра. Така научните познания се разпространяват и никога няма закостенелост в науката, …
пък и никога доцента не "копае" под професора си за да го измести. Сериозно внимание трябва да се обърне и на БАН. Това е нашата институция с най-голям потенциал и би следвало да се трансформира в Национален Университет. Последно: Рязко да се ограничат правата и функциите на ВАК. Това е институцията, която да акредитира висшите учебни заведения и да ги атестира всеки 5 години. Която да утвърждава Научните Съвети, но не и институция, която да се произнася по техните решения. Титлите "д-р" и "доктот на науките" да се дават от съответното Научни Съвети и ще има толкова тежест колкото уважавано е и съответното Научно Заведение. Даването на дипломе и/или титла от орган, който не е получил акредитация и/или атестация от ВАК да е криминално престъпление.
А трябва ли изобщо да има ВАК? ВАК ще атестира и магарешки ВУЗ ако познава лично основателите му - това е горчивата и неподправена истина.Проблема не е във ВУЗ-овете ментета, а в некечественото държавно образование. Ако някой се хване на въдицата, и си плати за менте тапия, проблемът е само негов и евентуално на бъдещия му работодател.Вероятно е необходима държавна стратегия за извеждане ва държавните вузове в няколко по-големи града на предна позиция чрез поощряването им. Необходими мерки биха били …
привличане на по-качествен състав, отпускане на средства за закупуване на материална база, преразпределение на библиотечни фондове.БАН е един резервоар за кадри, които биха могли, например, да бъдат задължени да преподават паралелно с изследователската си дейност.Чак след конституирането на прилични вузове и налагането на ясни правила, бизнесът ще може да си каже думата. Всичко друго е бошлаф.
анонимния учен е донякъде прав, по-простата причина , че фирмите имат много по-тесен поглед от науката!
.
в Университетите! И ако разработката е качествена плащат! И печелят от това! Примерът на САЩ е достатъчно ярък и добър!ВУЗовете са некачествени, понеже заплатите и финансирането е недостатъчно и поради това никой не иска да се занимава с преподаване. Всякакви чистки и закриване на Университети (освен неакредитираните естествено) са безплодни идеи.И така: "Garbage in, garbage out!". Стар и проверен принцип!По отношение на БАН - като руско изобретение препоръчвам руския подход, изложен наhttp://www.lenta.ru/news/2006/06/23/ran/
ВУЗ-овете трябва да се свият, а не да се разширяват. Трябва да се закриват специалности, да се съкращават ""кадри"", да се поощрява известна държавна - сещай се снахо - намеса (автономията в украински вариант я знаем вече колко струва)- язък ви и за тая автономия щом и проектите по ФАР не я ловят. От това, по чл. 1 от закона на Мърфи се възползват главно лайната във вентилатора, дето не се знае кой ги е вятър довял: - свещените крави като лайното Биолчев и алкохолишкото му патство, дето са не за …
пандиза, а за до стената на разстрел.Има едно нещо, добри европейски практики му се вика. Говори ли ви нещо?Ако не ви говори, оптимистичните прогнози на анонимния учен за висше тип "техникум" са жива утопия.И помеждувпрочем - къде са ви болонските споразумения? Цяла Европа вече кара по системата 3 год. bachelor + 2 год. master. У нас не са се сетили, защото нямат действащи международни отдели. Eстествено. Със старотибетски, палеоруско-турски и татаромонголски няма как да подхванеш образователната реформа, да ме прощава засегнатото лице.После ще ми разправя куцо и сакато, че държавата не можела това, че империализма щял онова, че филиали, че октоподи... абе верно май ако си вярвате и едни изсрани дънки трудно ще продадетеиначе фирмаджиите могат да си поръчват и манекенки-седмокласнички, нема проблем, щом са петимни. Проблема си е ваш, обаче ако седмокласничката-манекенка е с детски паралич. Тогава и Светия синод не мож` помогна на родното образование - и фирмиС такава политика може и без вузове да останем, не че ги имаме
Spored men ideiata e razumna, no ne triabwa da se prilaga w obshto universitetskoto obrazuvanie, a w specializacionnata chast (primerno magistraturata). Togawa studenta se e "dokazal" i firmata ima predstawa ot kachestwata mu. taka sled kratyk period tia shte ima chovek na kachestweno novo nivo (towa se prawi nawsiakyde).Po-razumno bi bilo firmite da rabotiat po syvmestni proekti sys universitetite i taka da podbirat kadrite si. Hem pari za universitetite, hem firmite ne sa vyrzani s opredelen chovek. …
Towa e raboteshta praktika w niakoi universiteti. Problema e che wse oshte ne e raglamentirano nachinite po koito universitetite poluchawat pari po takiwa proekti. I ne se nasyrchawa ot dyrjawata. Primer e kak profesor namira pari ot evropeiski proekti za izsledowatelska deinost, no tyi kato e pod shapkata na dadeno ministerstwo ili agencia i parite stgat do tam i ne prodyljavat.A veche vis6a forma na kooperacia mejdu firmi, universiteti i dyrjavata e da se syzdade fond za prilojni i nauchni proekti. Tozi fond, chrez proekti, bi mogyl da investira wyw specializiranoto obuchenie na studenti. No syshto taka bi mogyl da nasochwa i podpomaga universitetite kyde da nasochat obshto obrazovatelnite si programi.Taka che ima nachini vajno e jelanie. Triabwa da se pochne ot niakyde i da se misli ne za sobstwenia job, a za "obshto blago". Prosto triabwa da bydem po-konstruktivni i da otdavame na wsekimu zaslujenoto.