Редакционна статия на "Шарли Ебдо": Ще има ли още "да, но…"?*

От седмица насам атеистичният вестник "Шарли" сътвори повече чудеса от всички светци и пророци накуп. Чудото, с което сме най-горди е това, което държите в ръцете си, вестникът, който винаги сме правили, в компанията на хората, които винаги са го правили. Чудото, което най-силно ни разсмя бяха камбаните на Нотърдам, които звъняха в наша чест… От седмица насам "Шарли" повдига повече от планини по целия свят. От седмица насам, както прекрасно го нарисува Вилем, "Шарли" има много нови приятели. Анонимни и световно известни, скромни и богати, невярващи и религиозни лидери, искрени и йезуити, такива, които ще останат за цял живот и такива, които само за кратко преминават. Днес ги приемаме всички.

Нямаме нито време, нито сърце да ги отсяваме. Но не се заблуждаваме. Благодарим от цялото си сърце на милионите обикновени граждани и на представляващите институциите, които са наистина на наша страна, които искрено и дълбоко в себе си "са Шарли" и които ще се разпознаят. Другите ги пращаме на майната си. Така или иначе на тях им е все тая…

Един въпрос все пак ни човърка: ще изчезне ли най-накрая от политическия и интелектуалния речник мръсната дума "светски интегрист"? Ще престанат ли най-после да измислят умни семантични усуквания, за да квалифицират еднакво убийците и техните жертви?

През последните години се чувствахме малко самотни в опитите да отблъскваме с удари на молив откровените гадории, както и псевдоинтелектуалните префинености, които ни хвърляха в лицето и в лицата на приятелите ни: ислямофоби, християнофоби, провокатори, безотговорни, наливащи масло в огъня, расисти, търсехте си го… Да, ние осъждаме тероризма, но… Да, заплашването със смърт на карикатуристи е лошо, но… Да, подпалването на вестник е лошо, но… Ние чухме всички тези неща и нашите приятели също.

Опитвахме се често да им се присмиваме, защото това правим най-добре. Но сега бихме искали да се присмиваме на друго. Защото отново се започва. Кръвта на Кабю, Шарб, Оноре, Тинюс, Волински, Елза Каят, Бернар Марис, Мустафа Урад, Мишел Рено, Франк Бринсоларо, Фредерик Боасо, Ахмед Мерабе, Клариса Жан-Филип, Филип Браам, Йохан Коен, Йоав Хатаб, Франсоа-Мишел Саада още не беше изсъхнала, когато Тиери Мейсан (френски писател, конспирационист, близък до Хизбула и поддръжник на режима на Башар Ал Асад б. ред.) обясни на феновете си във Фейсбук, че разбира се ставало въпрос за юдео-американско-западен комплот.

Вече чухме оттук-оттам разни чистоплюйковци да бърчат нос заради мнозинството, събрало се в неделя, пускайки лиги от крайчеца на устните си с вечните аргументи за оправдаване на тероризма и религиозния фашизъм и да се възмущават, между другото, че отдаването на почест на полицаите е равносилно на СС. Не, в тази касапница няма по-малко несправедливо умрели от други. Франк, който загина в редакцията на "Шарли" и неговите колеги, убити през тази варварска седмица умряха, за да защитават идеи, които може би дори не са били техните собствени.

Ще пробваме все пак да бъдем оптимисти, въпреки че не се връзва със сезона. Ще се надяваме, че след този 7 януари 2015 твърдата защита на светскостта (идва от светско) ще е нещо нормално по подразбиране за всички, че най-накрая ще престанат заради пози, електорални сметки или подлост да легитимират или дори да толерират комунотаризма и културния релативизъм, които отварят пътя само на едно нещо: религиозния тоталитаризъм.

Да, израелско-палестинският конфликт е реалност, да, международната геополитика е поредица от маневри и провали, да, социалното положение на така нареченото "население от мюсюлмански произход" във Франция е дълбоко несправедливо, да, с расизма и дискриминацията трябва да се борим без отдих. За щастие съществуват много инструменти, за да се опитаме да решим тези сериозни проблеми, но всички ще са безполезни, ако липсва един: светското. Не позитивното светско, не инклузивното светско, не някакво там неясно какво светско, а светското и точка. Само то позволява, защото провъзгласява универсалността на правата, да се упражнява равенството, свободата, братството и сестринството. Само то позволява пълната свобода на съзнанието, свободата, която отричат, малко или повече открито, според маркетинговото си позициониране, всички религии когато напуснат терена на стриктно интимното, за да слязат на политическия терен. Само то позволява, колко иронично, на вярващите и на другите да живеят в мир.

Всички, които претендират да защитават мюсюлманите, приемайки тоталитарния религиозен дискурс, защитават всъщност техните палачи. Първите жертви на ислямския фашизъм – това са мюсюлманите.

Милионите анонимни хора, всички институции, всички държавни глави и правителства, всички политически лица, интелектуалци и медийни фигури, всички религиозни лидери, които тази седмица обявиха "Аз съм Шарли" трябва да знаят, че това означава също: "Аз съм светскостта". Ние сме убедени, че за мнозинството от нашите поддръжници това се разбира от само себе си. А другите да си се оправят.

И последно, нещо важно. Бихме искали да пратим едно съобщение на папата Франциск, който също "е Шарли" тази седмица: приемаме камбаните на Нотрдам да звънят в наша чест, само ако ги удрят момичетата от "Фемен".

*Преводът е на сайта "Биволь"