Референдум за АЕЦ може да ни изхвърли от Европа

Намерението на БСП да иска референдум за съдбата на АЕЦ "Козлодуй" е поредният епизод от безумието "Европа или двата атомни реактора".

Българското общество отново е хвърлено в безплоден, но и крайно опасен дебат за това кое е по-важно - България да влезе през 2007 г. в Европейския съюз, или да стои с 3 и 4 блок до която си иска година извън Европейския съюз.

Оттук нататък всеки опит на БСП, СДС и президента да доказват, че не атакували европейския проект на България, а законността в действията на правителството, ще звучат все по-кухо и все по- лъжливо.

Правителството безспорно има вина за това, че не обясни честно и открито пред българските граждани необходимостта от закриване на двата реактора през 2006 г. Премиерът така и не показа поне един достоверен отчет за действителната себестойност на тока, произвеждан от двата реактора. Това се оказа добре пазена тайна, грижливо скатавана от енергийния министър Милко Ковачев, който в последните седмици съвсем открито игра в отбора на социалиста Румен Овчаров. До последния момент правителството се опитваше да залъгва и парламента, и народа, че партньорската проверка на Еврокомисията може да промени решението за затваряне на 3 и 4 реактор през 2006 г. Вместо прозрачност и ясни аргументи, правителството избра да шмекерува на дребно - първо криеше позицията си по глава "Енергетика", после я представи като еднаква с тази на парламента, после не даде стенограмата от заседанието за АЕЦ на съда, не каза какви компенсации ще иска България за затварянето на блоковете, но обвини медиите, че подвеждат общественото мнение в полза на АЕЦ и т.н.

На фона на слабостта на правителството, опозицията от ляво и от дясно реши да натрупа популистки рейтниг и да поразклати властта с мощната си парламентарна, съдебна и улична атака срещу решението за двата реактора. Президентът Първанов даде рамо на тези действия, пускайки фитили с критиките си срещу правителствената позиция за АЕЦ и със зачестилите нападки към цялостната политика на кабинета в преговорите с ЕС.

Със сигурност и ОДС, и левицата, и Първанов си дават много ясна сметка, че силният политически и обществен отпор срещу една договореност с ЕС всекидневно и ежечасно ражда само нов популизъм, национализъм и анти -европейски настроения. При това положение правителството няма вътрешнополитически аргументи да търси по-високи компенсации за затварянето на реакторите, а остава на полето на дебата може ли да се удължи живота на двата реактора.

Не може. Това го знаят всички. Защото малките реактори на атомната ни централа имат недостатъци в конструкцията и Европа няма да се съгласи на по-нататъшни компромиси, след като още през 1993 г. правителството на Любен Беров е приело, че те трябва да бъдат затворени още преди 2000 г.

Първанов обаче изглежда е изпаднал в амнезия каква политика е подкрепяла неговата партия през 1993-та, а в момента е твърде обсебен от новото си амплоа на "баща на нацията", който може да си позволява да говори едно в България друго в Европа, като негативите остават за сметка на правителството.

Участието на ОДС в този добре премислен червен сценарий е може би най- срамното нещо, което можеше да се случи на политическа сила, по време на чието управление с цената на огромни усилия България започна преговори за присъединяване с ЕС и стана реален съюзник на НАТО.

Отказът на сините да подкрепят левицата за референдума е умна, макар и позакъсняла стъпка. Защото с внасянето на вот на недоверие за АЕЦ заедно с БСП, ОДС влезе в капана. След като помогна на БСП да натрупа политически актив покрай вотовете и на практика се отрече от собствената си политика отпреди три години и призна, че по този въпрос левицата е била изначално права, сега сините ще поемат поредния негатив от акцията на БСП. Защото БСП съвсем логично ще обвини ОДС в непоследователност и съглашателство с "национално безотговорното" правителство поради отказа му да играе докрай във фарса за АЕЦ.

Най-вероятно искането на БСП за референдума няма да мине в парламента. Но дори факта, че българските политици и общество са съвсем близо до подобна идея, вече е много лош сигнал към партньорите от ЕС. Защото за пореден път ще докаже, че в страната няма действителен консенсус за ЕС и истинско гражданско общество, което е да се противопостави на популизма. Заявеният консенсус от ляво, от дясно и откъм президента срещу едно трудно и непопулярно решение, каквото е това за затваряне на двата реактора, може да бъде разчетено само по един начин от Европа - че в средносрочен и дългосрочен план България става заложник на сериозни популистки и националистически политически влияния, което я прави непредсказуем и ненадежден партньор.