Италия я чака референдум през декември, а Никола Саркози обещава да организира два, ако спечели изборите за президент на Франция, но това, което стана във Великобритания, Унгария и Колумбия показа колко са несигурни резултатите от подобни всенародни допитвания.
В Лондон бившият премиер Дейвид Камерън обеща да организира референдум за оставането или не на страната в ЕС, за да сложи край на споровете за Европа в неговата Консервативна партия. Но упражнението доведе до фиаско.
"Той ще остане в историята като човекът, който по случайност доведе до раздялата между Великобритания и ЕС", заяви бившият консервативен министър Кен Кларк.
В резултат Дейвид Камерън подаде оставка от поста премиер, а няколко месеца по-късно се оттегли и от парламента.
"Политиците не умеят да си вадят поуки от историята. Ако разгледаме последните референдуми, всички те бяха зле преценени. Има много малко референдуми, чиито резултати следват плана, предначертан" от властта, посочи за АФП професор Йън Бег, изследовател в Европейския институт на Лондонското училище по икономика.
Колумбийският президент Хуан Мануел Сантос преживя същото премеждие: той организира референдум за мирното споразумение, подписано с партизаните от ФАРК, но колумбийците гласуваха с "не".
Унгарският премиер Виктор Орбан също загуби своя облог: неговият антимигрантски референдум стана невалиден поради липса на избирателна активност. Той се измъкна с морална победа, тъй като над 98 на сто от гласувалите подкрепиха предложените мерки.
"В Швейцария са свикнали, но за британците, италианците и французите е изключителна рядкост да гласуват на референдум и нещата може бързо да тръгнат на зле. Дори да има основателни причини да се остави решението на народа, все пак се гласува с "да" или "не"; няма нюанси, и това може да свърши зле", добавя Бег.
Швейцария като модел
Швейцария изглежда е изключението, което потвърждава правилото. Гражданите могат на всеки три месеца да гласуват за инициативи, предложени от партиите или от групи граждани, както и на предложени от държавата референдуми.
"Има стара традиция за гласуване, благодарение на която елитите са научили това, което е нужно, за да информират, убедят и подготвят общественото мнение", обяснява пред АФП швейцарският политолог Паскал Шиарини.
В другите страни с представителна демокрация, например Италия, референдумът е "нещо като одобрение за политиката, за правителството, поради което има емоционален заряд и е повод хората да покажат, че им е дошло до гуша", добавя политологът Оскар Мацолени от университета на Лозана.
Италианският премиер Матео Ренци усети опасността, която го дебне на 4 декември на референдума за конституционната реформа, целяща да опрости политическата система и да направи страната по-лесна за управление.
"Разбирам, че не съм най-симпатичният човек на света", призна той в телевизионно предаване на обществената телевизия, но подчерта, че иска "гражданите да знаят за какво гласуват и че това не е за моята личност".
Но няма особени шансове желанието му да се изпълни.
"Матео Ренци поема риск. Той се надяваше да използва референдума, за да консолидира политическата си власт, но уклончивото му поведение - първоначално той направи вота личен, представяйки го като гласуване за или против него самия, а след това даде заден ход - му прави лоша услуга", заяви пред АФП политологът Доменико Фракиола от Свободния международен университет за социални изследвания /ЛУИСС/ "Гуидо Карли" в Рим.
Референдумите, при които избирателите всъщност отговарят на зададения въпрос, са рядкост и Италия не е изключение от правилото. "Референдумът на 4 декември не засяга конституционната реформа, която повечето италианци не са разбрали добре. Истинският въпрос, написан върху бюлетината, на който ще трябва да се отговори с "да" или "не", е: Вярвате ли все още на Ренци повече, отколкото на противниците му", обобщава всекидневникът "Стампа".
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
6 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Всички изброени референдуми подчертават пропастта между народа и елита. Те нямат общи нагласи, виждания и политики за бъдещето.
Нищо против референдумите. Проблемът е кой и как ги организира. (Защото не мога да отговарям на въпроси, зададени ми от една безсрамна шайка, която отдавна трябваше да е зад решетките. Като един от главните отговорници за тоталното опростачване и опошляване на нацията ни).
Досега само един народ в света е доказал, че заслужава пряка демокрация - швейцарския (при това, забележете, състоящ се от четири националности). Вероятно, към тях можем да добавим скандинавците (преди всичко - норвежците). Казвам го по лични впечатления, защото там референдумите не са масова практика. Кой друг народ ще се откаже от увеличаване на пенсиите на калпак с 10 % или от ежемесечен подарък от държавата в размер на 2500 CHF?. Кой друг народ има съзнанието, че раздаването на пари на калпак води до финансов крах и, в крайна сметка, всеобща бедност.
Ама разбира се! Колко са "льоши" референдумите, и колко "мУдро" ни управляват нашите (НЕ)мили (БЕЗ)родни поУитици! Те от всичко разбират(основно от лъжотене по медии). И така добре ни управляват, че правят гадния ни живот още по-гаден, само и само да занесат някое милионче за внучето в САЩ, или да направят повече гушка на Прасчо! Че сегашната му е малка! И най-вече-хората за нищо не трябва да се питат!
Референдумите са рисково упражнение с неясен резултат и това е показано във следния виц: Седяла си гаргата на клон с бучка сирене в човката. Отдолу минала лисицата и започнала да пита: - Гарго, ще гласуваш ли "да" на референдума на слави? Гаргата поклатила глава, а лисицата продължила да пита: - Гарго, ще гласуваш ли "да" на референдума на слави? Сценката се повторила няколко пъти, накрая лисицата закрещяла: - Гарго, тебе питам, ще гласуваш ли "да" на референдума на слави?!!! - ДА! - изграчила гаргата. Сиренето паднало от човката й, лисицата го грабнала и изчезнала в храсталака. Седи гаргата с празна човка и си мисли "и 'не' да бях казала, пак същата работа"...
Преди време обясняваха, как референдумите са показател за демокрация и директен отговор на желанията на гражданите. Е имаше някои с "българинът не е дорасъл до демокрацията" и по онова време, но това си е изключение. Сега все по-често почват да обясняват, как референдумите не са чак толкова добро нещо, защото не се знаело как ще гласуват гражданите и можело да объркат плановете на политиците.