Религиозните права в България се ограничават чрез процеса на регистрация

В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за религиозните свободи се посочва, че българската Конституция гарантира свобода на вероизповеданията, но правителството на практика ограничава тези права по отношение на някои нетрадиционни религиозни групи. Ограниченията се проявяват предимно чрез процеса на регистрация, който е селективен, бавен и непрозрачен. Освен това правителството забранява упражняването на вероизповедание на нерегистрирани групи.

В разпространения в сряда доклад в раздела за България е посочено, че и през 2003 г. страната е запазила толерантното си отношение към изповядваните религии.

Сравнително доброто съжителство на различните религии в обществото допринася за религиозната толерантност в България, пише още в документа.

В него е отделено значително място на проблема със съществуването на два алтернативни синода и на липсата на законно признат наследник на бившия главен мюфтия Селим Мехмед заради недоразумения по регистрацията.

Съгласно Закона за вероизповеданията, приет през 2002 г., софийският епископ - патриарх Максим - е легитимен патриарх на Българската православна църква. Това пречи на всяка група или личност, които са се отцепили от регистрираната религиозна общност, да използват същото име или да претендират за имущество, принадлежащо на тази общност, се посочва в доклада. По този начин членовете на т.нар. Алтернативен синод, който е в конфликт с патриарх Максим от 1992 г., не могат официално да се регистрират като Българска православна църква или да претендират за каквото и да имущество, което понастоящем е под негов контрол, обяснява документа.

В него е посочен случая с убийството през юли 2002 г. на 66-годишния свещеник от Алтернативния синод отец Стефан Камберов. Арестуваните двама заподозрени бяха освободени под парична гаранция по 2 000 лева. Две години след убийството на свещеника обаче все още няма съдебно решение по случая, се казва в доклада.

В него се отбелязва, че в България няма данни за задържани по религиозни причини.

През изминалата година официално регистрираните нови религиозни организации са нараснали с над 20 процента - от 36 през 2003 до 45 през настоящата година. Според проучването в България съществуват опасения от засилен ислямски фундаментализъм и това намира широк отзвук в медиите.

Докладът цитира също данни на Националния статистически институт, според които 82 процента от българите са православни християни, 12 процента са мюсюлмани, а останалата част от населението е съставена от католици, протестанти, евреи и други религии.

При представянето на доклада американският държавен секретар Колин Пауъл подчерта, че Съединените щати ще продължават да защитават религиозните права във всички страни по света.

Освен Саудитска Арабия документът критикува остро Судан, Северна Корея, Китай, Иран, Виетнам и Еритрея, че ограничават свободата на вероизповедания на гражданите си. За първа година Ирак е изваден от черния списък на страни без религиозни свободи. Специална похвала в тазгодишния доклад получават Грузия и Турция.