Решение на германски съд да лиши крайнодясна партия от субсидия е напът да разпали полемика за забрана на АзГ

Германската екстремистка крайнодясна партия "Родина" (Die Heimat), която преди се наричаше Националдемократическата партия (НДП), беше лишена от правото да получава държавна субсидия в следващите шест години, предаде ДПА. След дълги процедури, вчера по въпроса се произнесе германският Конституционен съд. "Родина" ще бъде лишена и от данъчни облекчения, с каквито по принцип в Германия се ползват политическите партии и тези, които правят политически дарения.

Това решение е първото по рода си и е напът да предизвика дебат дали подобна стъпка може да бъде предприета срещу националистическата партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), отбелязва Ройтерс. Съдът в Карлсруе обоснова решението си да спре държавното финансиране и данъчните облекчения за шест години с това, че Националдемократическата партия (НДП) и нейната наследница партия „Родина“ целят да подкопаят или премахнат демократичната система на страната, посочва агенцията.

"Партия "Родина" не зачита основния свободен демократичен ред и според целите си и поведението на своите членове и поддръжници е насочена към неговото премахване", заяви съдът в Карлсруе, цитиран от в. "Файненшъл таймс". Партията има силен "афинитет към националсоциализма", констатират съдиите. Решението им беше взето единодушно.

Парламентът и правителството на Германия вече два пъти са се опитвали да забранят тази партия - през 2003 г. и 2017 г., но не успяха, което прави вчерашното решение решаващ тест за това дали германската конституция позволява ограничаване на политическите партии и техните демократично избрани представители, ако те се смятат за достатъчно опасни, посочва "Файненшъл таймс".

През 2017 г. Конституционният съд се произнесе, че тази партия, която тогава носеше името Националдемократическа партия, се отнася враждебно към конституционния и демократичен ред в Германия. Тогава съдът заяви, че НДП наподобява нацистката партия на Адолф Хитлер, но реши да не я забранява с аргумента, че тя получава твърде слаба обществена подкрепа, за да представлява съществена заплаха.

Германският парламент отговори с прокарването на нов закон, който дава възможност екстремистките партии да бъдат лишавани от държавни субсидии и данъчни облекчения. Днешното решение е първият случай, в който този закон се прилага.

Долната камара на германския парламент - Бундестагът, горната камара - Бундесратът и правителството подадоха още през 2019 г. молба до Конституционния съд да лиши партията от финансиране след промяна в Конституцията на Германия, която не позволява на радикалните партии да получават държавни средства, на които имат право други партии.

Партия „Родина“ има за цел да замени съществуващата конституционна система с авторитарна държава, основана на етническа "народна общност", заяви в решението си съдът, като добави, че политиката на партията не зачита човешкото достойнство на малцинствата и мигрантите.

Политическите партии в Германия получават държавни средства за предизборните си кампании, но само ако са спечелили определен процент от гласовете на предишни местни, федерални или европейски избори, посочва ДПА.

Съгласно германските изборни правила политическите партии получават автоматично финансиране от държавата за подкрепа на кампанията си, ако преминат един от двата прага: 0,5 процента от гласовете на федерални или европейски избори или 1 процент от гласовете на избори в германска провинция.

За последно НДП, сега "Родина", мина регламентирания праг през 2021 г., когато събра 3,02 процента от гласовете на избирателите по време на изборите за местна власт в източната провинция Мекленбург-Предна Померания. Оттогава партията не е получавала субсидии. Въпреки това партията е получавала от държавата до 1,2 млн. евро годишно по време на пика на популярността си между 2013 и 2016 г., отбелязва "Файненшъл таймс".

ДПА посочва, че решението на Конституционния съд е напът да разпали отново полемиката за евентуална забрана на крайнодясната партия АзГ, която е далеч по-популярна и поддържа връзки с екстремисти. Последните социологически проучвания показват подкрепа за АзГ сред 20 процента от населението на Германия и предвиждат победа за партията на местните избори в три германски провинции - Бранденбург, Тюрингия и Саксония през есента на тази година.

Съдебното решение се следи отблизо, тъй като традиционните политически партии в Германия се опитват да противодействат на рязкото нарастване на популярността на АзГ.

Министърката на вътрешните работи Нанси Фезер заяви, че решението изпраща ясен сигнал към антидемократичните сили.

"Решението идва в момент, когато десният екстремизъм е най-голямата екстремистка заплаха за нашата демокрация", каза тя в изявление и допълни: "Предприемаме решителни действия срещу всички, които подготвят почвата за десноекстремистко насилие".

Появилите се информации, че някои членове на АзГ са обсъждали на среща с влиятелни неонацисти и богати бизнесмени в края на миналата година в хотел близо до Берлин политики като масови депортации на хора с чуждестранен произход, накара стотици хиляди хора да излязат по улиците в цяла Германия през изминалата седмица в знак на протест, посочва Ройтерс. След разкритията призивите за забрана на партията нараснаха, посочва "Файненшъл таймс".

Макар че сложните процедури срещу партия "Родина" показаха комплексността на подобен ход, вчерашното съдебно решение открива възможността за други видове санкции срещу АзГ, освен пълна забрана, която би била прекалено крайна мярка за мнозина, като се има предвид колко широка е нейната подкрепа.

Представители на АзГ отказаха да коментират решението на Конституционния съд, което даде аргументи на някои политици да предложат спиране на финансирането и на АзГ или поне на някои нейни клонове.

"Това може да бъде модел за действие спрямо АзГ. Тази партия става все по-радикална и крайна. Това е изключително опасно и трябва да се следи отблизо и да се документира", посочи премиерът на провинция Бавария от редиците на консерваторите Маркус Зьодер в социалната мрежа „Екс“.

Сред другите предложения за ограничаване на АзГ са отнемане на правата на някои радикално настроени лица да бъдат избирани. Някои политици обаче твърдят, че всяко действие, което може да се тълкува като демонизиране на АзГ, може да има обратен ефект.