Риск от загуба на европари за два ядрени проекта

Страната ни може да връща 12 млн. евро заради хранилището на ОЯГ, проблем и със строежа на Плазмотрона в АЕЦ "Козлодуй

Хранилището за сухо съхранение на отработило ядрено гориво (ОЯГ) на АЕЦ "Козлодуй".

България може да загуби средства от Европейската комисия за два проекта в АЕЦ "Козлодуй", стана ясно след среща на енергийния министър Теменужка Петков с представители на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която управлява Международния фонд "Козлодуй" (МФК), финансирал двата проблемни проекта.

Директорът на българския офис на ЕБВР Даниел Берг е предупредил Петкова, че съществува риск ЕК да поиска връщане на 12 млн. евро, използвани за разширяване капацитета на хранилището за сухо съхранение на отработило ядрено гориво (ОЯГ) на АЕЦ "Козлодуй". Лентата на цеха бе отрязана в началото на 2011 г. от тогавашния премиер Бойко Борисов, но влезе в експлоатация по-късно. Съоръжението трябваше да съхранява изваденото от затворените четири малки реактора гориво и с тази обосновка печели финансирането на МФК за 83 млн. евро. Количествата ОЯГ обаче се оказват по-малко, тъй като междувременно било договорено с Русия да приеме голяма част от отпадъците. Така съоръжението в моменат има свободен капацитет и правителството трябва да даде на ЕБВР обосновка за използването му, за да запази България въпросните 12 млн. евро.

Министър Петкова е уверила представителите на ЕБВР, че министерството се отнася с необходимата сериозност към въпроса и в близките месеци ще има решение по него, съобщиха от енергийното ведомство.

Шефът на дирекция "Ядрена безопасност“ в ЕБВР Винс Новак пък е аралмирал за това, че България трябва да задели 4 млн. лв. от националния си фонд "Радиоактивни отпадъци", за да се реализира проектът за изграждане на система за плазмено изгаряне на отпадъците. Т.нар. Плазмотрон ще намалява до 50 пъти ниско и средно радиоактивните отпадъци, генерирани от експлоатацията на реакторите на ядрената централа.

Петкова е уверила, че за системата за плазмено изгаряне вече са осигурени 4 млн. лева от националния бюджет. В момента експертите анализират необходимостта от осигуряване на допълнителен финансов ресурс за изграждането на съоръжение за извличане и преработка на твърдата фаза от резервоарите с концентрат от изпаряване, казала министър петкова.

Като цяло тя и представителите на ЕБВР са оценили като особено успешен финансираният от МФК проект за енергийна ефективност.

"Едно евро, инвестирано от МФК в този проект, привлича 3-4 евро в икономиката“, посочи Винс Новак. По думите на Даниел Берг това е пряка полза във връзка със смекчаване на последиците от затваряне на блоковете 1-4 в АЕЦ „Козлодуй“.

От страна на Европейската сметна палата предстои одит на проектите, финансирани от Международен фонд Козлодуй, стана ясно по време на срещата. И двете страни се съгласиха, че постигнатият напредък трябва да бъде продължен.

Петкова благодарила на ЕБВР за подкрепата ѝ за построяването на газовата ни връзка с Гърция. "Българският енергиен холдинг" планира да вземе държавно гарантиран заем до 157 млн. лв. от ЕБВР, с който да финансира своя 50-процентен дял в проекта, реализиран съвместно с гърцко-италианската "Ай Джи Ай Посейдон".

МФК е създаден с Рамковото споразумение между ЕБВР и България, подписано през 2001 т. и управлява предоставените от ЕК компенсации за затварянето на четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй" като условие за еврочленството на страната ни.

550 млн. евро бяха дадени от Брюксел за МФК в периода 2001-2009 г. за дейности по извеждането на реакторите ВВЕР-440 на българската атомна централа и за мерки за енергийна ефективност. Нови 300 млн. евро бяха предоставени за срока от 2010 до 2013 г., а от 2014 до 2020 г. страната ни ще получи 283 млн. евро, които обаче ще бъдат изразходвани само за проекти от т.нар. ядрен прозорец.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?