Рискът от предпазни клаузи за ЕС е минимален

България е изпълнила изцяло едва 40 от набелязаните 73 мерки (54%) по своя екшън план за изпълнение на критериите за членство в ЕС от 1 януари 2007 година. Това сочи представеният в неделя мониторингов доклад на експертни групи към “Отворено общество”, които следят работата на държавните институции по шестте червените области, отбелязани от Европейската комисия през май.

От 33-те неизпълненени мерки по 22 се работи и има напредък, което показва воля от страна на институциите да се навакса изоставането, пише в документа.

Въпреки това експертите към неправителствената организация са на мнение, че рискът за налагане на предпазни клаузи на България е минимален. Според “Отворено общество” е почти сигурно продължаването на мониторинга по глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” и след приемането ни в ЕС.

Това е и главата, по която има най-голяма опасност от налагане на предпазна клауза, защото са нужни повече усилия в противодействието срещу организираната престъпност и прането на пари. От предвидените 21 мерки за подобряване състоянието на правосъдието и вътрешния ред – 9 са изпълнени, 5 не са, а 7 са в процес на изпълнение.

Няма време за показни присъди

В доклада се коментира, че предвид малкото оставащо време до окончателния доклад на ЕК е невъзможно да има осъдителни присъди за пране на пари или престъпни босове.

Сред пропуските се отбелязва липсата на обобщена информация за работата на Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП), което би спомогнало за откриване на слабите места на дирекцията. Не са изпълнени и мерките по засилване на контрола за издаване на разрешителни за носене на лично оръжие.

“Големият отличник е главният прокурор и именно на него се дължи известния напредък по тази проблемна област”, обясни разработилия доклада в тази област експерт Иванка Иванова

От 14 набелязани мерки в графа “правосъдна система” не са изпълнени само четири. Три от тях касаят обучението на съдиите за прилагане на новия Граждански процесуален кодекс, който все още не е приет от Народното събрание, а четвъртата е за все още непроведеното обучение на съдиите за 28-те административни съдилища, които трябва да стартират през 2007 година.

Според “Отворено общество” в правосъдната реформа се забелязва напредък, а по неизпълнените ангажименти не могат да бъдат очаквани сериозни критики.

Според експертът Рада Томова като недостатък в правосъдната реформа е липсата на мониторинг върху изпълнението на новото законодателство и на дебат за предстоящите конституционни промени.

“Консултирането на поправките само с Брюксел ще създаде проблеми пред тези поправки и те няма да бъдат приети еднозначно от магистратите”, каза още Томова.

В областта на борбата с корупция се отчита като изцяло неизпълнена само една мярка, девет са изпълнени, а четири, по които има напредък. Като най-сериозен проблем се разглежда липсата на капацитет за превенция срещу нерегламентираните отношение при Комисията за превенция и противодействие на корупцията.

Предпазната клауза по глава “Земеделие” също се отчита като възможна най-вече заради възможността до края на 2007 година да не стартира разплащателната агенция за земеделските субсидии. От общо 7 мерки – три се водят от експертите като “изпълнени”, а четири са в процес на изпълнение.

Фермери нарушават забраната за ваксина на прасета

Според Пламен Мишев има опасност от налагане на забрана за износ на българско свинско месо, защото въпреки забраната за използване на жива ваксина срещу чумата по свинете, някои фермери у нас продължават да я инжектират на прасетата си. Проблем съществува и заради закъснялото въвеждане на система за идентификация на животните.

“Тук проблемите са технически. Знае се какво трябва да бъде направено, но това иска време и огромни средства”, добави той.

Страната ни е преодоляла и друг проблем, който можеше да се превърне в ключов за членството ни в Евросъюза – даването на изрични гаранции, че България ще спази ангажимента си за извеждането от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”, което е изрично условие за присъединяването ни. С актуализацията на стратегията за извеждане на четирите малки блока е предвиден старт на демонтажа на оборудване от спрените вече І и ІІ блокове до края на 2006 г.

Преодоляно е и изоставането на проекта за изграждане на хранилище за сухо съхранение на отработилото ядрено гориво, където имаше неразбирателство между АЕЦ “Козлодуй” и проектанта на съоръжението RWE NUKEM/GNB. То е преодоляно и в момента се изготвя доклад за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС)  на хранилището. На базата на ОВОС-а ще може да се кандидатства пред Агенцията за ядрено регулиране за лиценз за строежа на сухото хранилище.  

Възможно закъснение на акредитацията за достъп до еврофондовете

По отношение на засилването на финансовия контрол с цел бъдещото използване на фондовете на ЕС е свършена половината работа. Според “Отворено общество” са изпълнени 5 от общо 12 мерки. Причината е, че по-голямата част от тях са дългосрочни цели на Министерството на финансите като засилването на административния капацитет на институцията.

Като риск се отбелязва, че ако това не бъде направено, България може да изгуби пари.

Според експерта Георги Ангелов основният риск пред страната ни е закъснението с близо 6 месеца на акредитирането на българската администрация да борави с фондовете към ЕС. По думите му ако тази акредитация не бъде получена България, няма да може да борави в европейските пари.

Работата ще продължи и след 1 януари

Датата 1 януари 2007 година ще бъде датата на присъединяването на България към ЕС, но не и нейното пълно интегриране, заяви министърът по европейските въпроси Меглена Кунева, която присъства на представянето на доклада на “Отворено общество”.

Кунева съобщи, че по всяка вероятност България ще бъде акредитирана да работи с програмите по ФАР и ИСПА до края на годината, а акредитацията за структурните и кохезионния фонд на ЕС ще бъде получена в началото на 2007 г.

Тя заяви, че в страната не бива да се опасяват от налагането на мониторинг по някои от областите и след 1 януари, защото “мониторингът се е доказал като добра политика в случая с Румъния”.

В отговор на въпрос на Mediapool министърът заяви, че се очаква до 23 септември да бъдат оповестен публично и проектът за очакваните нови конституционни промени.

“Това не е направено, защото още се работи на експертно ниво”, заяви Кунева като добави, че целта на поправките е да засили устойчивостта и на трите власти, но като в същото време се държи и на “най-добрия езиков изказ”.