Рискован ход заради приятел

Решението на президента Буш да направи всичко възможно, за да постигне втора резолюция на Съвета за сигурност, която да разреши войната с Ирак, беше взето най-вече за да се помогне на един приятел и съюзник, какъвто е премиерът Тони Блеър - това е мнението на експерти, които следят британските дела. Но решителната опозиция на Франция, Германия и Русия излага г-н Буш на риска да изпадне в неудобно положение.

"Той трябва да направи това най-вече, защото то е необходимата стъпка, за да се помогне Тони Блеър да се пребори" с широката вътрешна опозиция срещу войната, твърди Джеймс Р. Шлезинджър, бивш министър на отбраната и член на Борда за национална сигурност, който съветва Пентагона. "Освен това то показва нашата дълбока и трайна надежда, че ООН ще докаже своята ефективност," добавя той.

Само преди месец Белият дом се държеше така, като че ли няма да се върне в Съвета за сигурност за втора резолюция. Г-н Блеър обаче, притиснат от критиките в страната, насърчи администрацията да премисли действията си. Все пак не е ясно дали г-н Буш ще получи деветте гласа, които са му необходими, за да надделее в Съвета. Ако това стане, няма никакви гаранции, че Франция , Русия или Китай няма да наложат вето на резолюцията.

В края на миналата седмица все още не беше сигурно,че г-н Буш ще рискува в Съвета за сигурност, при очевидна възможност да претърпи неуспех, след като миналия ноември получи мощната му подкрепа, когато Съветът с 15 на 0 гласа одобри твърдата позиция на САЩ, че Саддам Хюсеин незабавно трябва да се разоръжи.

Внезапно обаче в събота сутринта, говорителят на г-н Буш Ари Флайшър, съобщи, че ще бъде свикана конференция, с участието на президента, испанския министър-председател Хосе Мария Аснар, г-н Блеър и министър-председателя на Италия Силвио Берлускони, на която ще се очертаят стъпките, които ще се предприемат пред Обединените нации, за да се открие пътя за войната.

Обявяването на конференцията предизвика серия дипломатически совалки на четири континента, които все още продължават. Г-н Буш и временната коалиция, организирана от него за предстоящата военна операция се опитват с всички средства да убедят правителствата да приемат позицията на Буш, че е дошло време за разоръжаването на г-н Хюсеин да бъде приложена сила.

Г-н Флайшър потвърди , че президентът желае, но не се нуждае от одобрението на ООН за да предприеме действия.

"Президентът даде ясно да се разбере, че тя не е необходима, но е желателна, и следователно той и останалите съюзници ще я представят пред Обединените нации.Сега всичко зависи от Обединените нации , ще видим какъв път ще изберат те ", подчерта Флайшър.

Може би г-н Буш не се нуждае юридически от авторитета на ООН, но според повечето политически наблюдатели, той наистина се нуждае от моралния авторитет, който ще получи след като покаже, че е направил всичко възможно в границите на разумното, за да изпита желанието на г-н Хюсейн да се разоръжи и да потърси отговор на въпроса какво се е случило с химическите и биологичните оръжия, които не са били унищожени.

Като има пред вид огромните антивоенни демонстрации, които отново се очакват в края на тази седмица, г-н Буш разбира, че колкото по-дълго продължат инспекциите, толкова по-голям е рискът обществената подкрепа да намалее. Работата на оръжейните инспектори постепенно създаде усещането, че инспекциите, подкрепени със заплахата от употреба на сила, могат да доведат по-успешно до разоръжаването на Ирак.

За да подчертаят това, германският канцлер Герхард Шрьодер и френският президент Жак Ширак излязоха заедно в Берлин и говориха срещу резолюцията.

"Ние не виждаме причина да променяме позицията си," каза г-н Шрьодер. "Вярваме, че мирното разоръжаване на Ирак е възможно на базата на съществуващата резолюция 1441."

Г-н Ширак се съгласи и заяви, че мнозинството на Съвета за сигурност подкрепя Европейската позиция.

Според много дипломати, съвместната им изява е показателна за разделението на Запада и е създала объркване в повечето страни по света, особено в тези, които трябва да изберат на коя страна да застанат.

Дори съветникът по национална сигурност на г-н Буш Кондълиза Райс с известно недоволство отговори на въпроса какво би се случило ако Съветът за сигурност заеме различна позиция от тази на САЩ.

"Не бих казала, че това ще е победа за вас," каза тя на брифинг в Белия дом. "Победа за Съвета за сигурност би било ако успее да изпълни задължението си да наложи резолюциите, които е приел."

Силен коз за САЩ, който би могъл изцяло да промени развитието на спора, са действията на самия г-н Хюсеин.

"Ако Саддам се покаже достатъчно глупав и откаже да се разоръжи, САЩ ще получат резолюцията," каза по телефона Ричард Холбрук, посланик на САЩ в Обединените нации при управлението на Клинтън. Все пак, г-н Холбрук предупреди, както вече беше направил това в статията си във Вашингтон пост от края на тази седмица, че при липса на изричен акт на неподчинение от страна на иракския лидер, г-н Буш е застанал начело на "нещо подобно на развалена влакова композиция".

Според него, резолюцията, която се представя сега "няма вероятност да бъде приета", като се има пред вид опозицията от чужбина.

Въпреки всичко, "унизителното отхвърляне" от Обединените нации, от което г-н Холбрук се опасява, ще бъде възприето от някои съветници на г-н Буш като медал за храброст. Един по-реалистичен поглед върху нещата сочи, че отказът на Обединените нации да предоставят своята подкрепа ще се излъчи към едно общество, вече настроено срещу войната. В този случай, ако на операцията бъде даден ход, всеки значителен неуспех в Ирак, заслужено или не, би събудил някои спомени за Виетнам.

Именно поради тази причина някои от поддръжниците на г-н Буш желаят той да продължи започнатото.

Джон О'Съливан, съветник на министър-председателя Маргарет Тачър, която караше бащата на г-н Буш да настръхва с увещанията си да не тръгва срещу нашествието на г-н Хюсеин в Кувейт преди да си е осигурил подкрепа, казва, "Непрекъснатото отлагане крие много повече проблеми за Буш, Блеър и Берлускони", защото опозицията срещу войната бързо нараства.

Гласуването в Съвета за сигурност не се очаква до две седмици - време, което Америка, Франция и Германия може би ще използват, за да преодолеят различията си.

В дипломацията две седмици са почти вечност.

По БТА

© Copyright Mediapool