Рисковете и ползите от "";ранчовата"" дипломация

Второ действие на най-интересната и важна дипломатическа драма в управлението на Джордж У. Буш ще се играе този уикенд в италианското пристанище Генуа, когато Буш ще поднови неочакваното си приятелство с Владимир Путин.

Миналия месец в Словения Буш изненада дори и най-близките си съветници като превърна първата си среща с Путин от скована, внимателно планирана размяна на мнения в сърдечен неофициален разговор. Когато той приключи, Буш без колебание заяви на света, че Путин е "прям човек, на когото може да се разчита", както и че е гледал руския лидер в очите и е "успял да зърне душата му".

Възторжените му думи предизвикаха усмивки у някои дипломати-ветерани, които се зачудиха дали сравнително неопитният в международните дела Буш не е станал жертва на добре преценена атака за омайване от страна на човек, вярно служил на КГБ преди да навлезе в руската политика.

Историята на отношенията между Вашингтон и Москва е белязана от излъгани очаквания на американските лидери, смятали, че ще докоснат човешката страна у господарите на Кремъл. Дуайт Айзенхауер и Джон Кенеди откриха, че личният чар не минава пред Никита Хрушчов, а топлият прием, оказан от Бил Клинтън на Борис Елцин не доведе до стабилните и предвидими отношения между двете нации, които търсеше Клинтън.

Но има и случаи, когато личните приятелски отношения са помагали. Това в най-голяма степен важи за управлението на Роналд Рейгън и Буш - баща. През 80-те и началото на 90-те години те водиха плодотворен диалог с Михаил Горбачов, който отчасти се базираше на приятелството помежду им.

Историческите дипломатически успехи през онези години, включващи подписването на важни споразумения за контрол върху въоръжаването, мирното обединение на Германия и съветското оттегляне от Афганистан, станаха възможни благодарение и на взаимното доверие между съветския външен министър Едуард Шеварднадзе и двама държавни секретари - Джордж Шулц и Джеймс Бейкър.

Сега, когато Джордж Буш отпътува за следващата си среща с Путин, далеч не е ясно дали между двамата ще се създаде също толкова конструктивна връзка. Възможно е Путин да не е бил искрен при първия им разговор, но дори и да е било така, въпросът е дали двучасовата среща е била достатъчна за такава безрезервна оценка за характера и намеренията на руския президент.

Буш има голяма вяра в способността си да се ориентира в хорските характери и да завързва връзки и често разчита на личните си качества, за да бъде приет. Той наистина може да е забелязал честност и споделени интереси у Путин, които могат да служат за основа на взаимоизгодно партньорство, а то, на свой ред, може да бъде засилено от лични жестове като поканата към Владимир Путин да посети ранчото на Буш в Крофърд, Тексас.

Повечето американци се надяват, че нещата стоят именно така. Но бъдещето на отношенията между Америка и Русия зависи също толкова от по-осезаеми фактори. И тук перспективите за напредък са непредвидими. Със сигурност, политическите ходове на Путин след срещата му с Буш в Словения не бяха в нейния дух.

За кратко време той предупреди, че Русия ще преоборудва ракетите си с многозарядни бойни глави, ако администрацията на Буш изгради противоракетен щит, представителят му в ООН блокира американския опит да се променят санкциите срещу Ирак, а тази седмица Путин подписа договор за приятелство с Китай, с който двете страни се ангажираха да се противопоставят на много от американските начинания в областта на международната сигурност.

Това може да са краткосрочни маневри. Но те демонстрират, че националните интереси изцяло определят курса на дипломацията. Когато Горбачов бе съветски лидер, националните интереси и историческите сили подготвиха основата за споразуменията, които той постигна с Рейгън и Буш-баща.

Съветската икономика западаше, влиянието на Москва в чужбина отслабваше и Горбачов се опита първо да реформира комунизма, а след това да предотврати разпадането на съветската държава.

Днес демократична Русия е отслабена, но все още горда сила, желаеща да свърже икономиката си със Запада, но е разтревожена от американското надмощие и е готова да се противопостави на Вашингтон, когато смята, че са застрашени руските интереси.

Ако Буш се надява да "направи нещо невероятно" с Путин, както каза на Пеги Нунън от "Уолстрийт Джърнъл" миналия месец, той ще трябва да следва политика, която предлага общи и за двете страни теми за дискусия. Това, освен всичко друго, означава да спази обещанието си да работи с руснаците за изграждане на нова рамка за ядрените оръжия, включително и противоракетната отбрана, вместо да обръща гръб на тревогите на Москва.

Путин изглежда готов да търси компромис, ако Буш се държи отговорно.

Инстинктът на Буш да се сприятели с Путин и напише нова положителна глава в отношенията с Москва може да бъде мощна сила за оформяне на американската дипломация, само ако Буш сложи начало подходяща политика и гарантира, че администрацията му, включително и Пентагона, са твърдо зад него.

© Copyright Mediapool