Рискови за наводнения и щети от дъждове са 127 района

Потенциално рискови за наводнения и значителни щети от проливни дъждове в периода 2022-2027 г. са 127 района в страната, разположени предимно по поречията на реки. Местата са определени от екоминистъра Асен Личев, като за пръв път е оценен рискът и от поройните дъждове в селищата, а не само от преливане на реките, чието затлачване досега е основната причина за наводненията. Предстои за всеки от тях да се изготвят карти със степента на заплахата и на тяхна база вече да се разработят планове за управление на риска и мерки за предотвратяване на опасността от наводнения, съобщиха от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) във вторник.

Тези действия се предприемат по финансиран от оперативната програма "Околна среда" с 11.220 млн. лв. проект, националното съфинансиране е близо 2 млн. лв. Рискът от наводнения е оценен по методика, разработено от германо-български консорциум между Wald + Corbe Beratende Ingenieure, Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Енерджи Поинт", както и по критерии, определени от МОСВ.

Оценката на риска от наводнения и плановете за управлението му са изискване на ЕК и се правят на шест години. Реално сега е извършен анализ на териториите на четирите басейнови дирекции на базата на регистрираните там в предходния период наводнения.

Така пет района са отпаднали, други са обединени, а трети са раздробени на по-малки райони и са създадени нови 21 потенциално опасни района.

Така на територията на Дунавската басейнова дирекция са установени 35 места, застрашени от наводнения. Сред тях са Тутракан и редица русенски села по поречието на Дунав и Русенски Лом, Ловеч, Троян, Димово, Раданово, Стражица, Летница, Етрополе, Червен бряг и други.

На територията на Черноморската басейнова дирекция са идентифицирани 34 района, застрашени от наводнения и значителни щети. като такива са посочени редица селища по черноморското крайбрежие, сред които Кранево, Обзор, Царево и Черноморец, но и районите на Айтос, Провадия, Котел.

Най-много – 41, са потенциално опасните райони на територията на Източнобеломорската басейнова дирекция и сред тях са Смолян, Джебел, Челопеч, Девин, Стара Загора и други.

Само 17 са застрашените от наводнения райони на територията на Западнобеломорската басейнова дирекция – сред тях са Кюстендил, Земен, Симитли, Разлог, Доспат, Гоце Делчев и други.

При определянето на районите са използвани сценарии за риска до 2100 година. В доклада се отбелязва, че ведомството е срещнало трудности с достъпа до данните, необходими за определяне заплахата от различни типове наводнения. Например достъпът до данните на НИМХ за количествата валежи и техните специфики е ограничен, а наличната информация в много от случаите е неясна и не е гарантирана достоверността им. Много голяма част от данните не са цифровизирани и обработени, което прави почти невъзможно бързото и лесно събиране и обработка на тези данни. Достъпът до суровите данни, или тези валидирани след тяхното получаване, както за валежи, така и за водни количества в реките е изцяло невъзможен, пише в доклада на МОСВ.

"Понастоящем липсва общодостъпна и надеждна информация за миналите дъждовни наводнения, включваща причинените щети, времеви и пространствен обхват на валежа, интензивност на валежа в различните периоди на същия, е невъзможно да бъде направен всеобхватен и пълен анализ на дъждовните наводнения за цялата територия на България. Съществуват публикувани данни за някои от най-значимите дъждовни наводнения като наводненията в Аспарухово и Добрич през 2014 г. и Пловдив през 2019 г. и други.", посочват още от екоминистерството

Въпреки това то е определило застрашените места и вече е започнало изготвянето на карти със степента на риска за всеки от 127-те района.