Рисковият фонд на Симеон като "доброволното"" застраховане при Беров

Създаването на фонд за рисков капитал със смесено участие на държавата и на частни инвеститори явно е обсебила икономическия министър Василев. Не изглеждаше така преди две седмици, когато непрофесионално, несъгласувано, и до известна степен - непочтено, Доган хвърли идеята в публичното пространство, докато икономическият министър отсъстваше от страната. Оттогава почти няма ден, в който икономисти и анализатори, най-често под натиска на напористи журналисти, да не коментират проекта по принцип.

По принцип, защото конкретна информация за него продължава да липсва, с изключение на "добри" новини, съобщавани лично от вицепремиера Василев. Като например тази, която икономическият министър донесе от Ню Йорк в края на миналата седмица - че интерес към менажирането на фонда са проявили четири инвестиционни банки, сред които "Ситибанк" и "Джей Пи Морган", а самостоятелни играчи на рисковите пазари от ранга на Джордж Сорос може и да дадат пари.

От няколко дни нова информация около идеята за рисков фонд няма. Вероятно се чакат нови коментари. Добре би било обаче новите коментари да са по-конкретни от досегашните.

Засега е ясно само, че държавата се кани да вложи 100 милиона лева от фискалния резерв, пълнен от плащащия данъци бизнес, което означава, че ги изземва от доказано печеливши фирми, за да даде част от тях на управляваща компания, която чрез инвестиционен фонд да инвестира част от събраните в бюджета пари обратно в бизнеса. За да защитим, ако сме експерти- доброто си име, ако сме граждани, правото си на контрол върху администрацията, ако сме бизнесмени - правото на защита на парите си, просто сме длъжни сме да настояваме за конкретна информация по всички звена от така изложената схема.

Първо, това ли е единственият начин да се активират и инвестират в реалната икономика част от парите, "отлежаващи" във фискалния резерв? Ако има и други начини, защо е избран точно този? Второ - как ще бъдат подбрани партньорите на държавата във фонда, какво точно ще бъде тяхното участие - 50 милиона лева или повече, само парично ли ще е или и с други финансови инструменти? Трето - коя ще е управляващата компания и кой - инвестиционния фонд "на входа" на фонда ? По какви критерии ще бъдат подбрани те и колко ще ми се плати? Четвърто, и що се отнася до България може би най-важно- в какви точно фирми държавата ще купува миноритарен дял и с каква точно минимална печалба или годишен оборот ще трябва да са те? Ще има ли фондът предпочитани отрасли на икономиката, в които е желателно да работят фирмите-кандидати за вложения от фонда, и защо точно тези отрасли са избрани като приоритетни? Какви гаранции ще иска фонда от фирмите, за да гарантира своя миноритарен дял? Колко дълго ще действа този фонд? Как държавата ще излезе от фирмите, в които е влязла?

Приблизително такъв би бил рационалният икономически поглед върху идеята. И ако той по една или друга причина липсва, на идеята на правителството за създаване на фонд за рисков капитал, чиито пари ще се инвестират във фирми от енергетиката, туризма, селското стопанство и високите технологии като дялови участия, трябва да се погледне политически. Това за България като че ли е и по-правилният подход.

Ако си наблюдавал 15 месеца мисленето и действието на новите управляващи, много е трудно да повярваш, че идеята е само икономическа и че е авторът ѝ е само Николай Василев, а не Симеон Сакскобургготски, или по-точно - консултантите му по икономически растеж. Както всички знаят, това са Илия Павлов, Емил Кюлев, Васил Божков и останалите от клуб "Възраждане". А както всички подозират, целта на клубните "възродители" е да си върнат парите, похарчени за предизборната кампания на НДСВ миналата година. В такъв случай е още по-трудно да повярваш, че фирмите, в които правителството е решило да вложи пари, не се знаят поименно и че не са от клуб "Възраждане". Са, разбира се, и правителството ще налее в тях пари от една страна, за да им плати за идването си на власт, от друга - за да откупи оставането си на власт.

Всъщност схемата "рисков фонд" много прилича на "доброволното застраховане" от Беровата епоха, когато под формата на застраховка дебеловратите искаха откуп, за да не крадат колите и имотите ни. Ние плащахме, а държавата си затваряше очите и ни съветваше да се пазим сами. Не успяхме тогава, дано опитът ни да е по-успешен сега.

Иначе новите мутри с благословията на новия Беров ще ни откраднат още 100 милиона лева.

Коментарът е излъчен по Радио “Свободна Европа”