Ройтерс: Някои европейски страни подкрепят преговори с Асад

Някои страни от Европейския съюз, които са изтеглили посланиците си от Сирия, казват неофициално, че е време за повече контакти с Дамаск, въпреки че Великобритания и Франция се противопоставят, пише в четвъртък Ройтерс, като се позовава на изявления на дипломати.

Тези страни все по-често на вътрешни срещи говорят за нуждата от преговори със сирийското правителство и от присъствие в столицата. Лондон и Париж са против с аргумента, че президентът Башар ал Асад е изгубил цялата си легитимност.

Това прави вероятността от промяна в политиката на ЕС невъзможна, но дебатът подчертава затрудненото положение на западните държави, които зачеркнаха сирийското правителство при започването на кризата, наложиха му санкции, а четири години по-късно са свидетели на продължаващото управление на Асад.

Дипломати казват, че призивите се подкрепят или идват от страни като Швеция, Дания, Румъния, България, Австрия и Испания, както и от Чехия, която не е изтеглила посланика си от Дамаск. Норвегия и Швейцария, които не са в ЕС, също са склонни да ги подкрепят.

Въпреки че в Европа отдавна има разногласия за Сирия, призивите се увеличиха, откакто "Ислямска държава" настъпи в Сирия и Ирак през лятото на миналата година и започнаха ударите начело със САЩ срещу групировката.

Американски служители казват, че няма промяна в политиката им към Асад, въпреки че фокусът на тази политика е битката с "Ислямска държава", издънка на Ал Каида и също враг на Дамаск.

"Някои държави казват: Башар е реалност и ние трябва да се съобразим с нея, след като има заплахи за Европа", заяви един западен дипломат, имайки предвид рисковете от атаки на завърнали се от Сирия у дома джихадисти.

ЕС наложи за първи път санкции срещу Асад и най-близкия му кръг през 2011 г., след като властите потушиха със сила протестите на населението. Кризата ескалира в гражданска война, при която загинаха 200 хиляди души - ниво на страдание, което според някои дипломати оправдава контакти с Дамаск за търсене на политическо решение.

Макар всички да разбират, че трябва да има преговори, Великобритания и Франция смятат оттегляне на Асад от властта като предварително условие. Но падането на правителството му става все по-малко вероятно с продължаването на войната. "Чакаме го да падне като картонена кула, но проблемът е, че чакаме това от четири години и то все не се случва", казал високопоставен дипломат.

Във вторник специалният пратеник на ООН заяви, че сирийското правителство е готово да спре бомбардировките и обстрела на Алепо, за да се даде шанс за прекратяване на огъня на място - план, подкрепен през декември от външните министри на ЕС.

"Важно е ЕС да подкрепи посредника на ООН и усилията му за постигане на прекратяване на огъня", каза датският външен министър Мартин Лидегор пред Ройтерс. "Във връзка с това не можем да избегнем преговори с режима в Дамаск, тъй като той е елемент на сила."

Европейски дипломати изтъкват наблюдаваната от тях промяна в позицията на САЩ за Сирия. Американски служители подчертават, че не са отстъпили от преследваната цел за сваляне на Асад от власт, но не виждат засега начин това да се постигне на приемлива цена. При това положение от месеци те мълчаливо търпят Асад на поста му, тъй като фокусът им е битката с "Ислямска държава".

"Ние не знаем какво иска тази коалиция, а и САЩ не взимат решение", каза Басма Кодмани, директор на базираната в Париж Инициатива за арабска реформа и бивш член на сирийската опозиция в изгнание. "Това доведе до приказки в Европа, че Асад е по-малката от две злини. Дебатът се върна в първоначалната си изходна точка."

Официално външните министри на ЕС изключиха възможността от контакти с Дамаск. След заседание през октомври те заявиха, че режимът на Асад не може да бъде партньор в битката срещу "Ислямска държава". На свой ред САЩ заедно с Турция постигнаха споразумение да обучават и въоръжат сирийски бойци, които се борят срещу Асад.

ЕС наложи санкции срещу служители, бизнесмени, институции и забрани вноса на сирийски петрол и петролни продукти. В списъка със санкциите са 211 лица и 63 компании или други организации. През октомври списъкът бе разширен с още 12 правителствени служители, две високопоставени военни фигури и компания от Обединените арабски емирства, която бе обвинена, че се опитва да продава сирийски петрол.

"Башар ал Асад убива хора от години", заяви френският министър на отбраната Жан Ив льо Дриан миналата седмица, след като бе попитан дали Франция трябва да възобнови размяната на разузнавателни данни с Дамаск заради битката с "Ислямска държава". "Той не е част от решението за Сирия, така че не сме длъжни да избираме между кървав диктатор и безмилостна армия от терористи. И с двете трябва да се борим", каза той.

Асад силно желае Западът да отвори посолствата, посочват дипломати, изключвайки това да стане скоро. Някои са за средно положение: Западът да разговаря с Дамаск, като едновременно осъжда насилието и продължава натиска за достъп за помощ.

"Бих се поколебал да използвам думата "ангажиране", става дума за установяване на контакт", каза трети дипломат. "Липсва ни видимост."

Дори в Париж има някои опасения за начина, по който се разви кризата. Затварянето на посолството беше грешка, каза френски дипломат и настоя за повече диалог със сирийците и съюзника им Иран.

Дипломати от няколко европейски страни пътуват до Дамаск, но не са базирани там официално. "Страни, които оставиха посолствата си, имат възможност да наблюдават събитията и да продължават контактите си с Асад", посочи френският дипломат. "Нямаме ясна представа какво се случва там. Сред разузнавателните кръгове е налице воля за подновяване на диалога."

По БТА