Ройтерс: Седмица след атентатите, Белгия отваря стари рани

Пикаещото момченце - статуята на малкия херувим, който безгрижно се облекчава в сърцето на Брюксел, се превърна в дързък символ на белгийската съпротива срещу терора в седмицата след самоубийствените атентати, разтърсили столицата. Но въпреки цялото предизвикателство и изблиците на привързаност у дома и в чужбина към чудатото чувство за хумор и самоснизходителност на белгийците пред лицето на страха, една отблъскваща реалност - простираща се по-далеч от факта, че 35 души загинаха и 96 са още в болница - се натрапва в дебата за по-строгите мерки за сигурност, наред с политическа игра на взаимни обвинения, явяваща се изпитание за крехкото единство на Белгия, предава агенция Ройтерс във вторник от белгийската столица.

"Винаги сме били много безгрижно общество, свикнало да гледа на сигурността спокойно, не по американски маниер", казва за Ройтерс високопоставен член от правителството на министър-председателя Шарл Мишел. "Така че това действително е шокиращо за страната".

Правителството обяви мерки за борба със заплахата от местни мюсюлмани, радикализирани от "Ислямска държава" в Сирия. Направи го преди четири месеца, когато стана ясно, че ноемврийските атаки в Париж са били дело на брюкселски екстремисти, които са организирали заговор, без да бъдат обезпокоявани от недофинансираните и слабо координирани власти в либерална Белгия.

Министрите може би ще намерят подкрепа за по-твърди действия, например да бъдат следени по-изкъсо заподозрени лица: "За мен частица от Брюксел умря тази седмица", написа Барт Екхаут в статия за левичарския вестник "Морген", списван на холандски език. "Трябва обаче да намерим нов баланс между очарователното "пет пари не давам" и рискованото политическо вмешателство".

На някои политици вече им пари под краката заради серия от неправилни ходове и гафове на агенциите за разузнаване и сигурност. А взаимните обвинения изведоха на показ проблемите между френско- и холандскоезичните белгийци, които преди застрашаваха оцеляването на Белгия, продължава кореспондентът на Ройтерс.

Усилията да бъде закрепено единството на страната през последните десетилетия доведоха до голямо прехвърляне на власт. Някои изтъкват именно това като причина за неспособността на властите да наблюдават всяка стъпка на екстремистите на свобода или за пропуските в комуникацията между объркващата плетеница полицейски сили, отбелязва агенцията.

На Великден, в неделя, когато стотици облечени в черно крайнодесни футболни хулигани пристигнаха от холандскоезична Фландрия и минаха през площада, станал фокус на акциите в знак на солидарност и почитане на паметта на жертвите на атентатите в Брюксел, чието население е предимно френскоговорящо, столичният кмет насочи гнева си не само към тях, а към фламандците като цяло.

"Не имиджът на Брюксел беше опетнен от неделните събития на площада на Борсата. Фламандците дойдоха да опетнят Брюксел със своите екстремисти", каза Иван Мейор. Той обвини фламандската националистическа партия Нов фламандски алианс, която оглавява фламандското регионално правителство, че насърчава нетолерантност.

Нейният лидер Барт де Вевер, кмет на втория по големина град Антверпен, обвинява след нападенията левите лидери в столицата, че са допуснали войнствени ислямисти свободно да радикализират арабски младежи. "Ясно е, че в Брюксел са прекалено мекушави", каза той за в. "Еко". "Всеки, който е дръзнал да каже, че има проблем, е бил наричан расист. Те станаха напълно зависими от гласовете на имигрантските общности. Затвориха си очите".

Според Жан-Мари Клинкенберг, преподавател във френскоезичния университет в Лиеж и бележит експерт по лингвистика, нападенията в Брюксел може да ускорят "изпаряването на белгийската държава". Цитиран във френския вестник "Журнал дю диманш", той изтъква разрив в политическата култура и нагласите по въпроса за сигурността между Фландрия и френскоговоряща Валония: "Рано или късно ще излязат на повърхността различията между по-популистки настроените фламандци и социалдемократичните валонци, най-вече по въпросите на сигурността".

Един белгийски писател обаче казва, че атаките от 22 март са съживили страната: "От години политиците говорят за неизбежната смърт на малка Белгия. . . Югославията на Северна Европа", пише Жан-Батист Баронян във френския седмичник "Експрес". "Само че в един хубав ден през март 2016 г. няколко обезумели убийци проляха белгийска кръв. Този удар обедини всички граждани от четирите краища на обляната в сълзи страна".

По БТА