Рокади по върховете в Русия

Редица важни събития станаха през август в живота на руския премиер Михаил Касянов. Първи го зарадваха социолозите - рейтингът му се повиши, обществото започна да го приема като самостоятелна политическа личност. После московските медии назначиха Михаил Михайлович за основен конкурент на Владимир Путин в борбата за новия президентски мандат.

И ето че бъдещето му е разчертано: в началото на есента ще бъде уволнен като премиер, скоро след това го очаква превъплъщение като опонент на Путин, после ще смени лидера на главния държавен пост. За датата мненията се разминават - едни посочват 2004 г., други не са убедени, че Путин ще прескочи кремълската летва "от раз", и го съветват да се настрои за повече опити.

Самият премиер не взе участие в разискването на тези перспективи, защото беше в отпуск. Пък и личното му мнение не е толкова съществено. Предсказателите не се интересуваха кое харесва повече на Касянов - да си стои премиер /макар и с рейтинг нула/ или да се нареди на опашката за президентското кресло. Никой не посочва и факти, под чийто натиск съдбата на един лоялен чиновник изведнъж трябва да отбележи тъй смела траектория. Подобни мотивации не са задължителни - родният опит показва, че превръщането на скромния доскоро съратник в яростен антагонист се извършва според произвола на някакви висши сили, често пъти въпреки стремежите и интересите на избраната жертва.

Егор Лигачов много се сърдеше, когато почнаха да го сочат за вожд на опозицията срещу Горбачов, а накрая той взе, че му хареса. Руцкой и Хасбулатов не крояха лични планове за въоръжена конфронтация с Елцин, но им се наложи. Самият Борис Николаевич също дълго време искаше да се извини на партията и старите другари, а после все пак оглави "демократичната революция". Има, има сили, които пречупват и най-издръжливите.

Тук сигурно е уместно да се говори за социална поръчка или един вид обществено поръчение. Обществото осъжда индивида да изпълни някаква социално необходима роля - и той, горкият, няма как да се дърпа. Разнасят се слухове за търкания между нашия статист на сцената и главния началник, намесват се медии, политически технолози, интриганти от апарата и началникът все по-строго поглежда набедения кандидат за конкурент. А лавината вече е тръгнала - по трамваите се подмята туй-онуй, колегите намигат многозначително. И няма начин, така му било писано на човека, щом историческата мисия го изисква, трябва да бъде на ниво!" И кой друг би могъл, ако не той?

Михаил Касянов може още да не е разбрал предназначението си, но това не е толкова важно. Предложение вече му е направено, готвят го за ролята на конкурент на Путин. И това вече е симптом, а не случайно явление в обществения живот, знак за промени в съзнанието на масите. Най-малкото става ясно, че в политическите среди вече има потребност да се намери сериозна алтернатива на Путин /ритуалният конкурент Зюганов няма място в подобни баланси/.

Не изглежда вече нито естествена, нито комфортна ситуацията, в която един популярен президент обсебва цялото политическо пространство. Бюрокрацията изобщо не обича слабите лидери, под които клонът се пропуква - така не е сигурна и за себе си. Но ако лидерът се е наместил твърде удобно, това също е опасно и управляващото съсловие започва да си припомня призрака на сталинските чистки. И се оглежда за човек, годен да уравновеси ситуацията. Не бива президентът да не е толкова самотен във високия си рейтинг. Той засега мирува, ама кой ги знае тия чекисти?.

Широката публика не я вълнуват "болярските" грижи, но тя изстреля премиера сред лидерите в проучванията и това също е симптоматично. Касянов не е популист - значи не става въпрос за личните му заслуги. Просто обществото намира за ненормално да свързва "добрата" власт с едно и също лице - хората са заинтересовани да има и друг "център на силата" освен президента. И тук желанията им съвпадат с тези на върхушката.

* * *

Министърът на отбраната Сергей Иванов се нареди в последно време сред най-изтъкнатите фигури в руския политически истаблишмънт. Не минава и ден, без да го цитират родни и чужди медии.

Интересът им се обяснява не само с твърдия тон на Иванов, когато говори за действията срещу чеченските въоръжени сепаратисти и значението на военните учения в Каспийско море.

Всички са разбрали, че министърът има намерение да овладее ситуацията не само с благи думи, но да употреби и силовия компопент на държавата.

Самият Иванов също се чувства напълно уверено, макар че начело на армията за пръв път не е някой побелял, кален ветеран, а тих и скромен наглед човек с некомандирски глас и тиха, подкупваща усмивка. Не трябва да забравяме обаче, че е бил генерал-лейтенант от държавна сигурност, после е работил във външното разузнаване. Е, нали казват, че разузнавачите след абсолвентската вечер завинаги прибират униформата в гардероба.

Сергей Иванов, назначен на поста си преди година и половина, бе прекарал само кратко време в Съвета за сигурност, основно на канцеларска работа. Офицерите и генералите го приеха отначало скептично - без стаж във войските, Иванов не започна със "затягане на гайките" като всички негови предшественици. Той се промъкваше тихо, зад кулисите, коментираше главно по-близката му политическа сфера и "спецовете" се усмихваха, щом объркваше военната терминология.

Сега иронията по негов адрес съществено намаля. Главният силов министър обиколи всички военни окръзи и флотове, заговори за проблемите на военното строителство и използването на войските в боя. Стана пълноценен министър на отбраната, който решително отстоява интересите на въоръжените сили - и на цялата страна, защото отдавна е сред най-влиятелните руски политици.

От гледна точка на политическите ръководители на въоръжените сили Иванов може да се определи като "ястреб". Подтекстът на изявленията му е: "Никакви мирни преговори с чеченските екстремисти, война до победен край!" На маневрите в Каспийско море той не пропускаше случай да покаже кой всъщност владее морето. Но пък никой не би могъл да обвини Иванов в деспотизъм по отношение към подчинените. Успешно се решават сега и бюджетните задачи на министерството. С една дума - министърът не е генерал, а политик за генералите.

Но все пак според мнозина наблюдатели внезапното издигане на Иванов на политическия Олимп е свързано не само с реалните му постижения, а и с умела пъблик рилейшън кампания. По принцип използването на ресурси от този род в съвременната руска политика означава или че трябва да се неутрализират влиятелни врагове, или че става дума за реална подготовка за преминаване на друга дължност. Иванов като че ли няма явни недоброжелатели, но намеци за втория вариант се чуват отдавна.

Реално изглежда сред другите прогнози назначаването на Иванов за премиер с оглед на политическия му опит и постиженията като военен министър. Първо, президентът би решил по този начин "проблема Касянов", за който много се говори и отляво, и отдясно, макар и по своему.

Второ, за Путин това решение би станало знаково - то не само би затвърдило позициите на държавния глава, но би очертало най-сетне реалните контури на "петербургския" му екип. И накрая, Сергей Иванов като премиер вероятно би станал олицетворение на крайните политически амбиции на сегашната власт. Естествено, при условие, че така мисли Владимир Путин.

По БТА