Оставката на кабинета "Денков" вече е факт. По замисъл това трябваше да е първата стъпка в ротацията в правителството, но може да се окаже и стъпка към нови избори или друго правителство извън настоящата сглобка.

Причината е, че фиксираната в споразумението за ротацията дата 6 март настъпи, преди "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ да са се разбрали как точно да продължи управлението. Преговорите помежду им не са започнали, а времето ги притиска.

Какви са сценариите оттук нататък?

След като парламентът прие оставката му, кабинетът "Денков" ще продължи да работи до гласуването на ново редовно правителство или до насрочването на нови избори и съставянето на служебно правителство.

На 6 март започва обратното броене, при което обаче ПП-ДБ и ГЕРБ няма да са господари на процеса, тъй като президентът е този, който държи хронометъра. Причината – с гласуваната оставка на правителството започва конституционна процедура по консултации и връчване на мандати. Румен Радев е показвал, че може и да бърза, и да протака. От друга страна, отношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ далеч не предполагат предсказуемост и не се знае докога ще търкалят преговорите.

Колко време имат ПП-ДБ и ГЕРБ?

В основния закон е предвидено държавният глава да проведе консултации с парламентарните партии, преди да започне с връчването на мандатите, но не е указан срок за свикването им. Ако реши да бърза и да възпрепятства преговорите, Радев може да проведе всички консултации в един ден, а на следващия да връчи първия мандат на най-голямата парламентарна група – в случая е ГЕРБ. Партията вече даде да се разбере, че преговорите няма как да започнат веднага, а ще се чака основният ѝ преговарящ Мария Габриел да се върне в страната.

Насрочена среща има за петък, 8 март. Ако се състои, след заканите на Борисов за избори.

Хипотетично е възможно тези преговори да започнат при вече връчен на партията на Борисов мандат. Срокът, в който ГЕРБ трябва да го върне изпълнен или не, е 7 дни след връчването му. Така, ако ГЕРБ държат след ротацията правителството да е с техния мандат, това значи, че може да имат около 7 дни за разговори.

Независимо от конфликтите си с повечето партии (без "Възраждане" и ИТН), президентът досега се е опитвал да им даде необходимото време за разговори и евентуално постигане на компромис.

Той ще съобщи днес кога започва с консултациите, което вероятно е знак, че няма да форсира процеса.

Но дори преговорите да се запънат и ГЕРБ да върне мандата неизпълнен, това няма да означава задължително край на "сглобката". Двете формации имат още една възможност да съставят общ кабинет – с втория мандат, който ще бъде връчен на коалицията ПП-ДБ, която на свой ред ще има 7-дневен срок за изпълнението му.

Според досегашните заявки обаче изглежда, че ГЕРБ и ПП-ДБ ще се опитат да финализират преговорите в рамките на първия мандат.

Каквото и да се случи – отговорността е на самата сглобка

Каквото и решение да вземе президентът Радев, отговорността за случващото се със сглобката е на самата сглобка.

След като премиерът Денков (ПП-ДБ), внесе оставката си във вторник вечерта, а в ПП-ДБ настояха тя да бъде гласувана още в сряда, ГЕРБ упрекнаха партньорите си, че това е "прибързано действие", което "буди подозрения". "Не е ясно каква е целта – дали се използва, че нашият лидер е в чужбина, или че ПП-ДБ не желаят да се водят преговори, а да водят държавата към избори", заяви Теменужка Петкова (ГЕРБ), която упрекна ПП-ДБ, че отдавна са знаели, че в този ден лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в Букурещ заедно с Мария Габриел на конгрес на ЕНП.

Въпросът с ДПС и разминаванията между ГЕРБ и ПП-ДБ

Но не е ясно защо ГЕРБ бави до последния възможен ден своята оферта към ПП-ДБ за начина, по който да продължи управлението, при положение, че ПП-ДБ отвориха врата за този разговори преди две седмици с проект на меморандум. Тогава Борисов и съратникът му Делян Пеевски (избран междувременно за съпредседател на ДПС) овикаха ПП-ДБ за меморандума, обвинявайки ги в антиконституционни действия, "делкане" на властта и пр.  Причината за това беше настояването да се запише ясно, че управляващото мнозинство се състои от два субекта – ГЕРБ -СДС и ПП-ДБ. Предвиденото изолиране на ДПС от парадния вход на властта и регламентът, според който ако ГЕРБ желае да вкара хора на ДПС в регулаторите и съдебната власт, трябва да направи това за своя сметка, вбеси Пеевски и Борисов.

Две седмици по-късно ГЕРБ връчи на ПП-ДБ своето предложение. То предвижда да се подпише споразумение за пълен мандат, "делкане" на властта 50 на 50 – "в случаите, в които едната коалиция има министър на съответното министерство, то другата коалиция има задължително заместник-министри". В момента почти всички министри се водят като квота на ПП-ДБ и ако това се запази така, то ще означава, че ГЕРБ иска официално да има минимум зам.-министри.

Освен това ГЕРБ са се погрижили да подсигурят влиянието на ДПС при определянето на 25 позиции в регулатори, които се избират с квалифицирано мнозинство от 2/3. Записано е, че "това мнозинство предполага търсене и получаване на подкрепа от останалите политически формации, с ясно изразена евроатлантическа ориентация и ценности". Подобно определение съвпада с начина, по който се самоопределя ДПС и същевременно на практика изключва останалите партии в парламента (преди две седмици ГЕРБ-ДПС атакуваха ПП-ДБ, че изключва останалите партии в парламента, предвиждайки само двете формации от управляващата сглобка да си поделят отговорността за номинациите).

"Има обективни разлики, които не могат да се игнорират", коментира съпредседателят на ПП Кирил Петков по повод исканията на ГЕРБ.

Колко и кои министри да бъдат сменени

През последните месеци ГЕРБ и ДПС недоволстваха от почти всички министри и защитиха категорично само двама, за чиято оставка настояват ПП-ДБ – вътрешният министър Калин Стоянов и министъра на електронното управление Александър Йоловски.

В най-актуалния си списък Бойко Борисов нарочи за смяна 5-ма от настоящите министри. Сред тях бе финансовият министър и съпредседател на "Продължаваме промяната" Асен Василев, към когото през последните месеци ГЕРБ и ДПС демонстрираха подкрепа. Освен това Борисов поиска да се махнат мнистърът на отбраната Тодор Тагарев, на икономиката Богдан Богданов, на туризма Зарица Динкова, на спорта Димитър Илиев.

Въпреки това от ПП-ДБ не очакват съществени министерски смени. "Моите лични очаквания са за съвсем малки смени в кабинета. Няма квоти", коментира Асен Василев.

На този етап е нормално двете страни да си отправят максималистични претенции, за да си вдигат цената по време на преговорите и да има от какво да отстъпват.

Финалният състав на кабинета – ако има такъв – ще зависи от това дали ПП-ДБ ще приемат предложената от ГЕРБ коалиционна формула и "делкане" по равно на властта.

Какъв беше първоначалният план?

През май 2023 г., когато ГЕРБ и ПП-ДБ постигнаха споразумение за подкрепа на редовно правителство, те се разбраха да има ротация на министър-председателите. Договорено беше първо за 9 месеца премиер да е Николай Денков от ПП, а след това пак за толкова постът да поеме Мария Габриел от ГЕРБ. Тогава в декларацията на ГЕРБ за подкрепа на кабинета беше записано следното: "В края на всеки от тези периоди (от по 9 месеца – бел.ред.) министър-председателят ще подава оставка, двете парламентарни групи ще я гласуват и ще подкрепят за следващ министър-председател номинацията на другата парламентарна група, а досегашният министър-председател ще става заместник министър-председател".

Именно следвайки тази договорка, Николай Денков подаде оставка на 5 март и тя беше гласувана на 6 март. Ако ПП-ДБ и ГЕРБ се придържаха точно към първоначалния план, досега те трябваше да са договорили всичко около ротацията, включително и дали ще има министерски промени. Трябваше да гласуват оставката без спорове и само да чакат да се проведе конституционната процедура – Радев да проведе консултации с партиите в парламента, след това да връчи първия мандат на ГЕРБ и Габриел веднага да го върне изпълнен.

ГЕРБ и ПП-ДБ обаче не просто се забавиха с преговорите, а все още не са ги започнали, въпреки че оставката вече е факт. Така това, което на хартия трябваше да е просто формалност, се превърна в пореден повод за размяна на обвинения.

Как се стигна до тези кратки срокове за преговори

На 20 февруари, 15 дни преди първоначално договорената и в крайна сметка спазена дата за оставката на Денков, ПП-ДБ предложи на ГЕРБ меморандум, който предвиждаше ДПС да не е част от управленската формула. Партията на Борисов не го прие. Няколко дни нямаше и отговор на поисканите от ПП-ДБ преговори. Чак на 27 февруари Борисов обяви, че партията му работи по коалиционно споразумение, което щяло да е готово до 10 дни. Последваха нови призиви от ПП-ДБ това да стане по-бързо. Особено забързване нямаше.

Същевременно миналата седмица Бойко Борисов първо каза, че крайният срок за разбирателство е "два месеца преди евроизборите" (тоест 6 април), а после – че дава срок до 8 март и ако дотогава "не сме се разбрали – гласуваме оставката на Денков и кабинета, и отиваме на избори" (две в едно-парламентарни с европейски).

Евентуален план за избори 2 в 1, който съвпада и със заканата на Борисов от сряда следобед, може да се осъществи въпреки подадената навреме оставка на Денков.