Румен Петков е против обявяване на работилите под прикритие

Ако публично оповестим хората, работили под прикритие, ще допуснем сериозна грешка. Това заяви в неделя пред Нова телевизия министърът на вътрешните работи Румен Петков в отговор на въпрос за предстоящото второ четене на законопроекта за достъп и разкриване на документите на бившата ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Темата стана отново актуална след смъртта на шефа на архива на Националната разузнавателна служба Божидар Дойчев. Той е бил открит мъртъв в кабинета си в НРС в сряда вечерта, като информацията за това изтече 24 часа по-късно от източник от Европейската комисия и чак в петък бе коментирана от властите в България като самоубийство.

 “Тези, които са работили в интерес на страната и с риск за живота си, се различават от доносниците. Не е необходимо да унижаваме своите герои”, каза Румен Петков.

Според него трябва да са "ясни" биографиите на министри, шефове на служби и техни заместници, но не и на оперативни служители. Това би блокирало тяхната работа, смята министърът.

Румен Петков посочи, че е важно по какъв начин ще бъде сформирана и кои ще са членовете на комисията, която ще се занимава с разсекретяването на досиетата.

Ден по-рано премиерът Сергей Станишев посочи, че за второто четене на проектозакона за отварянето на досиетата “ще се движим в параметрите на общата политическа воля и на това, което е разгледано в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред”. По думите му може би ще има някакви корекции, свързани с целесъобразността от разсекретяването на архивите на бившата Държавна сигурност. “Трябва да има ясен законов регламент за достъп до досиетата, който да гарантира правата на гражданите, прозрачността и защитата на националните интереси”, каза в събота министър-председателят.

Станишев каза, че е бил информиран от директора на Националната разузнавателна служба за смъртта на началника на архива на службата Божидар Дойчев. Според него няма основание да се смята, че има укриване на информация по случая.

Не на такова мнение е депутатът от ДСБ Атанас Атанасов, който предложи пред БНР Борис Велчев да отнеме разследването за смъртта на шефа на архива на Националната разузнавателна служба от Софийската военна прокуратура и да възложи на прокурори от Върховната касационна прокуратура.  “Софийската военно-окръжна прокуратура побърза да съобщи, че мотивите за самоубийството били лични и семейни, а близките му не знаят за какви мотиви става въпрос”, коментира Атанасов.

Той посочи, че е нарушение девоенизиран човек да заема началническа военизирана длъжност, и следствието да се води от военна прокуратура.

Народният представител от БСП Младен Червеняков заяви, че причините за смъртта на Дойчев ще станат ясни след приключване на течащото досъдебно производство. Според него обаче причините за самоубийството са лични и не би трябвало да се свързват по никакъв начин с предстоящия за приемане закон за отваряне на досиетата на второ четене.

 “Разкриването на тези архиви трябва да става със съобразяване на проблемите на националната сигурност на съответните страни”, заяви Червеняков и посочи, че това трябва да се съобрази и с цялата действаща нормативна уредба по тази материя в съответните страни.