Русия блокира бюджета на ОССЕ заради споровете за правата на човека

Русия, сърдита от растящото влияние на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа при мониторинга на изборите и положението с правата на човека в съседните на Русия държави, блокира ратификацията на бюджета на ОССЕ за 2005 година. Русия също задържа и своите заплати в ОССЕ. По този начин Русия иска да окаже натиск на организацията, смятат дипломати от щаб-квартирата на ОССЕ във Виена.

Възникна много сериозен проблем. Наскоро Европейският съюз изпрати на посланиците от страните на ЕС писмо, че държавите, влизащи в ОССЕ, са длъжни да подкрепят ратификацията на бюджета на ОССЕ (на стойност 180 млн. евро), иначе ще възникне опасност от разпадане на тази организация.

“Русия зае такава позиция по бюджет”2005 не зарази финансови въпроси, - казва посланикът на холандците в ОССЕ Даан Евъртс. – Русия иска да предложи нови правила. Тя иска да се отделя по-малко внимание на въпросите за правата и сигурността на човека и повече да се набляга на решаването на икономическите, екологичните и въпросите на политиката по отбрана”.

Русия признава, че тази година ще задържа превода на пари в ОССЕ до тогава, докато не бъдат изпълнени определени условия.

“Ние сме готови да платим, - казва посланикът на Русия в ОССЕ Алексей Бородавкин. – Но това не е само финансов проблем, това е въпрос на принцип.”

“Ако очакват от нас да платим голяма част от бюджета на ОССЕ, тогава интересите на Русия трябва да бъдат взети под внимание”.

Европейското писмо свидетелства, че руската съпротива има по-широк обществен отзвук.

Това, което се случва днес в ЕС, не може да се разглежда като единичен случай, се казва в писмото.

В сърцето на настоящата криза лежи нещо повече от “конфликт на интересите”. Основният проблем на Русия с ОССЕ е свързан с нещата, които са най-важни за организацията – наблюдение над развитието на демокрацията и спазване на правата на човека.

Председателят на ОССЕ и министър на външните работи на Словения Димитрий Рупел каза в интервю, че без съгласуване на бюджета за 2005 година организацията не може да започне нови проекти и да реализира важни инициативи.

Русия спори със САЩ, Канада и страните от Евросъюза за това каква роля и влияние трябва да има ОССЕ при защита правата на човека, законността и наблюдението на изборите в страните, които Русия смята за своя сфера на влияние.

Този спор ескалира, защото Русия смята, че ОССЕ действа против интересите ѝ, за което свидетелстват скорошните конфликти по повод изборите в Чечения, Грузия, Беларус и Украйна. В понеделник генералният секретар на ОССЕ Ян Кубиш беше в Киргизстан, в опит да посредничи между двете опозиционни групи, стремящи се към властта.

На изборите в Беларус през октомври и в Украйна през ноември ОССЕ открито изрази съмнение за честността на предизборната кампания и резултатите от изборите. Руският президент Владимир Путин също изпрати наблюдатели от Русия и ОНД, но те обявиха тези избори за свободни, честни и легитимни.

На Москва не ѝ харесва, че наблюдателите на ОССЕ на изборите става голям стимул за опозицията, както стана в Грузия и в Украйна и в резултат се стига до масови обществени вълнения и на власт идват демократичните лидери, което може да намали влиянието на Русия.

В писмото си Евросъюзът признава този факт.

“Становището на ОССЕ в голяма степен повлия на развитието на събитията в Украйна след 21 ноември”, когато опозицията оспори резултатите от изборите, се казва в документа. Като резултат бяха проведени нови избори и на власт дойде лидерът на опозицията Виктор Юшченко.

Постоянният представител на Руската Федерация в ОССЕ Алексей Бородавкин настоява, че Москва не е против ролята на тази организация в защитата на правата на човека:

“Някои страни правят демокрацията свой приоритет и ние не искаме да спорим с това. Но, ако за ОССЕ са толкова важни правата на човека, защо тя не усили натиска си над Латвия, за да даде Латвия пълни граждански права на руското население в своята страна?”. Г-н Бородавкин смята, че ОССЕ има двойни стандарти даже по въпросите за защита правата на човека.

“Руснаците в Латвия имат статут на “неграждани”. Те живеят в Латвия от края на Втората световна война, но още нямат латвийско гражданство”.

Латвия твърди, че няма дискриминация на руснаците, а ОССЕ посочва, че положението на националните малцинства в тази страна се подобрява.

Високопоставени дипломати на ОССЕ казват, че споровете относно разпределението на годишния бюджет на организацията са възникнали заради факта, че при формирането му се решава основният въпрос – целите и задачите на организацията през следващата година.

По думите на Алексей Бородавкин миналата година само 1,47 % от бюджета на ОССЕ е бил използван за борба с тероризма, 3,3 % - за решаване на икономически и екологични проблеми и 10 % - за решаване на въпроси, свързани с отбранителната политика. “Такова разпределение не може да се нарече справедливо”, казва руският посланик. Той твърди, че Русия иска ОССЕ да отделя повече внимание на отбраната, сигурността, икономиката и екологията.

Бюджетът на ОССЕ за 2005 г. трябваше да бъде 180 млн. евро. Миналата година Русия е внесла в бюджета на организацията 8,9 милиона евро.

Холандският посланик в ОССЕ Даан Евъртс потвърждава, че “съществуват сериозни разногласия по въпроса каква роля трябва да има ОССЕ. Тази организация поддържа сигурността с “меки средства”, такива като контрол над спазването на нормите на закона и изпълнение на съответните законови процедури. Тази политика на ОССЕ е все по-трудна за приемане от тези нации и държави, където има проблеми със спазването на законовите норми”.

ОССЕ, която по-рано се казваше “Конфедерация за безопасност и сътрудничество в Европа”, по време на Студената война беше единствената международна организация, в която членуваха заедно Съединените щати, Канада, страните от Западна и Източна Европа и Съветският съюз”.

Създадената в резултат на Хелзинкското съвещание от 1975 г., ОССЕ стана форум, в който страните от два противоположни идеологически лагера обсъждаха интересуващите ги въпроси в три направления : проблемите по сигурността и отбранителната политика, икономическите и екологичните проблеми, въпросите за правата на човека.