Русия е недостойна за демократичния клуб Г- 8

В събота, при откриването на срещата на върха на “голямата осморка” в родния град на президента на Русия Санкт Петербург, Владимир Путин ще даде “първия бал” в чест на икономически възродената и подмладена Русия. А в четвъртък управителят на Кремъл потвърди методичното разрушаване на демокрацията в страната, като подписа нов закон, забраняващ на законотворците в държавната Дума да преминават от една партия в друга, пише американският в. “Уолстрийт джърнъл” в редакционна статия, посветена на руското домакинство на Г-8.

За шестте години, през които Путин е на власт, представата на лидерите от Запада, които ще се съберат тази седмица, се изразява в това, че Русия на стремителния икономически растеж и Русия на нарастващия авторитаризъм са две различни страни. На самите руснаци им се внушава, че трябва да пожертват свободата си в името на стабилността и благополучието. И едното, и другото са опасни илюзии. Работата е в това, че подходът на правителството на Путин подкопава из корен точно тези достижения, които той ще декларира този уикенд. Докато светът стоеше настрана, Русия се превърна в опасност за Запада, за своите съседи и, до голяма степен, за самата себе си, пише вестникът.

Днешна Русия има малко допирни точки с онова хаотично образувание, което се отърси от руините на Съветския Съюз. Причина за това преобразяване се дължи предимно на факта, че от 2000 година общият икономически растеж възлиза на 65%, което пък е резултат от високите цени на нефта, които за времето на управление на Путин се повишиха шест пъти. В началото на мандата му , през 2001-2002 г., бяха направени разумни политически стъпки. Тогава министър-председателят Михаил Касянов въведе плосък данък със ставка от 13%, който стана първият предвестник на капиталното преразглеждане на корумпираната данъчна система.

Привързаността на Путин към ценностите на свободния пазар обаче се оказа неустойчива, що се отнася до демокрацията. Касянов, който беше уволнен през 2004 г., премина в опозиция, както и други разочаровани либерали. Монополният контрол в Думата, в пресата или в бизнеса, е определяща характеристика за епохата на Путин. Залитането към еднолично управление възпрепятства всички опити да се модернизират разрушените институции на Русия и да се отвори икономиката.

Високите цени на нефта станаха смокинов лист, който позволява на Путин плътно да се заеме с осъществяването на друга програма – централизиране на икономическата и политическа власт в Кремъл. Делът на контролираните от държавата компании – 40%, и количеството им расте. Нефтеният гигант “Юкос” се лиши от най-ценните си активи, които бяха продадени на не особено значимата компания “Роснефт”, която принадлежи на държавата ( ръководител на компанията е високопоставен кремълски чиновник). “Газпром”, най-големият производител в света на газ, се оглавява от вицепремиера.

В резултат на преследването срещу “Юкос” обемите на добив внезапно спаднаха. При липса на свободна конкуренция и частна собственост в нефтената и газова сфера руската икономика не може да достигне високото равнище на потенциалния си растеж.

Путин се интересуваше не толкова от максимални печалби, колкото от придобиване на инструменти за политическа власт. При решаването на тази задача той успя напълно, в което Европа можа да се убеди през януари, когато насред студовете управляваната от Кремъл “Газпром” прекрати подаването на газ в Европа. Очевидна причина бяха разногласията за цените с неотдавна преминалата в лагера на демокрацията Украйна. “Вчера танкове, днес нефт” - така описва оглавяващият полското разузнаване сегашната руска заплаха.

През последните месеци Путин се почувства достатъчно смел, за да противоречи на останалите страни от Г- 8 по въпроса за Иран, да се опита да измести САЩ от Източна Европа и Средна Азия, едновременно утвърждавайки контрола на Русия в “близката чужбина” и да започне работа по създаване на антиамерикански алианс с Китай. Подобно поведение опровергава вкоренилото се в някои външнополитически кръгове на САЩ убеждение, че ако не критикуват Путин за вътрешната му политика, той ще отговори с разбиране по въпроси, значими за Вашингтон. Той не прави така.

По този начин западните лидери в Санкт Петербург ще се изправят пред сложния въпрос: как да се постъпва спрямо Русия, ако трябва да се върши нещо с нея?

Първо, думите и делата имат значение. В своята прословута реч във Вилнюс вицепрезидентът Дик Чейни предупреждава Русия да не използва енергиен шантаж срещу съседите си и осъди отстъплението ѝ от демокрацията. Жалко, че подобна сурова любов не беше демонстрирана в ранните етапи на управление на Путин. Надяваме се, че Буш ще повтори това послание в Санкт Петербург, пише “Уолстрийт джърнъл”. Защото прекалено дълго путинският режим имаше възможност да интерпретира мекия подход на САЩ – без да говорим за неприкритото умилкване на Западна Европа – като мълчаливо съгласие. Както свидетелства суматохата около срещата на върха на Г- 8 и острата реакция на Путин на речта на Чейни, руското правителство е много загрижено за мнението на Запада.

Сега е подходящото време да се насочат ресурси за наблюдение на изборите и начина на строителство на демокрацията. Събудена от януарската газова война, Западна Европа може да помогне за осъществяването на това. Новата средна класа в Русия ще бъде благодарна и може след време да се извлече полза от това. Освен това, сега е идеалният момент да се подкрепят младите демократични режими на Грузия и Украйна, на които Русия пречи и да се започне процес на приемане на тези съюзници в НАТО.

Основният механизъм на управление за Запада е глобализацията. Русия иска да участва. Тази седмица “Роснефт” се опитва да се присъедини към другите руски компании на Лондонската фондова борса. Предполага се, че регулиращите органи на британския пазар внимателно ще изучат детайлите на придобиване от страна на “Роснефт” на активите на “Юкос”, преди да ѝ дадат зелена светлина.

Русия трябва да сключи споразумение със САЩ за влизане в Световната търговска организация. Макар включването на Русия в подчинената на определени правила система да е само по себе си добре, Конгресът много правилно смята внимателно да проучи може ли да има надежда, че Москва ще изпълнява поетите ангажименти. Не се виждат никакви причини да се награждава Путин с подписване на споразумението в Санкт Петербург.

В първите дни след терористичните атаки от 11 септември Путин потвърди, че нашите страни имат общи стратегически цели в борбата с ислямисткия тероризъм и разпространението на оръжие за масово унищожение. След това той загуби интерес към това. Следващите проекти като обсъжданата сделка с САЩ за сътрудничество в областта на използване на ядрените технологии за граждански цели, трябва да зависят от това, дали ще прояви Кремъл истинска готовност да си сътрудничи с другите по отношение на терористичната и ядрена заплахи. Може да се започне с Иран.

Русия е недостойна да се нарежда сред демократичните страни от Г- 8 и задачата на САЩ и другите членове на клуба е да способстват за реформите, които биха направили членството ѝ достойно. Политическата и икономическа свобода не са само красиви думи, които трябва да се казват на събрания, като това, което ще се проведе в Санкт Петербург. За Русия в тях се намира ключа към бъдещото богатство и стабилност, към бъдещето, което Путин постави под заплаха, посочва в заключение “Уолстрийт джърнъл”.