Русия е твърдо решена да запази петролните си договори в Ирак

Русия е решена да запази договорите за разработка на иракските петролни находища, подписани от руски фирми, като в същото време започне нови проекти с европейски компании, предаде ДПА. Това съобщава в днешния си брой седмичното издание Мидъл Ийст Икономик Сърви.

В края на март руският външен министър Игор Иванов подчерта, че договорите между руските петролни фирми и иракското правителство са юридически обвързващи и трябва да останат изцяло в сила, въпреки евентуалните промени на режима в страната.

Руски компании също така обмислят възможността за съдружия с европейски петролни фирми, които също имат договори с Ирак, като например Тотал, Ени и Репсол. Администрацията на президента Джордж Буш обаче продължава да мълчи за бъдещето на иракските петролни договори.

Единственото, което Вашингтон казва, са общи изявления от типа, че петролът принадлежи на иракския народ и той трябва да е основният облагодетелстван от приходите от сектора. От юридическа гледна точка, ако САЩ не признаят валидните руски договорености, макар и подписани от режима на Саддам, това ще постави под въпрос неприкосновеността на договорите на чуждите инвеститори в Русия, коментира Флорънс Фий, президент на лондонска компания за рисково управление в енергетиката.

Чуждите инвеститори ще следят с огромен интерес решението на проблема, добавя Фий. Руските фирми се надяват да играят значителна роля в Ирак и във връзка с дълговете на Багдад към Москва от времето на СССР, които възлизат на 8 милиарда долара.

Един от примерите е най-голямата руска частна петролна компания Лукойл. Тя спечели правото да разработва находището Западна Курна в южната част на Ирак, чиито доказани резерви възлизат на 7,8 милиона барела петрол. Фирмата обаче все още не е започнала операции там заради санкциите на ООН.

През декември Багдад анулира договора на Лукойл с мотива, че споразумението за поделяне на производството не е изпълнено (всъщност Багдад бе разтревожен, че Лукойл пробва възможностите за подкрепа от страна на западни правителства за периода след свалянето на Саддам).

Лукойл продължава да смята, че договорът е валиден. Друга руска компания - Зарубежнефт, се надява да е основният конкурент за договора, оценяван на 2 милиарда долара, за южното иракско находище Бин Умар, който първоначално бе запазен за френската компания Тотал.

Освен това Зарубежнефт е най-големият превозвач на иракски суров петрол в рамките на програмата на ООН "петрол срещу храни", като от 1996 г. насам е превозила около 40 процента от общия обем на доставките. И Ирак и Русия притежават доказани петролни резерви от световна класа - съответно 112 милиарда и 50-110 милиарда барела, което сближава стратегическите им интереси в енергетиката и икономиката.

Москва е нетърпелива да затвърди ролята си на водещ независим /нечленуващ в ОПЕК/ производител и световен енергиен доставчик, ето защо руският достъп до нови производствени възможности - в или извън Русия, е от жизненоважно значение, заключава Фий.

По БТА